О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1334
София, 03.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1325/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 26.11.08 г. по гр. д. № 1697/2008 г. Пловдивски районен съд е отхвърлил предявения от К. К. и И. К. и В. К. отрицателен установителен за признаване, че ответникът К. С. Г. не е станал едноличен собственик на недвижими имоти: 1. 3600/10800 и ч. от овощна градина с площ от 10.800 дка, 2. нива с площ от 1.986 и 3. овощна градина с площ от 3.400 дка земеделски земи в землището на с. Б. на основание давностно владение осъществявано от 1994 г., след възстановяване правото на собственост върху имотите до 2006 г., когато се е позовал на давност и снабдил с нот. акт за собственост на имотите съставен по реда на обстоятелствената проверка..
С решение от 03.06.09 г. по гр. д. № 459/09 г. Пловдивски окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и е постановил друго по съществото на спора, с което е уважил иска. Приел е, че в полза на ответника не е изтекъл 10 годишен давностен срок поради забраната за прилагане на този придобивен способ по отношение на земеделски земи установено с нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Приел е също, че не е установен субективният елемент на владението, както и това че то е противопоставено на останалите съсобственици на имотите.
Недоволен от решението е останал ответникът К. С. Г. и в срока по чл. 283 ГПК го обжалва с доводи за неправилно прилагане на материалния закон – чл. 79, ал. 1 ЗС и нарушение на съдопроизводствените правила, поради това че не е допуснато събирането на гласни доказателства за установяване елементите от фактическия състав на давностното владение.
Относно основанието за допускане касационно разглеждане на въззивното решение е направено позоваване на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по съществен за спора въпрос, намира ли приложение нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ по отношение на имотите, които са били предмет на владение след проведена земеделската реституция завършила с възстановяване правото на собственост на правоимащите лица в противоречие с практиката на ВКС.
Поддържа се и че в нарушение на тази практика съдът се е произнесъл и по съществен за спора процесуален въпрос – допускане и събиране на гласни доказателства за всички факти, на които е основан иска.
Третото основание за допускане касационно обжалване е прилагането на нормата на чл. 431, ал. 1 ГПК отм. в противоречие с практиката на ВКС. Мотивиран е с това, че ответникът е придобил идеални части от имота на основание наследяване, поради което не е следвало да се отмени нот. акт изцяло, а само частично за разликата над притежаваните от него права върху имотите на посоченото основание.
Ответниците по жалбата чрез процесуалния им представител адв. Б от ПАК намират жалбата за неоснователна не са взели становище по иска.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че са налице въведените предпоставки за допускане касационно обжалване.
Материалноправният въпрос за това дали изтеклата придобивна давност по отношение на земеделски земи, след като те са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ, следва да се зачита е от значение за точното прилагане на закона – чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Другият въпрос за допустимостта на доказателствата е разрешен от съда в противоречие на практиката на ВКС, която е ориентирана към извършване преценка за допустимостта им въз основа на заявените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които е основан иска и на становището и доводите на ответника по него. Съобразно това настоящият съдебен състав намира, че са налице релевираните предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение по гр. д. № 459/09 г. на Пловдивски окръжен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.06.09 г. по гр. д. № 459/09 г. Пловдивски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса в размер на 25 лв. на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за таксите събирани от съдилищата по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: