6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1330
С., 30.12.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 5666 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по подадена от С. С. В., чрез адвокат Н. Н. касационна жалба срещу въззивно решение № 398 от 22.02.2013 год. по гр.д. № 2084/2012 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 43 от 1.02.2012 г. по гр.д. № 751/2011 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е осъден да заплати на Б. А. Н. обезщетение за претърпяни: неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на сумата от 10 000 лв., имуществени вреди, за периода на инвалидизацията в размер на 15 504.85 лв., имуществени вреди в размер на 569.36 лв., представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което е получавал преди увреждането и обезщетението за временна нетрудоспособност, имуществени вреди в размер на 67 лв. за медикаменти и 114.60 лв. транспортни разходи във връзка с лечението.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК по следните въпроси: по материалноправния въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД и по конкретно относно задължението на съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да съобрази изискванията за справедливост, като основен критерий, визиран в посочената норма и вземе предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди; по въпроса актовете на органите на досъдебното производство имат ли задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието; по въпроса за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД при наличие на съпричиняване от страна на пострадалия; по въпроса за допустимостта на решението в частта, с която съдът се е произнесъл по непредявен иск. Приложени са съдебни решения.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответника Б. А. Н..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди и за имуществени, представляващи разлика между получаваното трудово възнаграждение и определената социална пенсия и е процесуално допустима. В частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция в частта му, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди, както следва: 569.36 лв., представляващи разлика между трудовото възнаграждение и обезщетение за временна нетрудоспособност, 67 лв. за медикаментозно лечение и 114.60 лв., транспортни разходи решението не подлежи на касационно обжалване, съобразно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. В тази част касационната жалба като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд като е потвърдил решението на първоинстанционния съд е осъдил жалбоподателят да заплати на Б. Н. на основание чл.45 ЗЗД сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Изложил е съображения, че е налице причинна връзка между действията на жалбоподателя, изразяващи се във физическо посегателство върху личността и здравето на ответника, предвид извършения побой на 13.12.2009 г. За това си деяние жалбоподателят се е признал за виновен, а именно, че на посочената дата, около 01.00 часа в [населено място], на площада пред читалище „Градище”, чрез нанасяне на два последователни удара с дясната ръка в лявата област на главата е причинил на Н. средна телесна повреда, изразяваща се в тежка черепномозъчна травма- контузия на мозъка. В досъдебното производство на основание чл.381 НПК е сключено споразумение между Районна прокуратура, [населено място] и жалбоподателят, утвърдено от съда на 25.05.2011 г. Приел е, че за претърпяните от ищеца болки и страдания, установени с помощта на експертни заключения и гласни доказателства, присъдената сума е справедливо обезщетение по законовия критерий на чл.52 ЗЗД. Изложил е съображения, че гласните доказателства не установяват с необходимата категоричност факта на виновно поведение от страна на ищеца, поради което е останало недоказано възражението на жалбоподателя за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Присъдил е обезщетение за претърпяните имуществени вреди, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал ако беше здрав и социалната пенсия, определена с оглед намалената трудоспособност за периода 11.06.2010 г. до 1.08.2013 г. в размер на 15.504.85 лв.
По поставения материалноправен въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ІІІ г.о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ІV г.о.; решение от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о.; решение № от 6.04.2011 г. по гр.д. № 951/2010 г. на ІІІ г.о. и др. Прието е, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с този принцип. В случая размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен при съблюдаване на конкретните данни по делото и обществения критерий за справедливост, както е прието в ППВС № 4/68 г., в постановените по чл.290 ГПК решения на ВКС и чл. 52 ЗЗД, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поставеният материалноправен въпрос за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е свързан със задължението на съда да определи степен на съпричиняване на пострадалия при наличие на данни за това. Въпросът за приноса на пострадалия в настъпването на вредоносния резултат, е въпрос, конкретен за всяко дело, специфичен с оглед данните по отделното дело и обуславя решаващата воля на съда, който разглежда спора. Съдът е приел, че пострадалият не е допринесъл за настъпването на вредите, по съображения, че събраните по делото доказателства не установяват с необходимата категоричност факта на виновно поведение от негова страна. Даденото разрешение не е в противоречие с трайно установената практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, която е в смисъл, че съпричиняване е налице, ако с поведението си увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По въпроса – актовете на органите на досъдебното производство имат ли задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието е налице трайна съдебна практика, която приема, че съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна затова дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, включително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, подлежат на доказване от страната, която ги твърди. Даденото от въззивния съд разрешение не е в отклонение от установената съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставеният процесуалноправен въпрос, свързан с оплакванията за недопустимост и неправилност на въззивното решение, в частта за присъдените имуществени вреди в размер на 15504.85 лв. а именно: следва ли, съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд да се произнесе по всички направени с въззивната жалба оплаквания и възражения на ответника, включително по тези за недопустимост на предявения иск. Поддържа се основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като в тази връзка се сочат и представят решения постановени по реда на чл.290 ГПК. Този процесуалноправен въпрос е свързан и е от значение за процесуалната допустимост на обжалваното въззивно решение в посочената част, тъй като жалбоподателят въвежда оплаквания то да е недопустимо, т. е. налице е вероятност за това. Ето защо, касационното обжалване на въззивното решение в тази част следва да се допусне.
На жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата за производството държавна такса в размер 310 лв. и за представяне по делото на вносен документ за това в установения от закона срок.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 398 от 22.02.2013 год. по гр.д. № 2084/2012 год. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение на № 43 от 1.02.2012 г. по гр.д. № 751/2011 г. на Софийски окръжен съд в частта му, с която С. С. В. е осъден да заплати на Б. А. Н. обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение и обезщетението за намалена трудоспособност /социална пенсия/ за периода 11.06.2010 г. до 1.08.2013 г. в размер на 15 504.85 лв.
УКАЗВА на С. С. В. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 310 лв.; в противен случай касационната му жалба ще бъде върната.
След представянето на горния документ, делото да се докладва на Председателя на ІІІ гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на посочения едноседмичен срок, делото да се докладва на докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 398 от 22.02.2013 год. по гр.д. № 2084/2012 год. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от С. С. В. касационна жалба срещу решение № 398 от 22.02.2013 год. по гр.д. № 2084/2012 год. на Софийски апелативен съд в частта, с която е осъден да заплати на Б. А. Н. обезщетение за претърпяни имуществени вреди, както следва: 569.36 лв., представляващи разлика между трудовото възнаграждение и обезщетение за временна нетрудоспособност, 67 лв. за медикаментозно лечение и 114.60 лв., транспортни разходи.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане може да се обжалва, с частна жалба пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :