В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1185/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез адвокат Б. Ю. против въззивно решение на Благоевградски съд № 265/12.05.2011 г., постановено по гр. д. № 377/2011 г., с което е оставено в сила решение № 20/3.01.2011 г., постановено по гр. д. № 1246/2010 г. на Районен съд Гоце Делчев, с което са уважени предявените от Х. С. Т. ЕГН [ЕГН], [населено място] против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с формулиран материалноправен въпрос от значение за изхода на спора, а именно: Приложима ли е предварителната закрила при уволнение на основание чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ при положение, че към момента на връчване на заповедта за уволнение служителят е бил на работа през целия работен ден, изпълнявайки задълженията си по трудовия договор и не е уведомил работодателя, че е в разрешен болничен отпуск. По този въпрос касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, израз на която са Р. № 903/21.09.1995 г. по гр. д. № 437/1995 г. на ВС, ІІІ г. о.; О. № 946/30.07.2009 г. по гр. д. № 233/2009 г., ВКС, ІV г. о.; Р. № 259/30.10.2008 г. по гр. д. № 96/2008 г. и Р. № 567/13.10.2010 г. по гр. д. № 1130/2009 г., ВКС, ІІІ г. о., копия от които са приложени към изложението. Формулиран е втори материалноправен въпрос, а именно: За какъв период се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, при положение, че служителят е започнал работа по друг трудов договор, който също е прекратен в рамките на 6-месечния срок по чл. 225, ал. 1 КТ. Въззивният съд е приел е, че се дължи обезщетение и след прекратяване на трудовото правоотношение със служителя при възникнало след уволнението друго трудово правоотношение в рамките на 6-месечния период по иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ. Според касатора по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с ТР № 3/19.03.1996 г. по гр. д. № 95, ВС, ОСГК, както и че по този въпрос е налице противоречива практика на съдилищата. Позовава се на О. № 90/21.01.2010 г. по гр. д. № 1355/2009 г., ВКС, ІV г. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, както и на Р. № 825/25.01.2011 г., постановено по същото дело от ВКС, ІV г. о., с което е прието, че причинната връзка между незаказаконното уволнение и оставането без работа не се прекъсва с работа по срочен трудов договор в рамките на 6-месечния срок по чл. 225, ал. 1 КТ. Съобразно разпоредбата на чл. 225, ал. 2 КТ, когато работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа той има право на разликата в заплатите. Формулиран е и процесуалноправен въпрос в аспект на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдение, че липсва съдебна практика по въпроса: чия е тежестта на доказване, работодателят ли следва да доказва, че служителят е изпълнявал трудовите си задължения в случай на издаден болничен лист или е в тежест на служителя-ищец да докаже, че е започнал ползването на разрешения отпуск за временна нетрудоспособност, при положение, че с исковата молба се позовава на нарушена закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ.
За ответника по касация Х. С. Т. от [населено място] е подаден писмен отговор на жалбата от процесуален представител М. Ш.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна. Претендират се разноски по делото.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е работил по безсрочно трудово правоотношение с ответното дружество. Към датата на уволнение е изпълнявал длъжността „управител на офис Г. Д.” към Дирекция „Клонова мрежа” на „П.”, АД, София. Със заповед № ЗК-0172/13.11.2009 г. на изпълнителния директор на дружеството служителят е бил уволнен дисциплинарно на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл. 188, т. 3 КТ, поради допуснати нарушения на задълженията му като управител на офис по чл. 126, т. 7 и т. 10 КТ, изразяващи се в нарушаване на нивата на компетентност, подписване на споразумение с клиент на Банката извън предоставената му представителна власт, неизпълнение на решение относно параметрите за предоговаряне на кредитно задължение на конкретно търговско дружество. Заповедта му е връчена на 13.11.2009 г., 17.40 ч. в офиса на Банката в [населено място] от директора на „Клонова мрежа” на [фирма], [населено място]-свид. В. Х.. Последният многократно е разговарял по телефона с ищеца преди да му връчи заповедта. Същият ден-13.11.2009 г. на ищеца е издаден болничен лист за временна нетрудоспособност и амбулаторен лист, от които е видно, че към момента на връчване на заповедта за уволнение ищецът се е намирал в отпуск по болест за срок от 7 дни, считано от 13.11. до 20.11.2009 г.
При тези данни въззивният съд е приел, че към момента на връчване на заповедта за уволнение ищецът е започнал ползването на законоразрешен отпуск, поради което се е ползвал с предварителна закрила при уволнение на основание чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, предпоставяща разрешение от Инспекцията по труда, каквото безспорно не е било поискано от работодателя. Болничният лист е представен от ищеца на работодателя и е заведен в съответния регистър за представени документи на първия работен ден след датата на издаване на болничния лист – 16..11.2009 г. Болничният лист не е оспорен от работодателя при представянето му от ищеца, не е оспорен по съответния ред и пред съда.
От правна страна съдът е счел, че в тежест на работодателя е да докаже по делото, че след издаване на болничния лист служителят е продължил да изпълнява трудовите си задължения, за да се приеме, че не е започнал реалното ползване на разрешения му отпуск. Присъствието на служителя на работното му място към момента на пристигане на неговия пряк ръководител е в изпълнение на служебно задължение на работодателя, възложено му с цел връчване на заповедта за уволнение, а не в изпълнение на служебни задължения.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос, касаещ предварителната закрила при уволнение на основание чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, както и по процесуалноправния въпрос за доказателствената тежест за установяване наличието на закрила на това основание в рамките на съдебното производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По втория формулиран с изложението материалноправен въпрос не е установена от касатора противоречива практика на съдилищата-не са цитирани и приложени влезли в сила съдебни решения. По този въпрос Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 825/25.01.2011 г. по гр. д. № 1355/2009 г., ІV г. о. в производство по чл. 290 ГПК. С оглед възприетото с това решение по задължителен начин следва, че въззивният съд по посочения въпрос не противоречи на практиката на ВКС, а с решението на ВКС е преодоляна и противоречивата практика на съдилищата.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 265/12.05.2011 г., постановено по гр. д. № 377/2011 г. по описа на същия съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщение да представи по делото доказателства за заплатена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 252.05 лв., след което делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение при Върховния касационен съд на РБ, за насрочване. В противен случай касационната жалба ще се върне.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: