Р Е Ш Е Н И Е
№ 135
Гр.София, 26.09.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар ЛИЛИЯ ЗЛАТКОВА
изслуша докладваното от
съдия СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 230/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Й. А. срещу Решение № 340/2 ноември 2016 г. на Пловдивския апелативен съд по в.т.д.№ 495/2016 г. в частта, в която е потвърдено решение № 123/13 април 2016 г. по т.д.№ 346/2014 г. на Окръжен съд Ст.З., в частта, с която В. Й. А. от [населено място] е осъден да заплати на „ОББ“ АД София сумата 23 452,28 лв., представляваща непогасена главница по договор за погасяване на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 14 юни 2011 г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 27.11.2014 г. до окончателното погасяване на задължението. В жалбата на касатора се поддържа, че решението е недопустимо в посочената част, в която е уважен евентуален осъдителен иск въпреки липсата на процесуална предпоставка за разглеждането му по същество – отхвърляне на главен иск за същото вземане, предявен като установителен по реда на чл.422 ГПК.
Ответникът по касация „Обединена българска банка“ АД изразява становище в срока за отговор на касационната жалба, че същата е неоснователна.
С определение № 566/3 октомври 2017 г. по т.д.№ 230/2017 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския АС от 2.11.2016 г. по в.т.д.№ 495/2016 г. в обжалваната от В. А. потвърдителна част в хипотезата на вероятна недопустимост.
В проведеното на 17 април 2017 г. открито съдебно заседание страните не изпращат процесуални представители.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., след преценка на данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290 и сл.ГПК, приема следното:
С исковата молба вх. № 3560/27.11.2014 г. са предявени по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит от 14 юни 2011 г., за сумата 26344,91 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея от 5.02.2014 г. до окончателното й плащане, за договорна лихва 327,85 лв. за периода от 24.02.2012 г. до 4 февруари 2014 г., за наказателна лихва за същия период в размер на 9751,76 лв. и разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 79/2014 г. на Чирпанския районен съд, съединени с евентуални осъдителни искове за същите суми и периоди, чието разглеждане е обусловено от отхвърляне на главните искове поради ненастъпила автоматична предсрочна изискуемост на вземанията съобразно клаузата на чл.21 от договора за банков кредит, като исковата молба се счита за волеизявление на банката – кредитор за обявяване предсрочна изискуемост на цялото вземане.
С първоинстанционното решение са частично уважени положителните установителни искове предявени като главни, за главница и наказателна лихва и изцяло главният иск за договорна лихва. Съдът не се е произнесъл по евентуалните осъдителни искове за договорни и наказателни лихви и е разгледал изцяло евентуалния осъдителен иск за главница, като го е уважил до размер на 23452, 28 лв. ведно със законната лихва от 27.11.2014 г. и е отхвърлил претенцията за разликата до пълния размер 26344,91 лв.
За да потвърди осъдителното решение на Старозагорския окръжен съд в обжалваната от В. А. част, въззивният съд е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя за недопустимост на решението в частта, в която е уважен евентуалният осъдителен иск – за сумата 23452,28 лв. позовавайки се на т.11 Б от ТР № 4/18.6.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК. Счел е, че ищецът се е възползвал от процесуалната възможност да въведе чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение.
На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на пръвоинстанционния съд, отнасящи се към безспорно установения обективен елемент за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, спрямо който факт не се съдържат възражения във въззивната жалба на ответника и който е относим към основателността на предявения осъдителен иск, уважен до размер на 23452,28 лв. – дължима главница по непадежираните към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК погасителни вноски ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.11.2014 г. Съдът е заключил, че въззивната жалба срещу осъдителната част на решението на ОС Стара Загора, постановена по евентуалния иск, е неоснователна.
Предмет на двата иска – установителен и осъдителен иск – е вземане за непогасена част от главница, произтичащо от неизпълнение на задължение на кредитополучателя по договор за предоставяне на потребителски кредит от 14 юни 2011 г. за плащане на две поредни погасителни месечни вноски, заявено като предсрочно изискуемо в успешно проведено заповедно производство.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено в хода на исковото производство – с връчване препис от исковата молба на ответника на 5.02.2014 г., има за последица настъпване на изискуемостта от този момент, но не променя основанието, на което е възникнало вземането и е издадена заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение. В процесния случай разликата между главния и евентуалния иск е само във вида на търсената защита. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, а предпоставка за съединяване на осъдителен иск при условията на евентуалност с предявения по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иска, а в случая заявеният спорен предмет е един и същ, т.е. налице е недопустимо съединяване на исковете.
На второ място не се е сбъднало въведеното от ищцовата страна вътрешнопроцесуално условие за разглеждането на осъдителния иск, предявен като евентуален – отхвърляне на установителния иск. Частичното му уважаване от първоинстанционния съд е било процесуална пречка за произнасяне по осъдителния иск, предявен като евентуален с исковата молба. Основателно е оплакването на касатора за недопустимост на въззивното решение в обжалваната потвърдителна част. Евентуалният иск е предявен под условие, че главният иск не бъде уважен. С оглед изхода на спора по установителния иск пред първоинстанционния съд той не е дължал произнасяне по евентуалния иск е следвало да го остави без разглеждане. В место това Старозагорският ОС е постановил недопустим акт по същество в нарушение на диспозитивното начало в процеса. Сезиран с жалба от заинтересованата страна, въззивният съд не го е обезсилил в обжалваната осъдителна част в съответствие с правомощията си по чл.270 ал.3 изр.1 ГПК. Порочният акт на Пловдивския апелативен съд, неотговарящ на изискванията, при които делото може да се реши по същество, е недопустим. Въззивното решение следва да бъде обезсилено в обжалваната потвърдителна част, а производството по евентуалния иск – прекратено.
Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал. 4 ГПК във вр.чл. 270 ал.3 изр.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ т.о. на ВКС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 340/2.11.2016 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.т.д.№ 495/2016 г. в частта, в която е потвърдено решение № 123/13 април 2016 г. на Старозагорския окръжен съд по т.д.№ 346/2014 г., с което В. Й. А. е осъден да заплати на „ОББ“ АД София сумата 23 452,28 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит без обезпечение от 14.06.2011 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.11.2014 г. до окончателното погасяване на задължението.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО в посочената част.
ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД София да заплати на В. Й. А. сумата 1669 лв., представляваща разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: