Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
гр.София, 12.02.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №97 по описа за 2009 год.
Производството е по §2, ал.3 ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на „П”А. , гр. С. чието лице е продължило въззивното производство поради прекратяване дейността на неговия Регионален клон София – работодател и ответник по иска/, срещу решението от 07.02.2005г. по гр.д. №588/2004г. на Софийски градски съд /поправено с решение от 06.10.2008г. по делото/, в частта, с която е оставено в сила решението от 11.10.2003г. по гр.д. №1824/2003г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените против него от И. М. К. от гр. С., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, последния за сумата 2253,61лв., както и в частта, с която след като е отменено първоинстанционното решение, е уважен предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски.
Ответниците по жалбата Г. П. К., М. И. К. и И. И. К. /в чието лице е продължило производството като законни наследници на починалия в хода на делото ответник по касация И. К. / оспорват жалбата като неоснователна, като съображенията си излагат в писмени бележки. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Въззивният съд е уважил предявените исковете за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на И. М. К. , извършено със заповед №РД 15/1841 от 29.12.2002г. на главен регионален мениджър на Регионален клон София на „П”А. , на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 2253,61лв.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като заповедта за уволнение е немотивирана.
Установено е, че И. М. К. е изпълнявал при работодателя Регионален клон София на „П”А. длъжността „специалист – доставки и маркетинг” по силата на сключен между тях трудов договор от 02.04.2002г., който е прекратен със заповед № РД 15/1841 от 29.12.2002г. на главния регионален мениджър, на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата.
Правилен е изводът на въззивния съд за незаконност на уволнението. Посоченото в заповедта за уволнение правно основание- чл.328 ал.1 т.5 от КТ е безвиновно основание, което означава, че изключва виновно поведение на работника или служителя. Елементите на фактическия състав на това основание са липса на качества на работника или служителя, които да са необходими за ефективно изпълнение на възложената му работа по трудовото правоотношение, като трайно състояние. Затова е необходимо в заповедта за уволнение работодателят да посочи конкретни факти, обуславящи извода му за липса на определени качества- професионални умения, навици, знания, които работникът или служителят не притежава, за да изпълнява възложената му работа ефективно. Само въз основа на посочените в заповедта конкретни обстоятелства и относимите към тях доказателства се извършва преценката правилно ли е прекратено трудовото правоотношение. Липсата в заповедта на конкретни обстоятелства, относими към посоченото в нея основание, обуславя незаконността й. В случая заповедта не съдържа конкретни обстоятелства, обусловили констатацията на работодателя за липса на качества у служителя. Прието е от въззивния съд, че посочения в заповедта аналитично-оценъчен тест, не представлява част от съдържанието на заповедта за уволнение, тъй като не е връчен с нея. Доводите, че служителят е знаел за резултатите от теста, който е проведен няколко месеца преди уволнението, са неоснователни, както и доводите, че този тест материализира провеждането на преценка на качествата на служителя. От значение за законността на уволнението по чл.328, ал.1, т.5 от КТ е посочването в заповедта за уволнение на конкретни факти и данни, относими към възложената работа на работника или служителя по трудово правоотношение, за да може съдът да направи преценка за законността на уволнението като провери съществуването на фактите от действителността, както и правилното им квалифициране и подвеждане под правната норма. В случая в заповедта не са посочени конкретни фактически обстоятелства, въз основа на които служителят е уволнен по чл.328, ал.1, т.5 от КТ, поради което правилно въззивния съд е приел, че заповедта за уволнение е немотивирана.
С оглед извода на въззивния съд за незаконност на уволнението, правилно са приети за основателни предявените искове за признаването на уволнението за незаконно и отмяната му, и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Предвид изложеното следва да се приеме, че касационната жалба е неоснователна и съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила по тези искове. Ответниците по касация не са представили доказателства за извършени разноски по делото в касационната инстанция, поради което такива не следва да им се присъждат.
При служебната проверка за допустимост на съдебния акт в частта му по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, съдът намира, че с оглед личния характер на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и настъпилата в хода на процеса смърт на ищеца , починал на 22.07.2007г., въззивното решение следва да бъде обезсилено в тази му част и производството по иска бъде прекратено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 07.02.2005г. по гр.д. №588/2004г. на Софийски градски съд /поправено с решение от 06.10.2008г. по делото/, в частта, с която е оставено в сила решението от 11.10.2003г. по гр.д. №1824/2003г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от И. М. К. от гр. С., срещу П. ”А. , гр. С., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, последния за сумата 2253,61лв.
ОБЕЗСИЛВА решението от 07.02.2005г. по гр.д. №588/2004г. на Софийски градски съд в частта, с която след като е отменено решението от 11.10.2003г. по гр.д. №1824/2003г. на Софийски районен съд, е уважен предявения от И. М. К. от гр. С., срещу П. ”А. , гр. С., иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и ПРЕКРАТЯВА производството по иска като процесуално недопустимо.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: