1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1339
гр.София, 28.11.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5839 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П. М., П. Д. К. и Ж. Д. К., чрез адв. А. Й., срещу въззивно решение № 132/08.04.2014г., постановено по възз.гр.д.№1109/2014 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в частта му, с която е отменено решение № 1314/14.11.2013 г. по гр.д. № 219/2013 г. на Районен съд – Стара Загора. С обжалвания съдебен акт исковете на жалбоподателите по чл.200 КТ срещу [фирма] – за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени им от настъпила при трудова злополука смърт на техния наследодател – Д. К. М., починал на 22.08.2012г., са отхвърлени изцяло по отношение на съпругата П. М. и единия син – П. К., а частично, до размера на сумата 5 000 лв., е уважена претенцията за обезщетение на другия син – Ж. К..
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е необосновано, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила – основание за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите поддържат, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроси, свързани с приложението на чл.11 и чл.235 ал.2 ГПК, респ. допустимо ли е съдът да основе решението си върху доказателства, събрани по друго дело; за критериите, имащи значение за присъждането на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД и за кръга на лицата, на които се дължи такова обезщетение. По отношение на така изведените въпроси се твърди, че въззивната инстанция се е произнесла в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 4/68г. и решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, както и че отговорът на същите е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] в писмен отговор поддържа становище, че постановеното от въззивния съд решение е правилно и не са налице основания за допускане на касационния контрол.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани страни срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците е починал при изпълнение на трудовите си задължения в ответното дружество, като злополуката е призната за трудова с разпореждане на НОИ, поради което е налице основанието по чл.200 КТ за ангажиране на обективната безвиновна отговорност на работодателя. Същевременно, възражението на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат, поради допусната груба небрежност от страна на работника, е преценено за неоснователно и недоказано. За да приеме, че от смъртта на наследодателя си, съпругата му П. М. и сина П. М. не са претърпели никакви неимуществени вреди и да отхвърли изцяло исковете им, съдът се е позовал на обясненията на страните, дадени в досъдебното производство, включително на констатирани в тях противоречия, които е анализирал и коментирал; както на и факта, че М. от три години работела в П. и не присъствала на погребението; а за П. М. е посочил, че живее в друго населено място и само веднъж месечно виждал баща си. С оглед на тези обстоятелства е прието, че между тези двама ищци и починалия липсвала емоционална близост и съответно смъртта на наследодателя не им е причинила твърдените в исковата молба – болки, мъчителни изживявания и стрес. За ищеца Ж. М. съдът е посочил, че тъй като той живеел в едно и също населено място с баща си, виждал се всяка седмица с него и между тях съществувала емоционална връзка, обезщетение в рамките на 5 000 лв. е достатъчно да го овъзмезди за загубата на близкия човек, като претенцията за разликата до предявения размер от 20 000 лв. е отхвърлена като неоснователна.
При тези решаващи мотиви на въззивната инстанция, налице са предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, по изведените /и уточнени съгласно т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК от състава на ВКС/ правни въпроси. По тях съдебният акт е произнесен в противоречие със задължителната съдебна практика – ТР № 1/2013г. на ОСГТК, ППВС № 4/68г. и решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, които са приложени към въззивната жалба.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №132 от 08.04.2014г., постановено по възз.гр.д.№1109/2014 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в обжалваната му част.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание на Председателя на Четвърто гражданско отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.