1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
гр.София, 26.02.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3621 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], представлявана от юрисконсулт Д.В., срещу въззивно решение №189/08.06.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 1115/2018 г. на Окръжен съд – Стара Загора. С обжалваното решение след частична отмяна на решение № 1250 от 20.11.2017 г., постановено по гр.д. № 2422/2017 г. на Старозагорския районен съд, общината е осъдена на заплати на ищцата Е. К. С. сумата 6 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на инцидент, станал на 15.03.2017 г. в [населено място] на [улица] – при спъване в неравна и неподдържана тротоарна настилка К. паднала и получила счупване на лъчевата кост на дясната ръка, контузия на гръдния кош вдясно и кръвонасядане и контузия в областта на китката на лявата ръка. Въззивното решение в частта, с която искът за обезщетение е отхвърлен за разликата над сумата от 6 000 лв. до предявения размер от 10 000 лв., не е обжалвано и е влязло в сила.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по процесуалноправния въпрос за задължението на съда в мотивите на решението да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти по спора; както и по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, при съобразяване на всички конкретни за случая обстоятелства. Поддържа се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВС и ВКС, като се сочат ППВС № 4/1968 г. и решение № 69/18.03.2014 на ВКС по гр. д. № 4686/2013 г., IV г.о.
Ответната страна по жалбата Е. С., представлявана от адв. С. Р., в писмен отговор изразява становище, че липсват предпоставки за допускане на касационния контрол.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл. 280 ал. 1 ГПК, намира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че на 15.03.2017 г. около 17 ч. ищцата, вървейки по тротоар на [улица]в [населено място], се спънала и паднала поради пропадане (дупка) на тротоарната настилка, при което е получила травматични увреждания – счупване на лъчевата кост на дясната ръка, контузия на гръдния кош вдясно и кръвонасядане и контузия в областта на китката на лявата ръка. В резултат на инцидента на К. са били причинени болки, страдания и неудобства – счупването на дясната ръка наложило гипсова имобилизация за 30 дни, трайно затруднение на движението на крайника и последващо рехабилитационно лечение, като според приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза периодът за възстановяване и отшумяване на болките при ищцата е продължил повече от 6-8 месеца. Другите телесни увреди са причинили само болка и страдание и обичайните съпътстващи ежедневието неудобства, както и негативни емоционални изживявания.
Обсъждайки в съвкупност и поотделно събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на експертизите, съдът е приел, че са налице предпоставките по чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на общината, тъй като увреждането е настъпило в резултат на установено противоправно бездействие на нейни служители по отношение на задължението да се поддържа тротоара (общинска собственост) в изправно състояние, да се сигнализират препятствията по него и същите да се отстраняват в най-кратък срок. Посочено е, че съгласно чл. 11, ал.1 от ЗОС общината е длъжна да управлява имотите и вещите общинска собственост в интерес на населението, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, като задължението за поддържане на изправността на тротоарите е уредено в чл. 31 от Закона за пътищата и чл.3, ал.1 и чл. 167 от Закона за движение по пътищата. В случая, съответните длъжностни лица (възложител на работата, на които е общината) не са положили дължимата грижа тротоарът да се поддържа в безопасно за гражданите експлоатационно състояние, което е станало причина за настъпването на вредите при ищцата. Като е взел предвид характера, вида, и степента на получените увреждания; фактът, че се касае за няколко телесни увреди; обстоятелствата, при които са настъпили; продължителността и интензитета на претърпените от ищцата болки, страдания и неудобства; възрастта на пострадалата, причинените й значителни затруднения в ежедневието за дълъг период от време; негативните психически изживявания и емоционален стрес, съпътстващи физическите болки; периода на лечение и възстановяване; медицинската прогноза за в бъдеще, въззивният съд е приел, че сумата от 6 000 лева справедливо ще обезщети ищцата за причинените й неимуществени вреди и до този размер е уважил претенцията.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика на ВС и ВКС (вкл. цитираната от касатора), че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства, които за всеки конкретен случай са различни. След анализ и оценка на доказателствата, съдът съобразява обстоятелствата за начина, по който увреденото лице субективно е понесло вредата и преценявайки стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл, когато съдът е съобразил всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост за еквивалентно възмездяване на морално увреденото лице. С обжалваното решение размера на обезщетението е обусловен от установените по делото конкретни факти и обстоятелства, обсъдени и преценени от съда по вътрешно убеждение, в каквато насока са правните разрешения, дадени с ППВС №4/1968 г. и множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК на състави на ВКС.
По поставения процесуалноправен въпрос съдът е съобразил задължението си, че в мотивите на решението следва да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. В съответствие с установената съдебна практика въззивният съд е обсъдил всички доводи и възражения на страните, анализирал е събраните в хода на конкретното дело доказателства и е присъдил обезщетение само за тези неимуществени вреди, за които е приел, че са в пряка причинна връзка с увреждането. Произнасянето на съда е в пределите на спора, очертан от основанието и предмета на търсената защита и в границите на проверката по чл.269 ГПК. Несъгласието на касатора с приетото за установено и правните изводи на въззивната инстанция са доводи за евентуална необоснованост на съдебния акт, която се проверява след допуснато касационно обжалване, но не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното, поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за селектирането на жалбата не се установява.
Мотивиран така и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №189/08.06.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 1115/2018 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.