О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София, 04.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.03.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 532 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 , във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], [населено място] против разпореждане на Софийски апелативен съд от з.з. на 28.10.2011 год., за издаване на изпълнителен лист, на осн. чл.404, т.1 ГПК за присъдените с въззивно решение по в.гр.д.№ 1995/2011 год. суми , в частта относно законната лихва върху главницата от 16 330 лв., считано от 07.01.2005 год., а не от 28.01.2006 год. до окончателното и изплащане.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон, на съществените съдопроизводствени правила и необоснованост, поради което се иска отмяната му.
При обосноваване искането си за отмяна частният жалбоподател- ЮЛ поддържа, че в така издадения на 02.11.2011 год. изпълнителен лист погрешно е вписано задължението му за заплащане на законна лихва върху горепосочената главница от 16 330 лв., като не е съобразено обстоятелството, че нито във въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1562/19.10.2011 год., по гр.д.№ 1995/2011 год., с което е потвърден първоинстанционния съдебен акт на Софийски градски съд от 02.03.2011 год., по гр.д.№ 637/2009 год., нито в последния е присъдена законна лихва за периода вписан в издадения изпълнителен лист – 07.01.2005 год.- 28.01.2006 год., а изрично е посочено, че същата е дължима, считано от 28.01.2006 год. до окончателното изплащане на главния дълг и в тази част решението е влязло в сила.
Ответната по частната жалба страна е възразила по основателността и в срока по чл.276, ал.1 ГПК, позовавайки се на добросъвестното и получаване в рамките на проведеното изпълнително производство по изп.д.№ 20118500400508 на ЧСИ А. Б., рег.№ 850 на КЧСИ с район на действие СГС и неприсъждането и от съда, поради настъпила погасителна давност. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.407, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частна жалба е основателна.
С решение № 1125 от 01.03.2011 год., по гр.д.№ 637/2009 год. на Софийски градски съд настоящият частен жалбоподател [фирма], [населено място], в качеството си на ответник по спора, е осъден да заплати на С. Т. С. сумата 50 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 28.01.2006 год. до окончателното и изплащане.
С въззивно решение № 1562 от 19.10.2011 год., по в.гр.д.№ 1995/2011 год. Софийски апелативен съд е отменил частично горепосоченото първоинстанционно решение на СГС – за разликата от над 30 333 лв. до присъдените от СГС 50 000 лв. и вместо него е постановил отхвърляне на пряката искова претенция на пострадалия по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ срещу застрахователя на делинквента – [фирма] за същата тази разлика. В останалата част въззивният съд е потвърдил решението на СГС по гр.д.№ 637/2009 год., вкл. и относно началната датата, от която законната лихва върху присъдената главница е дължима – 28.01.2006 год..
Следователно, като не е съобразил издадения изпълнителен лист с диспозитива на поставеното въззивно решение и е разпоредил заплащане на законната лихва, с начална дата различна от приетата с решение № 1125/2011 год., по гр.д.№ 637/2009 год. на СГС, потвърдено в тази му част и с решение № 1562/20111 год., по в.гр.д.№ 1995/2011 год.на Софийски апелативен съд неправилно е приложил закона и частната жалба на [фирма], [населено място], като основателна следва да бъде уважена.
Доколкото в случая не се касае нито до допусната от длъжника [фирма], [населено място] грешка при плащането, нито до доброволно извършено от него плащане в изпълнителното производство, то становището на ответната по частната жалба страна, че последният не може да търси обратно платеното, тъй като е изпълнил един свой дълг и липсват предпоставките на неоснователното обогатяване не може да бъде споделено, като основано на закона.
Водим от гореизложеното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.407, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждането на Софийски апелативен съд от з.з. на 28. 10. 2011 год. за издаване на изпълнителен лист в полза на С. Т. С. въз основа на въззивно решение № 1562 от 19.10.2011 год., по в.гр.д.№ 1995/2011 год. в частта му, с която [фирма], гр.София е осъдено да заплати законна лихва върху сумата 16 330 лв., считано от 07.01.2005 год. до 28.01.2006 год. и
ОБЕЗСИЛВА издадения в полза на С. Т. С. изпълнителен лист по в. гр. д. № 1995/2011 год. на Софийски апелативен съд в тази му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: