4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
гр. София, 07.03.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2275 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Р. В. Н. срещу решение № 327 от 3.11.2012г. по т. дело № 1067/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е обезсилено решение от 29.12.2011г. по т. дело № 01110/2006г. на Софийски градски съд, VІ ТО, 4 състав и делото е върнато на СГС за разглеждане на предявеното основание.
Касаторът прави оплакване за неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона:
„1. Допустимо ли е тогава, когато ищецът в обстоятелствената част на исковата молба навежда доводи и аргументи, които дават основание да се приеме, че е предявен вещен иск, когато ищецът формулира в същата искова молба недвусмислен петитум на иск по чл. 108 ЗС, съдът е приел в доклада си това правно основание на иска, това е бил предмета на спора, тогава, когато защитата на ответника е организирана с оглед предявен вещен иск, второинстанционният съд в хода по същество да променя посоченото, прието от страните и от съда правно основание и да приема, че първоинстанционният съд е сезиран с друг, непредявен облигационен иск?
2. Прекратена договорна връзка между двете страни в процеса, ако има такава, ограничава ли избора на ищеца при защитата в търговския спор да се защити с облигационен или вещен иск? – противоречие с решение № 234/23.02.2001г. по гр. дело № 1225/2000г. на ВКС, V г. о.
3. Правилно ли е САС да обезсили решението на СГС и да върне делото за ново разглеждане в друг съдебен състав?”
Ответникът [фирма], [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. М. К. К. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че с исковата молба освен претенцията по чл. 108 ЗС е предявил алтернативно и претенция за присъждане на левовата равностойност на розовото масло. Прави възражение за липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да обезсили решението на първоинстанционния съд и върне делото на СГС за ново разглеждане от друг състав на предявеното основание, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като е разгледан непредявен иск. Според решаващия съдебен състав в исковата молба ищецът е изложил твърдения за наличие на облигационно правоотношение между страните, основано на договор за влог, посочено е, че претендираното от ищеца количество розово масло не е намерено при изземването, докато твърдението за владеене или държане на вещта от ответника без правно основание е един от съществените елементи, за да бъде квалифициран искът по чл. 108 ЗС. Изводът, че квалификацията на иска не може да бъде подведена под разпоредбата на чл. 108 ЗС е аргументиран и с довода, че посочените в исковата молба вещи /розово масло/ са родово, а не индивидуално определени, докато предмет на ревандикационния иск по чл. 108 ЗС не могат да бъдат родово определени вещи. Връщайки делото на СГС, въззивният съд е дал указания на първоинстанционния съд да даде възможност на ищеца да уточни дали претенцията му е за неизпълнение на договорното задължение или за връщане на даденото по развален договор, предвид твърденията в исковата молба и в двете посоки.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право, формирал е решаващата воля на съда и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Предвид доводите на касатора и решаващите мотиви, с които въззивният съд е аргументирал недопустимост на първоинстанционното решение, релевантните по спора първи и трети процесуалноправни въпроси могат да бъдат уточнени по следния начин: длъжен ли е съдът да даде защита на претендираното от ищеца право и да се произнесе по предявения иск в рамките, очертани от основанието и петитума и в тази връзка какви са предпоставките за недопустимост на решението.
Вторият, посочен от касатора процесуалноправен въпрос не е релевантен за спора, тъй като въззивният съд не е изложил съображения за недопустимост на ревандикационния иск по чл. 108 ЗС поради това, че единствената възможност за защита на правата на влогодателя при развален договор за влог е облигаторния иск по чл. 250 ЗЗД.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът поддържа, че между страните, респективно техните праводатели е възникнало правоотношение по договор за съхранение на определено количество розово масло, по силата на което периодично е предавано на ответника за съхранение розово масло. Твърди се, че към м. ноември 2003г. ответникът е следвало да предаде на ищеца 229,120 кг розово масло, но при извършено изземване са предадени само 30,968 кг розово масло. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че договорът е развален, ответникът държи без основание непредаденото количество розово масло и оспорва собствеността на ищеца. В същото време ищецът поддържа и становище, че ответникът отказва да изпълнява задължението си за пречистване, анализ, опаковане и запечатване. Заявеният петитум е да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на 208,15 кг розово масло и ответникът да бъде осъден да предаде на ищеца същото количество розово масло, което държи без основание.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 108 ЗС и с решение от 29.12.2011г. по т. дело № 01110/2006г. го е отхвърлил като неоснователен. Въззивният съд, като е приел, че решението на СГС е недопустимо поради това, че е разгледан непредявен иск, е решил релевантните процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 140/07.10.2009г. по т. дело № 342/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 166/31.10.2011г. по т. дело № 742/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., т. 9 от ППВС № 1/10.11.1985г. и други решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Поради изложените съображения въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по релевантните правни въпроси има формирана постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Касаторът следва в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 8 138,66 лв. на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 327 от 3.11.2012г. по т. дело № 1067/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 8 138,66 лв. на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.