1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1349
гр.С., 29.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1547/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Д. И. Д., в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма], за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Б. окръжен съд № 51 от 30.06.2010 г. по гр.д.№ 591/ 2010 г. С посоченото решение е отменено изцяло решение на Ц. районен съд по гр.д.№ 116/ 2009 г. и е постановено ново решение, с което касаторът е осъден да заплати на С. Н. И. и на И. Н. И. по 10 000 лв на всеки от тях обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че за да постанови решението си въззивният съд е отговорил отрицателно на процесуалноправният въпрос ползва ли се със сила на пресъдено нещо решението за отхвърляне на искове по чл.108 и чл.109 от ЗС по отношение на заявена впоследствие претенция за обезщетяване на неоснователно обогатяване от ползването на същия имот между същите страни. Повдига и въпросите кои нововъзникнали обстоятелства са относими към заявено с исковата молба право на собственост, след като веднъж между същите страни за същия имот има влязло в сила решение за отхвърляне на ревандикационна претенция; съставляват ли такива обстоятелства извършената градоустройствена промяна и делбата на имота; важи ли за ползвателя на недвижим имот силата на пресъдено нещо на решение между трети страни за собствеността върху имота. Счита, че в противоречие с ТР № 4/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС е разрешен въпросът за действителността на замяната на недвижими имоти между ищците и [община]. Според касатора по повдигнатите от него въпроси е налице противоречива практика, те са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а освен това въпросът за действителността на замяната е решен в противоречие с практиката на ВКС. Поради това жалбоподателят претендира за допускане на касационно обжалване на решението, съответно отмяната му.
Ответниците по касация С. Н. И. и И. Н. И. не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на решението – за основателно.
Основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК има предвид противоречие между влезли в сила съдебни решения (ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК) по такъв правен въпрос, който обуславя правните изводи на съда, релевантни за крайния изход от спора. В конкретния случай въззивният съд е приел, че въз основа на договор за замяна от 25.04.2003 г. и договор за доброволна делба от 04.10.2005 г. ищците С. Н. И. и И. Н. И. се легитимират като собственици на недвижим имот – УПИ ІІІ в кв.71 по плана на[населено място], с площ 1 473 кв.м. Този му правен извод е дал основание да уважи иска, предявен против касатора, основан на твърдения, че за периода 01.05.2004 г. – 01.03.2009 г., без да има основание в отношенията си с ищците като негови собственици, ответника е ползвал част от недвижимия имот.
Във влязло в сила решение № 161/ 20.09.2007 г. по гр.д.№ 424/ 2005 г. на Ц. районен съд, постановено в производство между същите страни, е направен противоположен извод – че въз основа на цитираните договори ищците С. Н. И. и И. Н. И. не са станали собственици на въпросния имот, тъй като договорът за замяна е нищожен. Такъв извод е направен и във влязло в сила решение на Б. окръжен съд по гр.д.№ 806/ 2005 г., с което е отхвърлен ревандикационен иск, предявен против касатора от С. И. и И. Н., на основание същия договор за замяна. В обжалваното решение въззивният съд не е зачел решението по гр.д.№ 806/ 2005 г., като е приел, че ищците са собственици на имота по силата на същия договор за замяна.
Следователно налице е противоречива практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по повдигнатият от касатора процесуалноправен въпрос ползва ли се със сила на пресъдено нещо решението за отхвърляне на искове по чл.108 и чл.109 от ЗС по отношение на заявена впоследствие претенция за обезщетяване на неоснователно обогатяване от ползването на същия имот между същите страни. Обжалването следва да се допусне, като на касаторът бъде дадена възможност да внесе дължимата държавна такса под страх от връщане на жалбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Б. окръжен съд № 51 от 30.06.2010 г. по гр.д.№ 591/ 2010 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 400 лв (четиристотин лева). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: