О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1351
С. 29.12.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на през седми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 986 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Национален център за професионално обучение в системата на БТПП,представляван от Г. С. С. в качеството му на председател и чрез пълномощник адв.Ю. М. срещу решение № 27 от 8.03.10г.по в.гр.дело № 3/10г.на Д. окръжен съд.С него е оставено в сила решение № 9 от 20.11.09г.по гр.дело № 508/09г.на Д. районен съд в частта,която е осъден да заплати на Община[населено място] сумата 5 835.94 лв,представляваща обезщетение за неоснователно лишаване от ползване на обект –публична държавна собственост-помещения,находящи се в приземния етаж на М. дом[населено място]/бивша печатница/с площ 60 кв.м.и мазе с площ 80 кв.м.за периода от 21.09.04г.- 27.02.08г.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на спора в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата,което е в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна,че с решение № 15- 25/29.06.04г.на осн.чл.21 ал.1 т.8 ЗМСМА и чл.12 ал.4 ЗОС Общинският съвет в[населено място] е предоставил на жалбоподателя за възмездно ползване без търг или конкурс за срок от три години обект,публична общинска собственост,представляващ помещения, находящи се в сградата на Младежкия дом в[населено място].На 13.08.04г.Община[населено място] е издала разрешение за строеж за извършване на СМР в обекта и от 21.09.04г.строежът е въведен в експлоатация.С влязло в сила решение на 4.12.07г.по адм.дело № 357/04г.на Д. окръжен съд решение № 15-25/29.06.04г.на О. съвет е отменено.Въз основа на заповед № 373/20.03.08г.на осн.чл.44 ал.1 и 2 ЗМЗМА и чл.65 ал.1 ЗОС Кметът на [община] е наредил изземването на процесния имот от сдружението.С констативен протокол от 21.03.08г.имотът е иззет от държането на дружеството.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.59 ЗЗД за успешното провеждане на иска – за процесния период от време ответното сдружение е ползвало недвижим имот,собственост на ищеца,като се е обогатило за негова сметка със спестените средства,равняващи се на наемната цена за съответния период от време.Счел е за неоснователно възражението за прихващане на исковата претенция с претенцията на ответника за обезщетяване на средствата,вложени в СМР на обекта,тъй като му се дължала увеличената стойност на имота ,а доказателства в тази насока ни били представени.
В разглеждания случай е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.За да е налице това основание правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОС на ГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 от З./отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК /вж. ТР № 1/20.11.09г.по тълк.дело № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.В случая посочените от касатора въпроси в какво се изразява неоснователното обогатяване на общината предвид обстоятелството,че извършеното преустройство в имота е с нейно знание и съгласие и извършените подобрения са на по-висока стойност от евентуалния доход от отдаване под наем за процесния период; в кой момент и на какво основание е възникнало притезание в полза на ищеца, са от значение за изхода на спора и са разрешени в противоречие със задължителната практика –ППВС № 1/28.05.79г.по гр.дело № 1/79г.,което е основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Останалите формулирани в изложението въпроси не са обусловили правните изводи на съда.
Жалбоподателят следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 117 лв по сметка на ВКС в едноседмичен срок и да представи вносна бележка.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 27 от 8.03.10г.,постановено по в. т.дело № 3/10г.на Д. окръжен съд .
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок да внесе държавна такса в размер на 117 лв по сметка на ВКС и да представи платежен документ.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.