2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1341
София, 29.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 1531/2009 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Й. Г. от[населено място] чрез адв. Н. А. от САК срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 1.VІ.2009 г. по гр.д.№ 2327/2008 г., с което е отменено решението на Софийския градски съд, І-4 състав от 20.VІ.2008 г. по гр.д.№ 1396/2001 г. и вместо това той е осъден да заплати на Т. АД със седалище и адрес на управление[населено място] сумата 15 000 лв представляваща част от вземане за обезщетение за вреди причинени на работодателя [фирма] в периода 1.І.1995 г. до 15.ХІ.1996 г.при изпълнение на отчетническа длъжност на основание чл. 207 ал.1 т.2 от КТ. Поддържат се оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Позовава се на изтекла погасителна давност.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил писмен отговор на пълномощника на Т. АД, в който се поддържа, че жалбата е допустима, но по същество е неоснователна по изложени в него съображения.
Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, ВКС взе предвид следното:
В обжалваното решение на Софийския апелативен съд по гр.д.№ 2327/2008 г. за да се уважи предявения срещу настоящия жалбоподател частичен иск с правно основание чл. 207 ал.1 т.2 от КТ, е прието, че Г. е изпълнявал отчетнически функции в търговското дружество и в това качество е нанесъл вреди, представляващи разликата между начислените и изплатени трудови възнаграждения на работниците и служителите на обектите на Т. АД в Г. и планово предвидените разходи за работни заплати, с което е намален имуществения патримониум на ищеца. Тези изводи са направени в отсъствие на изясняване по положителен начин на възложената на жалбоподателя от ищеца – негов работодател трудова функция по отношение разплащането на възнагражденията за положения труд на останалите работници и служители на задграничните обекти в Г., както и на смисъла и правното значение на извършваните периодично одобрявания на тези разходи от страна на самия работодател. Направените изводи за отчетническо качество на жалбоподателя в ищцовото дружество не се основават на изясняване на действителните правоотношения между страните по делото. В тази връзка поставените в изложението по допускане на касационното обжалване въпроси за ангажираната отговорност на жалбоподателя по чл. 207 ал.1 т.2 от КТ без да се установи дали е налице у него качеството на отчетник по отношение имуществото на търговското дружество – ищец по делото, обуславят изхода на спора. Налице са предпоставките на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 536 от 1.VІ.2009 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав по гр.д.№ 2327/2008 г.
УКАЗВА на С. Й. Г. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС на РБ държавна такса в размер на 300 лв, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платената държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: