ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Р № 1341
София, 18.12.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение гражданската колегия, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч. гр. дело № 1886/ 2008 година, образувано по описа на I-во отд. на ГК, и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по реда чл. 274 ал.1 т.2 ГПК във вр. с на чл. 71 ал.3 от Закона за ч. с. изпълнители / ЗЧСИ/, образувано по частни жалби на М. А. Г.-частен съдебен изпълнител рег. под Nо 862 и район на действие Софийски градски съд , съответно вх.Nо 8703/13.10.2008 година съдържаща резолюция на Зам.председателя на ВКС /1/ за образуване на частно производство по предвидения в закона ред”, и неадминистрирани от от ръководството на ВКС- ГК частни жалби, съответно вх. Nо 9272/28.10.2008 година /2/, вх. Nо 8981/20.10.2008 година /3/, вх.Nо 8847/15.10.2008 година /4./, вх. Nо 9273/ 28. 10. 2008 година, подадена от адвокат пълномощник К. /5./ , съответно срещу 1./ Постановление за образуване на дисциплинарно производство от 15.09.2008 година; 2./ срещу Постановление за образуване на дисциплинарното производство и отказа на дисциплинарния състав на при КЧСИ да прекрати образуваното дисциплинарно производство; 3./ срещу Решение на състав на Дисциплинарната комисия при К. на ЧСИ по дисц.д. Nо 13/2008 година от 14.10.2008 година за временно отстраняване от длъжност и искане за отмяна на постановената временна мярка; 4./срещу Постановлението от 15.09.2008 година за образуване на дисциплинарно дело Nо 13 /2008 година на ДК при КЗСИ и искане за прекратяване на дисциплинарното производство и 5./ срещу Решението по чл. 71 ал.3 ЗЧСИ от 14.10.2008 година за временно отстраняване от длъжност на частен съдебен изпълнител М. Г. по ДД Nо 13/2008 година .
В открито съдебно заседание на 15.12.2008 година жалбоподателката М. Г. и пълномощникът и адв. Т,Кайров поддържат само двете жалби, подадени срещу Решението по чл. 71 ал.3 ЗЧСИ от 14.10.2008 година за временно отстраняване от длъжност на частен съдебен изпълнител М. Г. по ДД Nо 13/2008 година по подробните съображения , изложени в тях като искат отмяната му. Считат , че наложената временна мярка за отстраняване от длъжност при липсата на законоустановени критерии е насъотносима с тежестта на нарушенията , предмета на дисциплинарното производство.
Защитата на К. на Частните съдии изпълнители, адв. М оспорва изцяло ч. жалби срещу Решението на ДД на КЧСИ от 14.10.2008 година като неоснователни, иска това решение да бъде потвърдено , тъй като жалбоподателката – частен съдебен изпълнител не е съобразила поведението си с изискванията на закона и дадените и препоръки от К. на ЧСИ, застрашава интересите на клиентите и уронва престижа на професията, както и се поддържа , че останалите частни жалби са процесуално недопустими , тъй като самото постановление за образуване на дисциплинарно дело не е от категорията на обжалваемите актове по ЗЧСИ.
Представителите на М. на п. също считат , че жалбите срещу решението по чл. 71 ал.3 ЗЧСИ са неоснователни, макар , че от тяхна страна, в рамките на дисциплинарното производство, не е правено искане за временно отстраняване от длъжност.
По подадените 5 броя частни жалби, образувани в едно частно производство на Върховния касационен съд- първо отделение на гражданската колегия, като прецени наведените от страните доводи и на основание закона- чл. 71 ал.3 ЗЧСИ , настоящият състав, намира:
Частните жалби вх. Nо 8981/20.10.2008 год. и вх.Nо 9273/ 28.10.2008 год., подадени срещу Решението на състав на Дисциплинарната комисия при К. на ЧСИ по ДД Nо 13/2008 година от 14.10.2008 година за временно отстраняване от длъжност на частния съдебен изпълнител М. Г. , рег. Nо 862 с район на действия Софийски градски съд, са подадени в срока по чл.71 ал.3 ЗЧСИ и са процесуално допустими.
Частните жалби вх.Nо 8703/13.10.2008 год.,вх. Nо 9272/28.10.2008 год. и вх.Nо 8847/15.10.2008 година, подадени срещу постановлението за образуване на ДД Nо 13/2008 година и отказа да се прекрати същото , са процесуално недопустими и като такива ще следва да бъдат оставени без разглеждане.
Законодателят със Закона за частния за ч. с. изпълнители е установил, че на обжалване / като първа и единствена инстанция/ пред ВКС подлежат два акта на Дисциплинарния състав на КЧСИ- а именно решението по чл. 71 ал.3 ЗЧСИ, с което се налага временно отстраняване от длъжност на лицето, по отношение на което е образувано дисциплинарното производство и решението по чл. 72 ал.3 ЧЗСИ, скоето се налага дисциплинарното наказания. Постановлението за образуване на дисциплинарно производство въпреки наличие на основанията по чл. 71 ал.7 ЗЧСИ и отказа за произнасяне по тях не подлежат на самостоятелно обжалване .в тази смисъл ВКС се е произнесъл с Определение Nо 61/19.11.2008 г. по ч.гр.д. Nо 3416/2008 г. на V отд. ГК , Определение 343/15.10.2008 г. по ч.гр.д. Nо 1635/2008 г. на V отд. на ГК.
Дисциплинарният състав при КЧСИ е сезиран с искане за временно отстраняване от длъжност от страна на С. на К. на ЧСИ по причина на образуваното дисциплинарно дело и “доказателства за извършени многобройни тежки нарушения”, обуславящи основателни съмнения 1./ за способността на ЧСИ М. Г. да упражнява контрол върху дейността на служителя си М. Д. , 2./ за воденето на архива за 2008 г.съобразно изискванията на Наредба Nо 4 … и 3./липса на системност и прецизност по прилагане на Глава 4 на Наредба Nо 4 .
С обжалваното Решение по чл. 71 ал. 3 от ЗЧСИ от 14.10.2008 година , постановено от състав на Дисциплинарната комисия при К. на ч. с. изпълнители по ДДNо 13/2008 година, е отстранила временно частния съдебен изпълнител М. Г. , рег Nо 862 , Дисциплинарният състав е мотивирал решението си , приемайки, че съществува опасност от нарушаване правата и интересите на участниците в изпълнителните производства в кантората на ЧСИ М. Г. , както поради това , че с поведението си като ЧСИ същата уронва престижа на професията.
Върховният касационен съд ,при липсата на ясни критерии и основания за временно отстраняване от длъжност на ЧСИ по закон , като съпостави вменените нарушение, посочени от органа , поискал прилагане на временното отстраняване от длъжност, като основания за издаване на решение по чл. 71 ал.3 ЗЧСИ и основанията на дисциплинарният състав намира, че така постановеното Решение по чл. 71 ал.3 ЗЧСИ не може да бъде потвърдено и следва да се отмени.
Уставът на К. на ч. с. изпълнители- глава V урежда правилата на формиране на дисциплинарната комисия, начина на образуване на дисциплинарно производство, правилата на дейността на ДК. Макар разпоредбата на чл. 51 ал.2 във вр. с чл.52 Устава на КЧСИ да регламентира решенията по чл. 72 ал.3 ЗЧСИ, по аналогия следва да се приеме , че и решението по чл. 71 ал.3 ЗЧСИ за временно отстраняване от изпълнение на длъжността частен съдебен изпълнител, също следва да съдържа мотиви.
Настоящият състав на ВКС намира , че решението задължително следва да бъде обстойно мотивирано. В тези мотиви, след като макар и временно по последици с Решението по чл. 71 ал.3 ЗЧСИ се налага на-тежкото ограничение на правото на труд чрез отстраняването от упражняване на професията частен съдебен изпълнител, следва да се изложат съображения дали онези основания, за които е поискано от органа /Съвет на КЧСИ или МП/ постановяване Решение по чл. 71 ал.3 ЗЧСИ, , преди реализиране на същинската дисциплинарна отговорност на частния съдебен изпълнител с Решение по чл. 72 ал.3 ЗЧСИ, са установени към момента на налагане на отстраняването и дали искането за временно отстраняване от длъжност е адекватна мярка в конкретния етап на дисциплинарното производство.
Липсата на основания, уредени от законодателя и подробна регламентация в Устава на КЧЗИ, дават възможност за свободна преценка във всеки конкретен случай на дисциплинарният състав. По всяко едно от делата и във всеки един от случаите, следва да се има предвид, че практиката на съставите на ДК ще служат за база за изработване на критерии за постановяване на решение по чл. 71 ал.3 ЗЧСИ и от тази гл.т. мотивите към решението се явяват задължителен компонент.
Решението по чл. 71 ал.3 ЗЧСИ от 14.10.2008 година , постановено по ДД Nо 13/2008 година е немотивирано и от тази гледна точка, е неправилно. Този извод следва по аналогия на отменения чл. 189 ал. 2 ГПК /отм./ респ. на чл.236 ал.2 ГПК и трайно установената съдебна практика , че липсата на мотив не дава възможност , при обжалване , да се провери законосъобразността на обжалваемия акт и съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.
При данните по делото, основанията на С. на К. на ЧСИ посочени по искането за временно отстраняване от длъжност са: “доказателства за извършени многобройни тежки нарушения”, обуславящи основателни съмнения 1./ за способността на ЧСИ М. Г. да упражнява контрол върху дейността на служителя си М. Д. , 2./ за воденето на архива за 2008 г.съобразно изискванията на Наредба Nо 4 … и 3./липса на системност и прецизност по прилагане на Глава 4 на Наредба Nо 4. Самите “многобройни”доказателства като такива не са посочени, не е дефиниран и термина “тежко нарушение”, а съпоставено с “предположенията” , че това влияе не на професионалните качества на М. Г. като частен съдебен изпълнител, а като работодател, имащ задължения за контрол върху изпълнението на трудовите задължения на наетите от нея лица на работа в кантората на частния съдебен изпълнител, които не са частни с. изпълнители, то не може САМОТО ИСКАНЕ да се приеме за основателно. В тази насока преценка не е извършена с обжалваното решение по чл. 71 ал.3 ЗЧСИ. Ето защо настоящият състав на ВКС намира , че и направеният извод , че “съществува опасност” от нарушаване правата на участниците в изпълнителното производство и с поведението си частния съдебен изпълнител М. Г. уронва престижа на професията, е необоснован.
Дори настоящият състав на ВКС да би приел, че има “мотивирано” решение по чл. 71 ал.3 ЗЧСИ , то от гл.т. на вменените основания, поради които се иска временното отстраняване, не може да се приеме , че ограничаване макар и временно възможността да се упражнява професията на частен съдебен изпълнител” е адекватна мярка.
Чл. 53 от Устава на КЧСИ установява принципа на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението. По правни последици “ решението по чл. 71 ал.3 ЗЧСИ за временно отстраняване от длъжност се приравнява по последици на най-тежкото наказание по чл. 68 ал.1 т.4 ЗЧСИ. Доколкото за допуснати нарушение по водене на архива и неспазване на Наредба Nо 4 , без да са настъпили други вредни последици за участниците в изпълнителното производство, и при преценка на смекчаващи или оневиняващи доказателства , едва ли би могло да се наложи най-тежкото наказания, то временното отстраняване , без реални гаранции за спазване на разумен срок/ 6 м. с оглед на установения давностен срок/ за приключване на дисциплинарното производство при липса към настоящият момент на по-богата практика на Дисциплинарната комисия при КЧСИ , се явява едно несъразмерно от гл.т на всички обстоятелства по делото превантивно наказания за частния съдебен изпълнител М. Г.
По изложените съображения и на основание чл. 274 ал.1 т.2 ГПК във вр. с чл. 71 ал.3 ЗЧСИ , състав на ВКС- първо отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА Решението по чл. 71 ал.3 ЗЧСИ от 14.10.2008 година за временно отстраняване от длъжност на частен съдебен изпълнител М. А. Г. по ДД Nо 13/2008 година,на дисциплинарен състав при Дисциплинарната комисия на К. на ч. с. изпълнители.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ч. жалби на частен съдебен изпълнител М. Г. , рег. Nо 862 с район на действие Софийски градски съд по вх.Nо 8703/13.10.2008 год.,вх. Nо 9272/28.10.2008 год. и вх.Nо 8847/15.10.2008 година,срещу Постановлението за образуване на ДД Nо 13/2008 година на ДК при КЧСИ и отказа да се прекрати същото , като процесуално недопустими и ПРЕКРАТЯВА образуваното в тази част производство по обжалване пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :