1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1350
гр.С., 29.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1635/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] – П. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на П. окръжен съд № 87 от 18.06.2010 г. по гр.д.№ 231/ 2010 г. С посоченото решение е потвърдено изцяло решение на П. районен съд по гр.д.№ 990/ 2009 г., като по този начин са уважени предявените против касатора и против [фирма] от Р. Б. Г. искове с правно основание чл.200 ал.1 от КТ за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят сумата 8 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване „двустранен неврит на слуховите нерви”, установено с ЕР на НЕЛК № 0153/ 049 от 04.04.2006 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 04.04.2006 г. до окончателното й изплащане и сумата 400 лв разноски по делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че при постановяване на решението въззивният съд е отговорил на процесуалноправният въпрос за разпределението на доказателствената тежест по въпроса влязло ли е в сила решението на НЕЛК, който въпрос се решава противоречиво от съдилищата (позовава се на решение на С. по гр.д.№ 133/ 2007 и по гр.д.№ 702/ 2007 г., както и на определение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1761/ 2009 г.). Повдига и материалноправният въпрос кое обезщетение е справедливо за обезщетяване на претърпените от професионално заболяване вреди, като според него в тази част съдебният акт противоречи на решение на С. по гр.д.№ 238/ 2007 г. Поддържа, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по материалноправният въпрос за наличието на предпоставките за уважаване на иска и солидарната му отговорност с предходни работодатели (решение на ВКС ІІІ г.о. по гр.д.№ 11996/ 2003 г. и решение на С. по гр.д.№ 91/ 2007 г.). Поради това жалбоподателят претендира за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация Р. Б. Г. оспорва жалбата и моли обжалването да не бъде допускано.
Тъй като ответникът [фирма] не е обжалвал въззивното решение, а се явява обикновен другар на касатора, по отношение на него съдебният акт е влязъл в сила.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на решението – за основателно.
Основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК има предвид противоречие между влезли в сила съдебни решения (ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК) по такъв правен въпрос, който обуславя правните изводи на съда, релевантни за крайния изход от спора. В конкретния случай въззивният съд е приел, че на 04.04.2006 г. с ЕР на НЕЛК на ищецът е признато професионално заболяване, към който момент той е бил на работа в [фирма]. ЕР на НЕЛК нямало данни да е обжалвано от правоимащите, поради което е влязло в сила. Преди да възникне трудовото му правоотношение със [фирма], ищецът е работил при вредни условия на труд и при другият ответник, поради което е налице основанието за солидарното им осъждане по чл.123 ал.4 т.2 от КТ. Заболяването е причинило на ищеца неимуществени вреди, справедливото обезщетение за които възлиза на 8 000 лв.
По повдигнатите от касатора материалноправни въпроси не се констатира наличие на противоречива практика. Приложените от същия решение на ВКС ІІІ г.о. по гр.д.№ 11996/ 2003 г. и решение на С. по гр.д.№ 91/ 2007 г. съдържат правни изводи относно предпоставките, при които се обезщетява професионалното заболяване – то трябва е възникнало в резултат на вредните условия на труд при ответника- работодател, да е признато за професионално (да е установено от компетентния медицински орган), да е възникнало през време на полагането на труд при ответника. Нито по един от тези въпроси въззивният съд не е приел нещо различно в обжалваното решение, поради което не може да се приеме, че по тях има противоречива практика.
Няма противоречия и между правните изводи във въззивното решение и решение на С. по гр.д.№ 238/ 2007 г. по материалноправният въпрос кое обезщетение е справедливо за обезщетяване на претърпените от професионално заболяване вреди. В решението на С. е прието, че справедливостта като критерий за определяне на размера на обезщетението не е абстрактна категория, а зависи от конкретните факти, установени по делото. Във въззивното решение обезщетението е преценено като справедливо като е взето предвид, че слуховата промяна при ищеца не може да бъде компенсирана със слухов апарат, че то е свързано с неудобства в общуването и че е довело до понижаване на самочувствието на увредения. Следователно справедливостта като критерий в обжалваното решение не е приложена абстрактно, а въз основа на конкретните данни по делото.
По процесуалноправният въпрос също не е налице противоречива практика. Визираните в изложението на касатора две влезли в сила решения на С. (по гр.д.№ 133/ 2007 и по гр.д.№ 702/ 2007 г.) приемат, че за да се уважи иска по чл.200 от КТ за обезщетяване на вреди от професионално заболяване, трябва да има влязло в сила решение на Т.. Те обаче не разглеждат въпроса кой трябва да докаже факта на влизането в сила. Поради това въпросът не се решава противоречиво от съдилищата. Той обаче има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – тъй като хипотезата не е уредена изрично в законодателството и по нея няма формирана съдебна практика. Обжалването следва да се допусне, като на касаторът бъде дадена възможност да до-внесе дължимата държавна такса (от 30 лв, тъй като неправилно му е изискана такса от 160 лв при допускане на обжалването).
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на П. окръжен съд № 87 от 18.06.2010 г. по гр.д.№ 231/ 2010 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 30 лв (тридесет лева).
В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: