5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 29.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 637 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. И. Ш. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. С., против въззивното решение № 198 от 7 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 1182 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2011 г., с което е потвърдено решение № 110 от 21 март 2011 г., постановено по гр.д. № 911 по описа на районния съд в гр. Асеновград за 2010 г. за отхвърляне исковете на Ш. против П. на Р. Б. за заплащане на 10000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от неправомерно повдигнати обвинения за тежки умишлени престъпления, ведно със законната лихва от 6 април 2009 г., против П. на Р. Б. за заплащане на 10000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от неправомерно внасяне на обвинителен акт срещу него в районния съд с обвинения за тежки умишлени престъпления, ведно със законната лихва от същата дата, против районния съд в гр. Пловдив за заплащане на 10000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от неправомерно вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” с определение от 21 април 2000 г., ведно със законната лихва от 9 април 2009 г., против районния съд в гр. Пловдив за заплащане на 10000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди,причинени от неправомерно постановяване на осъдителна присъда и определяне на наказание от пет години лишаване от свобода, ведно със законната лихва от 9 април 2009 г.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството, защото съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. трето ЗОДОВ за търсене отговорност на прокуратурата, но претендираните неимуществени вреди са недоказани; разпитани са двама свидетели, които установяват твърдените неимуществени вреди; наказателното производство е продължило повече от девет години, извън всякакви разумни срокове за провеждането му и за това е постановено решение на Европейския съд по правата на човека; обжалваното решение се разминава с установените от Европейския съд стандарти за доказването и присъждането на неимуществени вреди, като позицията на този съд налага винаги, когато бъде установено непозволено увреждане, моралните вреди да се определят и присъждат по справедливост, а нуждата от доказване остава за специфичните случаи, когато страните твърдят, че в конкретната ситуация ищецът е страдал повече или по-малко от обичайното и поради това обезщетението за неимуществени вреди би следвало да се различава от обичайно приеманото за справедливо. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че е налице материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, свързан с критериите, въз основа на които следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД в хипотезите на засягане на основни човешки права от незаконосъобразни актове и действия на държавата; поради липсата на легална дефиниция и на съдебна практика, разясняваща съдържанието на понятието „критерий за справедливост” и обхват на доказателствената тежест при претенциите за неимуществени вреди, не е ясно защо събраните доказателства не се кредитират, поради което е необходимо да се изясни какъв е обхватът на доказването от страна на ищеца, претендиращ неимуществени вреди и доказателствените средства, при прилагането на ЗОДОВ и чл. 52 ЗЗД; поставят се и въпросите какво е съдържанието на понятието „критерий за справедливост”, какви са елементите за осъществяване на пълна оценка на едно негативно изживяване с оглед присъждане на обезщетение за него, включени в „критерия справедливост”, и какви „стъпки” включва процесът на оценяване на едно негативно преживяване, включени в „критерия за справедливост”.
Ответниците П. на Р. Б. и районен съд в гр. Пловдив не представят отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема чрез препращане към мотивите на първата инстанция, че настъпването на вредоносните последици и причинната връзка между тях и незаконното обвинение се установяват при условията на пълно и пряко доказване; част от тези последици са настъпили от задържането на ищеца под стража, което не е основание на исковете срещу прокуратурата, влошаване на здравословното му състояние не се твърди; ищецът проявявал агресия, но не е доказано какво е било отношението на останалите към него и в какви случаи той е избухвал; има доказателства, че той е бил агресивен и преди задържането; разделил се е с приятелката си, но не е установено каква е била причината, още повече, че през 2000-2002 г. срещу ищеца са водени още две наказателни производства; показанията на майката на ищеца следва да се съобразяват с нейната много вероятна заинтересованост; свидетелите не цитират конкретни имена на приятели, които загубили доверие в ищеца; не е ясно по какво си е личало, че ищецът е в дълбока депресия, че преживява тежко случващото се; следва да се отчете и участието на ищеца в други наказателни производства; не се споменават опити за самоубийство; не се представят доказателства за периода 2002-2009 г.; законът изключва възможността отговорността за неимуществени вреди от задържането, което не е отменено изрично поради липса на законно основание, да се търси отделно от тази за вредите от самото обвинение в извършване на престъпление, а и ищецът не е бил осъден с влязла в сила присъда, нито е бил оправдан по реда на извънредните способи за отмяна; отделно от това давността за погасяване на иска тече от влизане в силата на определението, с което е отменена мярката за неотклонение, което е станало още през 2001 г.
К. съд приема, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по уточнения от състава на съда въпрос: при преценка за наличие на вреда при условията на ЗОДОВ кои обстоятелства подлежат на доказване. По този въпрос на настоящия състав на съда не е известна съдебна практика. Касационното обжалване по този въпрос следва да се допусне само спрямо предявените искове срещу П. на Р. Б. По изводите на съда по двата иска срещу районния съд в [населено място] – изключване отговорността на съда да се търси отделно от тази за вредите от самото обвинение в извършване на престъпление, липсата на влязла в сила присъда, отменена по реда на извънредните способи за отмяна, и наличието на изтекла погасителна давност за първия иск, правни въпроси не се поставят, което препятства допускането на касационното обжалване на въззивното решение по тези два иска.
Останалите изрично поставени въпроси от касатора не обосновават допускането на касационното обжалване, тъй като те не касаят конкретните изводи на съда за липса на доказване на съответната твърдяна от ищеца вреда. Касаторът при поставените въпроси е концентрирал усилията си да насочи съда към произнасяне по съдържанието на понятието „справедливост”, дадено в чл. 52 ЗЗД, но съдът изобщо не е достигнал до произнасяне по този проблем. Отделно от това, по поставения проблем, противно на твърденията на касатора, съществува изобилна съдебна практика – както ППВС, така и решения по реда на чл. 290 и сл. ГПК, поради което няма необходимост от ново произнасяне на ВКС по поставения проблем.
За касационното обжалване се дължи държавна такса от 5 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 198 от 7 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 1182 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2011 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 110 от 21 март 2011 г., постановено по гр.д. № 911 по описа на районния съд в гр. Асеновград за 2010 г. за отхвърляне исковете на Н. И. Ш. против П. на Р. Б. за заплащане на 10000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от неправомерно повдигнати обвинения за тежки умишлени престъпления, ведно със законната лихва от 6 април 2009 г., и за заплащане на 10000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от неправомерно внасяне на обвинителен акт срещу него в районния съд с обвинения за тежки умишлени престъпления, ведно със законната лихва от същата дата.
УКАЗВА на Н. И. Ш. от [населено място] в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на съда доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 5,00 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
УКАЗВА на касатора Ш. в същия срок да представи в деловодството на съда, ведно с препис за ответната страна, превод на български език на представеното с касационната жалба решение на Европейския съд по правата на човека по молба № 16391/05.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 198 от 7 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 1182 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2011 г. в останалата му част.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване след представяне на доказателство за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: