Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
София, 11.03.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на пети март през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Наташа Петкова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1476 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Е. К. Г. против решение от 18.12.2006 г., постановено по гр.д. № 3* по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, четвърто „в” отделение, с което е оставено в сила решение от 30.12.2005 г. по гр.д. № 11467/2004 г. на Софийски районен съд, 47 състав за отхвърляне на предявения от Е. К. Г. против С. Л. Г., Л. С. Г. и В. Б. Г. иск за обявяване симулативност на дарение, извършено с нотариален акт № 19, том ХLVІІ, д. № 1* от 28.05.2002 г.
В жалбата са изложени твърдения, които по същество се свеждат до довод за допуснато съществено процесуално нарушение, поради отказа на съда да даде възможност на ищцата да представи поисканите в жалбата доказателства, въпреки, че не е била уведомена за определението за допускането им и за необоснованост на изводите, тъй като съдът не е разгледал фактическата обстановка от гледна точка на правния интерес на сделката. Касаторката иска да се отмени атакуваното решение и делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд.
Ответниците по касационната жалба С. Л. Г., В. Б. Г. и Ю. Л. Г. /последната конституирана по реда на чл.120 от ГПК-отм., заедно с участващите в производството С. Л. Г. и В. Б. Г. в правата на починалия на 4.03.2008 г. Л. С. Г./ оспорват същата, като претендират направените разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Съдът е сезиран с иск за прогласяване симулативност на дарение на недвижим имот от 28.05.2002 г. и прогласяване действителността на прикритата сделка за продажба, основан на твърденията, че този имот, както и още един застроен имот, били закупени от Л. Г. и съпругата му В. Г. , но същите нямали доходи, които да им позволят възмездното придобиване, а всъщност купувач бил синът им и неин бивш съпруг С, който използвал родителите си като подставени лица с цел да избегне формиране на режим на СИО върху имотите и съответно сделките, с които тези имоти са му дарени, са симулативни.
Въззивният съд е приел за установено, че Л. Г. в периода 1999 – 2001 г. е закупил три недвижими имота на обща стойност около 43 000 лв., като за период от 15 години назад той и съпругата му са имали доходи само от пенсии и енергийни помощи, които са под този размер, а следователно купувачът Л. Г. не е имал финансови възможности да купува недвижими имоти и то на значителна стойност. По делото обаче по никакъв начин не е установен произхода на средствата, с които въпросните три недвижими имота са закупени /като е възможно да са на Л. Г. , но от незаконен източник, да са придобити законно, но да не са декларирани пред данъчната администрация с цел избягване плащане на данък, да са осигурени от трето лица/, като липсват дори и косвени доказателства, тези средства да са дадени от С. Г. Прилагайки неблагоприятните последици от липсата на пълно доказване на факта, че придобиването на имотите е станало със средства на С. Г. , съдът е приел, че дарението от 28.05.2002 г. не е симулативно.
Въззивното решение е постановено при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано и правилно. Неоснователни са доводите на касаторката, че е била лишена от възможността да представи доказателства във въззивната инстанция. В съответствие с процесуалното правило на чл.205 от ГПК /отм./ съставът на Софийски градски съд се е произнесъл по направените във въззивната жалба доказателствени искания в съдебно заседание на 11.10.2006 г., като е издал съдебно удостоверение, чрез което да се установят декларираните доходи за 1999, 2000 г. и 2001 г. на Л. С. Г. и В. Б. Г. и е оставил без уважение искането за допускане на двама свидетели, тъй като не са посочени обстоятелствата, които ще се установят с разпита им, както и искането за представяне на договор за покупко-продажба на лек автомобил, тъй като по делото е прието копие от този договор, което не е оспорено. В призовката за съдебното заседание, получена от ищцата, чрез процесуалния й представител адвокат Й, на 23.10.2006 г. е отбелязано, че исканията й са оставени без уважение. В проведеното на 7.12.2006 г. съдебно заседание, съдът е отказал да отложи делото за представяне на доказателства по издаденото съдебно удостоверение, тъй като не са налице условията на чл.110, ал.3 от ГПК и е дал ход по съществото на спора. Въззивният съд действително е допуснал процесуално нарушение, като не е уведомил Е. Г. за постановеното в закрито заседание издаване на съдебно удостоверение, нито е дал срок за представяване на доказателствата по това удостоверение, поради което не може да се приеме, че искането за отлагане на делото се е дължало на несвоевременно организиране на защитата й, а съответно разпоредбата на чл.110, ал.3 от ГПК е била неприложима. Допуснатото нарушение обаче в случая не е съществено, тъй като съдът е приел за установен факта /а именно липсата на финансови възможности, позволяващи закупуване на имота от страна на Л. и В. Г. /, в подкрепа на който е следвало да се представят доказателствата по съдебното удостоверение.
Липсва допуснато процесуално нарушение с оглед отказа на съда да допусне събиране на гласни доказателства. С оглед разпоредбите на чл.98, ал.2 и чл.110, ал.1 от ГПК /отм./ при заявяване на доказателствено искане, страната следва да посочи конкретните обстоятелства и доказателствените средства, чрез които желае да ги установи. От една страна въз основа на тези данни съдът преценява относимостта на фактите към правния спор и допустимостта на исканите доказателствени средства, а от друга – ответната страна спрямо какви твърдения за осъществени, респ. неосъществени факти следва да се брани. В случая във въззивната жалба не са посочени обстоятелствата, които Е. Г. е желаела да установи със свидетелите, поради което отхвърлянето на това доказателствено искане е в съответствие с процесуалния закон.
Неоснователен е доводът за необоснованост на извода, че не е установено средствата за закупуване на имота, да са излезли от съпружеската имуществена общност на ищцата и ответника С. По делото липсват каквито и да било доказателства – преки или косвени – за произхода на средствата, с които е платена цената. Дори да се приеме тезата на касаторката, че само С. Г. е имал интерес да предостави средства за закупуване на имота, тъй като го е получил в своя собственост след това, то това обстоятелство не е достатъчно да се приеме, че именно той е дал средствата за закупуване на имотите, договаряйки се с родителите си да бъдат подставени лица по сделките, тъй като липсват данни самият С да е разполагал с такива средства. Посочените факти е следвало да бъдат доказани именно от ищцата съгласно чл.127, ал.1, изр.първо от ГПК /отм./ и с оглед липсата на доказателства, които да ги установяват по безсъмнен начин, изводите на въззивния съд се явяват обосновани и в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест.
В обобщение не са налице релевираните основания за касиране на атакуваното решение и същото следва да бъде оставено в сила, като касаторката бъде осъдена да възстанови направените от ответниците по жалбата разноски за настоящото производство.
По изложените съображения и на основание чл.218ж от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 18.12.2006 г., постановено по гр.д. № 3* по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, четвърто „в” отделение.
ОСЪЖДА Е. К. Г., гр. С., ж.к.”Б” бл.15, ет.12, ап.53 да заплати на С. Л. Г., гр. С., ж.к.”Б” бл.15, ет.12, ап.53 сумата 550.00 /петстотин и петдесет/ лева, на Ю. Л. Г. , гр. С., ж.к.”Б” бл.15, ет.9, ап.39 – сумата 550.00 /петстотин и петдесет/ лева и на В. Б. Г., гр. С., кв. Горна баня, ул.”782” № 4 – сумата 1100.00 /хиляда и сто/ лева, представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: