Р Е Ш Е Н И Е
№ 135
София 21.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 165 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 275 от 9.04.2019г., по касационната жалба на С. В. Х. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 189 от 6.08.2018г. по в.гр.д. № 170 по описа за 2018г. на Окръжен съд Кюстендил, в частта, с която е отменено решение № 644 от 14.12.2017г. по гр.д. № 772/2017г. на РС Дупница и С. В. Х. е осъден да заплати, на основание чл.55 ал.1 изр.1 ЗЗД, сумата от 8 131лв., от която 5 784лв. – получено без основание обезщетение чл.222 ал.3 КТ и 2347лв. – получено без основание обезщетение чл.224 ал.1 КТ, в частта за разликата над 4 131.10лв. както и изцяло в частта, с която е осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000лв./от по 1000лв. за първата и въззивната инстанции/. Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на иска в обжалваната част.
Обжалването е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по въпроса: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, в тяхната цялост в мотивите си и да формира изводите си след съвкупната им преценка или може да се позове само на избрана част от доказателствата, без да изложи съображения защо отхвърля като недостоверни останалите?, по който е констатирано противоречие с решения по гр.д.№ 4744/2008г.на І г.о., по гр.д.№ 5096/2008г.на ІV г.о. и по гр.д.№ 6832/2014г.на ІV г.о.
В съдебно заседание страните не се явяват, но ответникът се представлява. Процесуалният му представител желае въззивният акт да бъде потвърден, като изразява становището си, че касаторът разполага с други процесуални способи, чрез които да възстанови претендираната сума.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното по въпроса във връзка, с който е допуснато касационно обжалване:
Съгласно горецитираните решения и трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, Върховният касационен съд е приел, че съдът е длъжен да основава решението си на приетите за установени обстоятелства по делото; при спор относно фактите, в мотивите към решението обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост.
В конкретния случай не е имало спор по следните установени факти:
С. В. Х. е предявил срещу РПК ”Рила” иск за заплащане на сумата от 4 000лв., представляваща неизплатената част от дължимото му обезщетение по чл.222 ал.3 КТ след прекратяване на трудовото му правоотношение.
В хода на производството РПК ”Рила” е предявила срещу С. В. Х. насрещен иск, на основание чл.55 ал.1 изр.3 ЗЗД за сумата от 8 131.00лв., представляваща получено без основание обезщетение, включващо сумите от 5 784лв., получено обезщетение по чл.222 ал.3 КТ и 2 347лв., получено обезщетение по чл.224 ал.1 КТ.
С. В. Х. е работил в РПК ”Рила” за периода от 20.10.1975г. до 30.03.2017г., заемайки различни длъжности, включително и „председател” за периода от 1.06.1999г. до 1.05.2014г. Със заповед № 4 от 29.04.2014г. е прекратено трудовото му правоотношение, на основание чл.328 ал.1 т.10 КТ, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На същата дата /29.04.2014г./, УС на РПК е взел решение за преназначаването му като председател до изтичане на мандата му през 2017г. След прекратяване на трудовото правоотношение, му е признато правото на обезщетение по чл.224 ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2013г.и 2014г. в размер на 51 работни дни /2 347лв./ и по чл.222 ал.3 КТ на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца /6 х 964лв.= 5 784лв./
Със заключение на приета по делото експертиза е установено, че с разходен касов ордер № 290 от 26.05.2014г. на С. В. Х. е изплатен пълният размер на дължимото обезщетение от 8 131.00лв. /2 347лв.+ 5 784лв./, каквото е и счетоводното отразяване в РПК. От същото заключение е видно и че впоследствие – с приходен касов ордер № 161 от 26.05.2014г. С. В. Х. е възстановил на РПК „Рила” сума в размер на 6 652лв./ като е задържал само сумата от 1 479лв./ Тази сума от 6 652лв., вещото лице установява, че е депонирана по с/ка 501/499 и е осчетоводена по с/ка 499 в счетоводните регистри на кооперацията. С два разходни касови ордери с № 720 от 12.08.2014г. и с № 1123 от 31.10.2014г. на С. В. Х. са изплатени сумите от 1 652лв. и 1 000лв. След тези плащания, от пълният размер на обезщетението по чл.224 ал.1 КТ и чл.222 ал.3 КТ от 8 131.00лв., той реално е получил 4 131лв., като е върнал сумата от 4 000лв. В приетото заключение изрично е посочено, че „сумата в размер на 4 000лв. стои в РПК по сметка 499, като дължима за плащане”.
При така установените безспорни факти, въззивният съд е приел, че С. В. Х. не е изпълнявал длъжността „председател”на РПК ”Рила”, въз основа на трудово правоотношение, поради което обезщетение не му се дължи и е предявената от него претенцията за 4 000лв.,заявена като обезщетение по чл.222 ал.3 КТ за прекратяване на трудово правоотношение поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е неоснователна. Уважен е насрещният иск по чл.55 ал.1 ЗЗД, с довода че С. В. Х. е получил сумата от 8 131лв., от които 5 784лв., обезщетение чл.222 ал.3 КТ и 2347лв., обезщетение чл.224 ал.1 КТ без основание. В мотивите си, съдът не е обсъдил гореописаното заключение на приетата по делото експертиза, съгласно което от претендираната с насрещният иск сума от 8 131.00лв., ищецът не е получил сумата от 4 000лв., която и понастоящем е налична в кооперацията, съобразно данните от собственото й счетоводство.
Имайки пред вид отговорът на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на въззивната инстанция за наличие на хипотеза по чл.55 ал.1 ЗЗД досежно сумата от 4 000лв. Във всички случаи, за да се дължи връщане, следва преди това сумата да е получена /без значение дали при начална липса на основание, с оглед на бъдещо основание или на отпаднало основание, съобразно указанията, дадени в т.1 от Постановление № 1 от 28.05.1979 по гр.д.№1/79г. на Пленум на ВС/. След като е надлежно установено, че ищецът е възстановил сумата от 4 000лв., изводът на въззивният съд, че я е получел, се явява неправилен и в тази част, следва въззивният акт да бъде отменен, а предявеният насрещен иск отхвърлен, като неоснователен. В останалата част въззивният акт като необжалван е влязъл в сила.
Пред вид изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.1 КТ, следва да бъде пререшен въпроса с разноските, като за касационната инстанция бъдат присъдени направените разноски на касатора изцяло, които са в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № Д-177 от 25.09.2018г.,в който сумата е отразена като платена в брой, а за ответната страна, размерът на присъдените за въззивната и първата инстанции разноски следва да бъде редуциран наполовина – до 1000лв. /по 500лв. за инстанция/.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 189 от 6.08.2018г. по в.гр.д. № 170 по описа за 2018г. на Окръжен съд Кюстендил и частично отмененото с него решение № 644 от 14.12.2017г. по гр.д. № 772/2017г. на РС Дупница досежно сумата от 4 000лв. и досежно присъдените разноски за първата и въззивната инстанции в размер над 1 000лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният, на основание чл.55 ал.1 ЗЗД, от Районна потребителна кооперация „Рила”, със седалище и адрес на управление: [населено място] [улица], ЕИК[ЕИК], представлявана от председателя А. против С. В. Х. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица], насрещен иск за сумата от 4 000лв., обезщетение по чл.222 ал.3 КТ, както и ОТХВЪРЛЯ искането на Районна потребителна кооперация „Рила”, представлявана от председателя А. за осъждане на С. В. Х. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] да заплати сумата от 1 000лв., разноски за адвокатско възнаграждение в /от по 500лв./ за първата и въззивната инстанции.
ОСЪЖДА Районна потребителна кооперация „Рила”, със седалище и адрес на управление: [населено място] [улица], ЕИК[ЕИК], представлявана от председателя А. против С. В. Х. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] сумата от 500лв. /петстотин лева/, направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.