Решение №1330 от 11.11.2008 по гр. дело №334/334 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

  Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е
 
 
№ 1330
 
 
гр. София, 11.11.2008 г.
 
В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А
 
Върховният касационен съд на Република България, пето   гражданско отделение, в съдебно заседание на  пети ноември    две хиляди и осма   година  в състав:
 
                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА  
                             ЧЛЕНОВЕ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА   
                                                            ЕМИЛ ТОМОВ  
 
при участието на секретаря Тодорова   .
и в  присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  334/2008 година.
 
Производството е по реда на чл. 218а, б.”а” от ГПК(отм).
Образувано е по касационна жалба на невена Т. З. , Л. Д. З. и Ю. Г. С. срещу въззивното решение от 09.10.2007г по гр. д. № 1692/2007г г. на Окръжен съд гр. П., с която е обезсилено решение от 11.05. 2007г по гр. д. № 2024/ 2006г г . на Пловдивски районен съд като недопустимо постановено по евентуалното основание на установителния иск за собственост ,без да е разгледано главно предявеното и поддържано основание. Делото е върнато на Пловдивски районен съд за да се произнесе по предявените искове в поредността , в която са заявени В частта, с която е прекратено производството поради недопустимост за част от предмета на установителния иск за собственост , първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано
В касационната жалба се поддържа оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд , който за да упражни правна възможност да обезсили решението на районния съд и да върне делото на първа инстанция ,е приел за предявен иск , който в действителност не е заявяван .
Възражение по касационната жалба поддържа пълномощника на всички ищци адв. П. Постановеното от въззивния съд сочи на законосъобразното развитие на процеса , действително се касае за две основания на иска .
Върховният касационен съд ,като взе предвид доводите на страните и извърши проверка съгласно чл. 218ж, ал. 1, предл. 1 от ГПК на заявените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение, намира същата за неоснователна .
За да обезсили като недопустимо постановеното от Пловдивски районен съд решение, въззивният съд е съобразил ,че предявеният положителен установителен иск за собственост е предявен на две основания , които в случая са изведени от различни правопораждащи факти на заявеното право на собственост. Първото основание на иска е съдебната спогодба по извършена през 1988г делба и получаване на процесния имот в дял от наследодателя на ищците . Второто придобивно основание е посочено евентуално , а именно наличието на упражнавано от наследодателя Д наследниците му владение в срока на една полезна придобивна давност . Тъй като първостепенният съд не е приел изтъкването на спогодбата като основание на иска , същият е бил разгледан и отхвърлен по същество с оглед института на придобивната давност . Въззивният съд е обезсилил решението като е приел ,че двете придобивни основания сочат на обективно съединяване на искове при евентуалност , като поредността за разглеждането им следва от естеството на придобивното основание, на което ищците се позовават .
Решението е правилно и законосъобразно . Правото на собственост не може да бъде придобито на повече от едно основание и това в случая обуславя квалификацията на единия иск като главен , а на другия като евентуален . Неоснователно е твърдението на касаторите , че за редовността на исковата молба се е изисквало за всяко от основанията на иска ищците да формулират отделен петитум , подобно формално изискване към съдържанието на исковата молба при обективно съединяване на искове процесуалният закон не поставя и в случая правилно е прието , че исковете са два и следва да бъдат разгледани в указаната от въззивния съд поредност .
Изводите на Пловдивски окръжен съд по отношение на допустимостта на съдебния процес са правилни и законосъобразни, като нарушение на съдопроизводствените правила не е допуснато . Правилно е приложена разпоредбата на чл. 209 ал.1 от ГПК и в частта с която е прието ,че делото следва да се върне на първа инстанция . Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила .
 
Водим от горното, Върховният касационен съд, V г.о.
 
Р Е Ш И :
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 09.10.2007г по гр. д. № 1692/2007г г. на Окръжен съд гр. П.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top