Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
София 21.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4255 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 155 от 5.03.2019г., по касационната жалба на Х. Т. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. касационна жалба против въззивно решение № 198 от 15.06.2018г. по в.гр.д. № 1151/2018г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е потвърдено решение № 624 от 22.12.2017г. по гр.д.№ 1889/2016г. на Районен съд Казанлък като е отхвърлен предявения като частичен иск от Х. Т. Г. против Г. Г. Г. и П. К. Г., за осъждането им да заплатят сума в общ размер от 5 100лв., представляваща част от дължимата по спогодба от 2.04.2015г. парична сума от 17 150лв. Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявения иск.
Обжалването е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по въпроса: По какъв начин следва да се преценява изходящо от страната по спора извънсъдебно признание на факт и следва ли то да бъде кредитирано от съда?, по който е констатирано противоречие с решение № 249 от 27.12.2011г. по гр.д.№ 1037/2010г.на ІІ г.о., съгласно което писмено направеното признание на факт не подлежи на доказване с други доказателствени средства и по въпрос относно значението на постигната между страните спогодба.
В съдебно заседание страните не се явяват, но се представляват. Процесуалният представител на касатора съответно желае въззивният акт да бъде отменен, а на ответната страна- да бъде потвърден, като претендират направените разноски.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното по въпроса във връзка, с който е допуснато касационно обжалване:
Съгласно чл.365 ал.1 ЗЗД – с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Договорите имат сила на закон, за тези, които са ги сключили /чл.20а ал.1 ЗЗД/. Съдът е длъжен да се съобрази с договорката между страните, постигната чрез спогодба и да приеме, че отношенията между тях са такива, каквито те са уговорили, след като същите свободно са уредили изцяло или отчасти съществуващ помежду им спор, чрез взаимни отстъпки. При наличие на спогодба, съдът не може да преценя интереса на страните. Противното би било в противоречие със същността на договора за спогодбата като способ за разрешаване на спорове, чрез взаимни компромиси. Законът предоставя на страните възможност – въз основа на направените взаимни отстъпки, те да могат да създават, изменят или погасяват всякакви правоотношения, включително и такива, които не са предмет на конкретния спор /чл.365 ал.2 ЗЗД/.
В случая, страните по настоящето производство, са сключили на 2.04.2015г. договор, озаглавен: Спогодба, по силата на която след като в чл.1 са декларирали, че „до датата на подписване на настоящата спогодба сем.Г. са вложили общо 17 150лв.като подобрения в недвижимия имот, собственост на сем.Г., представляващ сграда – Търговски обект, едноетажна сграда с площ 80 кв.м., находяща се в имот с идентификатор 58894.503.222 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община]”, в чл.2 са се споразумели по какъв начин следва да стане погасяването на посочената сума от 17 150лв. от сем.Г.. Посочено е, че „за всеки месец от действието на договора за наем на същия имот, подписан на 1.04.2015г.”, те следва да погасяват „дългът” „с по 400лв.”
Настоящият частичен осъдителен иск за сумата от 5 100лв., е предявен на 29.09.2016г., от ищците Г. с твърдения, за липса на плащане по постигната със сключената спогодба договорка. В отговора на исковата молба ответниците са възразили, че изпълнение по договора за спогодба не се дължи, защото същата е нищожна поради липса на валидно правно основание, тъй като вземането за подобрения, предмет на спогодбата не е съществувало и възникването му е било поставено под условие – наемодателят се е задължил да не продава, респ.ипотекира имота, докато трае договор, което не се е сбъднало. Възразили са, че договорът за спогодба не е произвел правен ефект. Отделни, при условията на евентуалност, ответниците са твърдели и нищожност на спогодбата, поради противоречие с добрите нрави с оглед липсата на еквивилентност на престациите и за липса на изискуемост на задълженията по спогодбата, пред вид липсата на конкретизация на постигнатите договорки /кой, на кого и в какъв размер дължи/.
При така установените безспорни факти, въззивният съд е приел, че в тежест на ищеца е да проведе главно и пълно доказване на релевантните за спора факти – наличие на паричен разход за извършени от него подобрения в процесния имот, с който ответниците са се обогатили. Преценил е, че след като такова доказване не е проведено, ищецът не е доказал своето вземане по основание и размер, поради което се явява основателно възражението на ответната страна за поемане на несъществуващо задължение със сключената спогодба. От последната не ставало ясно какви подобрения са извършени – по вид, стойност и време на извършване, от кого и как са извършени, поради което искът е недоказан.
Имайки пред вид отговорът на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира така постановения въззивен акт за неправилен. След като страните по спора, с изричен договор, сключен помежду им на 2.04.2015г., извънсъдебно са признали факта, че ответниците дължат на ищците сумата от 17 150лв. за вложени в процесният имот подобрения и страните не оспорват валидността на волята си /не се позовават на пороци на волята/, съдът е бил длъжен да я зачете. Неправилен е изводът на съда, че ищецът дължи доказване на вид, стойност и време на извършване, от кого и как са извършени за процесните подобрения, при постигната от страните спогодба относно факта на тяхното извършване и размера на стойността им. С оглед съществените характеристики на договора за спогодба, при представянето й, съдът следва да се позове на нея, без да установява действителните отношения. Изложеното налага отмяна на въззивния акт и постановяване на друг за уважаване на предявения частичен иск. С отговора на исковата молба, ответниците са признали, че договорът за наем е прекратен на 23.10.2015г. Следователно, изплащането по уговореният в т.2 от сключената спогодба начин е могло да се осъществи най-много за 6 месеца, по 400лв., или договорената сума от 17 150лв. е установено да е възможно да е намаляла най-много с 2 400лв., което прави предявеният иск за 5 100лв. – основателен.
Пред вид изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.1 КТ, следва в полза на касатора да се присъдят установените като реално направени разноски в размер на 445лв. за държавни такси /207лв. пред първата инстанция, 104лв. пред въззивната и 134лв. пред касационната/. Доказателства за други разходи, включително и за адвокатско възнаграждение, не са представени.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 198 от 15.06.2018г. по в.гр.д. № 1151/2018г. на Окръжен съд Стара Загора и потвърденото с него решение № 624 от 22.12.2017г. по гр.д.№ 1889/2016г. на Районен съд Казанлък и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Г. Г. Г. ЕГН [ЕГН] и П. К. Г. ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място] 6199, [улица] да заплатят на Х. Т. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] сумата от 5 100лв. /пет хиляди и сто лева/, представляваща част от дължимата по спогодба от 2.04.2015г. парична сума, както и сумата от 445лв./четиристотин четиридесет и пет лева/, направени разноски за държавни такси по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :