Р Е Ш Е Н И Е
№135
С., 05.10.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесет и седми септември , две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
Б. БАЛЕВСКИ
и при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Б. Балевски търговско дело №1103/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Е. Г. А. в качеството му на [фирма]-гр.С. срещу решение №360 от 09.07.2010 г.на Пазарджишкия окръжен съд по в.т.д. №491/2010 г., с което е отменено решение №324/23.04.2010 г. на РС-Пазарджик постановено по гр.д.№3974/09 по описа на съда и са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма]-гр.П. за заплащане на възнаграждение по договор за автомобилен превоз в размер на 7 140 лева и лихва-обезщетение за забава в размер на 653,71 лева. В жалбата се излагат доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, което се изразява в неправилно тълкуване и прилагане на нормата на чл.372 от ТЗ относно задължението за заплащане на възнаграждение по договор и допуснати съществени съдопроизводствени нарушения при преценката на доказателствения материал относно установяване настъпване на падежа на спорното вземане. Иска се отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на така предявените искове.
Ответникът по касационната жалба изразява становище, че същата не следва да се допуска до касация, а по същество е неоснователна.
Постановено е допускане до касационно обжалване по отношение на главния иск на основание чл.280 ал.1, т.2 от ГПК, поради противоречие на обжалваното решение с Решение от 27.10.2008 г. на ОС-Русе по в.гр.д. т.д. № 545/2008 г. на ТО по следния правен въпрос от значение за изхода на спора: дължи ли страната, подала до превозвача заявка за сключване на договор за международен автомобилен превоз, заплащането на възнаграждение за превоза, след като същият е изпълнен при положение, че в самата товарителница заявителят не фигурира като изпращач на товара.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
За да постанови обжалваното въззивно решение, с което приема, че предявеният от ищеца в качеството му на превозвач иск за заплащане на възнаграждение по договор за автомобилен превоз на товари по Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки / CMR / е неоснователен въззивният съд се е позовал на липсата на доказателства за това, че именно ответникът се явява товародател-изпращач на стоките. До този извод съдът е стигнал въз основа на обстоятелството, че в самата CMR –товарителница като изпращач-товародател е посочено друго дружество, а не ответното. С оглед възражението на ответника в отговора на исковата молба и събраните доказателства по делото , решаващият състав е заключил, че не се установява при условията на пълно доказване от страна на ищеца, че ответникът се явява спедитор по отношение на третото лице-изпращач на товара, в който случай единствено следва да носи отговорност спрямо ищеца за заплащането на възнаграждение като страна по превозното правоотношение.
По основателността на касационната жалба :
Касационната жалба е частично основателна.
По делото е установено, че от страна на ответника [фирма] е отправена до ищеца Е. Г. А. в качеството му на [фирма]-гр.С. заявка-договор за транспорт за превоз от България до Великобритания на 23/24.10.2008 г. на захарен памук на палети до 600 кг. с адрес на товарене: [населено място], Фабрика за захарен памук до посочения адрес в Ш.. Договорено е възнаграждение в размер на 6000 лева, платимо от [фирма]-П. в срок до 30 дни от получаването на чисто ЧМР и фактура в оригинал. Така договореният превоз е осъществен от страна на ищеца-едноличен търговец като превозвач по договора, което се установява от съдържанието на приетата по делото международна CMR-товарителница, в която като изпращач на стоката фигурира [фирма]-гр.П. –привлечен като трето лице-помагач на ответника. В самия отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК , както и в хода на целия процес от страна на самия ответник се признава фактът, че заявката е изпратена от него до превозвача-ищец по поръчка на [фирма], който е и изпращач на товара по заявения от страна на ответника и осъществен от ищеца превоз.
От така изложените факти следват следните правни изводи по основателността на жалбата:
Основателни са оплакванията в касационната жалба за необоснованост и нарушение на материалния закон.
Налице е договор за международен автомобилен превоз на стоки уреден от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки / CMR/, съгласно член 1 от същата , доколкото мястото на приемане на стоката за превоз и мястото на доставянето й се намират в две различни държави. Съгласно чл.9 ,т.1 от Конвенцията товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача, а съгласно чл.4 договорът за превоз се установява със самата товарителница, но нейната липса не засяга самото превозно правоотношение. Следователно с подаването на заявката за международен превоз от страна на ответника и нейното приемане от страна на ищеца е сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки с всичките последици от това, включително и задължението на възложителя да заплати договореното възнаграждение за превоза при изпълнение от страна на превозвача на неговите задължения по осъществяването на самия превоз. Относно самото доставяне на стоката от превозвача на уговореното място и на посоченото от самия възложител лице не се спори, а и тези обстоятелства са отбелязани в самата CMR-товарителница. При положение, че ответникът е действал като спедитор по отношение на [фирма], тоест сключил е договор за превоз с превозвача от свое име, но за сметка на това дружество, то макар и в самата товарителница да не фигурира заявителят като товародател, това не го освобождава от задължението му да заплати договореното възнаграждение на превозвача по възникналото помежду им превозно правоотношение. Вътрешните отношения между ответника като спедитор и товародателя-доверител по договора за спедиция се уреждат от чл.361 и сл. от ТЗ и не са предмет на настоящия правен спор при липса на обратен иск. С оглед на изложеното и съобразно с чл.291 т.1 от ГПК, настоящият състав смята за правилна практиката на съдилищата намерила израз в Решение от 27.10.2008 г. на ОС-Русе по в.гр.д. т.д. № 545/2008 г. на ТО. При това положение ответната страна като заявител на осъществения от страна на ищеца превоз дължи договореното възнаграждение от 6000 лева без начислен ДДС или 7 140 лева с ДДС. Страните са уговорили плащането на възнаграждението да стане в срок до 30 дни от получаването на ЧМР-товарителницата и фактура в оригинал. Доколкото от приетото по делото и приложено към исковата молба известие с обратна разписка не се установява по категоричен начин, че връчената на 24.11.2008 г. на ответното дружество препоръчана пратка е съдържала горните два документа, то като дата на падежа следва да се приеме датата на исковата молба. Възражението на ответника, че ищецът-превозвач в нарушение на клаузата за недоговаряне пряко със самия товародател е предоговорил и употребил друг товарен автомобил за осъществяване на превоза, нито се доказва като факт, нито би имало значение за изхода на конкретния спор.
Така мотивиран , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени по отношение претенцията за присъждане на възнаграждение по превозния договор, съгласно чл. 293 ал.2 от ГПК на посочените в жалбата и разгледани от ВКС основания и тъй като не се налага събиране на нови доказателства следва ВКС да се произнесе по същество на спора в насока уважаване на иска.
По отношение на разноските :
Съгласно чл. 78 ал.3 вр. с ал.1 от ГПК във връзка с чл.81 от ГПК заплатените от ответника такси, разноски и възнаграждения за един адвокат в производствата пред трите инстанции се заплащат от ответника. Такова искане е направено от страна на пълномощника на касатора-ищец в самата касационна жалба . Същите възлизат общо за трите инстанции в размер на 1 762,86 лева.
Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение №360 от 09.07.2010 г.на Пазарджишкия окръжен съд по в.т.д. №491/2010 г., В ЧАСТТА с която е отменено решение №324/23.04.2010 г. на РС-Пазарджик постановено по гр.д.№3974/09 по описа на съда и е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-гр.П. за заплащане на възнаграждение по договор за автомобилен превоз в размер на 7 140 лева като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма]-гр.П. да заплати на Е. Г. А. в качеството му на [фирма]-гр.С. сумата от 7 140 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-08.09.2009 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА [фирма]-гр.П. да заплати на Е. Г. А. в качеството му на [фирма]-гр.С. разноските по водене на делото пред трите инстанции в общ размер на 1762,86 лева-общо, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението е окончателно.