ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1353
гр. София 26.11.2015 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 07.10.2015 (седми октомври две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3471 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 6594/19.05.2015 година, подадена от П. на Р. Б. срещу решение № 910/30.04.2015 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по гр. д. № 77/2015 година.
С обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд след частична отмяна на решение № 17 699/24.10.2014 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 20-ти състав, постановено по гр. д. № 4872/2013 година е осъдил П. на Р. Б. да заплати на В. М. Ц. по предявен от него иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2, алт. 2 от ЗОДОВ сумата от още 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, като е потвърдил първоинстанционното решение, в частта му, с която предявеният иск е бил уважен за сумата от 30 000.00 лева обезщетение за същите вреди. С оглед на това общия размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, което е присъдено на В. М. Ц. по предявения от него срещу П. на Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2, алт. 2 от ЗОДОВ е 50 000.00 лева. В касационната жалба е посочено, че решението на Софийския апелативен съд е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано Твърди се, че са направени погрешни изводи за обема, интензитета и паричния еквивалент на търпените от Ц. неимуществени вреди. Излагат се твърдения, че уважената част от иска е прекомерно завишена и не съответства на реално претърпените вреди, на социално-икономическите условия и стандарт на живот в страната, а също така и на принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Според касатора въззивният съд е надценил значението на широкото медийно разгласяване на обвинението и отразяването му в доклади на междудържавно ниво във връзка с борбата с корупцията. Не е била установена пряка причинна връзка между появата на заболяванията диабет и рак на щитовидната жлеза и воденото наказателно производство. Не било установено обвинението да е довело до някакво конкретно засягане на политическата кариера на В. М. Ц..
Поискано е обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново такова, с което размерът на присъденото на В. М. Ц. обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2, алт. 2 от ЗОДОВ да бъде намален като се съобрази с обема на реално претърпените вреди, принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика по аналогични случаи. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. на Р. Б. е посочила, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба В. М. Ц. е подал отговор на същата с вх. № 8500/22.06.2015 година, с който е изразил становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, а ако такова бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и се иска същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение да бъде потвърдено.
П. на Р. Б. е била уведомена за обжалваното решение на 13.05.2015 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 6594/19.05.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
С обжалваното решение е прието, че е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2, алт. 2 от ЗОДОВ и П. на Р. Б. трябва да отговаря за претърпените от В. М. Ц. вследствие на незаконосъобразното обвинение неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, че същото се определя глобално по справедливост, като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателната присъда, или производството е прекратено и тежестта на тези, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан, в случаите на частично оправдаване, а размерът на обезщетението се определя по справедливост. Посочено е, че това не абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни съществуващи обстоятелства, които обуславят вредите и които трябва да се вземат предвид при определяне на размера на обезщетението. Този размер се определял на първо място според вида и характера на упражнената процесуална принуда, а именно колко и какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и други. Не е било в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 от ГПК. Посочено е, че на следващо място размерът на обезщетението се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания като това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск, а именно продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно каква е медицинската прогноза за неговото развитие. От друга страна, като фактори за определяне на обезщетението са посочени продължителността на наказателното производство; тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът на взетата мярка за неотклонение, има ли разгласяване чрез медиите, има или влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца и други. Сочи се, че първоинстанционният съд е отчел всички тези предпоставки за определяне размера на претендираното обезщетение, както и е изложил мотиви, относно това, защо приема, че това е справедливият размер на присъденото обезщетение. Прието е, че първоинстанционният съд е обсъдил всички критерии, при определяне на размера на наложеното наказание. В решението си този съд е бил отчел както обстоятелството, че ищецът е публична личност, така и обстоятелството, че воденото наказателно производство е разгласено изключително методично и последователно именно от представители на прокуратурата. Съпоставяйки обаче широкото отразяване на обвиненията и посочването им в доклади на междудържавно ниво по отношение борбата с корупцията, както и изключителното постоянство при повдигането на обвиненията, за които съдът е дал указания с психическите и физическите травми претърпени от ищеца въззивният съд е намерил, че определеният от първоинстанционния съд размер е занижен, поради което е определил размер на обезщетението от 50 000.00 лева.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. на Р. Б. сочи, че съставът на Софийския апелативен съд се е произнесъл по правния въпрос за задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, който въпрос е бил разрешен в противоречие с т. ІІ от ППВС № 4/1968 година. Освен това се твърди, че въззивният съд е разрешил и правния въпрос за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и твърдените вреди в противоречие със задължителните указания по т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. №3/2004 година на ОСГК на ВКС. На последно място се сочи, че с обжалваното решение въпросът за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви въз основа на установените по делото факти и обстоятелства е разрешен в противоречие с установеното в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС задължение за това. Във връзка с последното твърдение се сочи, че въззивният съд не е изложил мотиви за съществуването на причинно-следствена между незаконното обвинение и причинените вреди. С тези твърдения П. на Р. Б. е основала искането си за допускане на касационно обжалване на оспорваното решение на Софийския апелативен съд на основание чл. 280, ал. 1, 1 от ГПК. Освен това е поискано и допускане на оспорваното въззивно решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по материално правния въпрос за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за това как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД като се твърди, че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата. Като доказателство за съществуването на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК касаторът се позовава на решение №302/04.10.2011 година, постановено по гр. д. № 78/2011 година и решение № 3/13.02.2012 година, постановено по гр. д. № 637/2011 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.; решение № 115/05.04.2012 година, постановено по гр. д. № 593/2011 година и решение № 229/15.07.2013 година, постановено по гр. д. № 1179/2012 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., а също така и на решение № 2301/16.12.2013 година, постановено по гр. д. № 3090/2013 година по описа на Софийския апелативен съд.
Въпросите за задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта и за това да изложи собствени мотиви въз основа на установените по делото факти и обстоятелства са включени в предмета на делото, били са разглеждани от въззивния съд и са обусловили решението му. Отразеното в т. ІІ от мотивите на ППВС № 4/1968 година становище на Пленума на ВС е намерило израз в т. 11 от диспозитива на същото ППВС. Съгласно даденото в т. 11 от ППВС № 4/1968 година указание при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди като в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Същевременно съгласно т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност като непрекият резултат от тази дейност е констатацията съдържаща се в мотивите му за пълно или частично съвпадение или за несъвпадение на изводите му с тези на първата инстанция, което намира израз в диспозитива на решението. След съпоставката между посочената задължителна практика на Върховния касационен съд по посочените два въпроса и възприетото от състава на Софийския апелативен съд разрешение на същите сегашния състав на ІV г. о. на ВКС намира, че трябва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение по тези два въпроса на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. По отношение на въпроса за противоречието на обжалваното решение с т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. №3/2004 година на ОСГК на ВКС по въпроса за съществуването на причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди то твърденията в тази насока ще бъдат преценявани при разглеждането на спора по същество и определяне на фактите и обстоятелствата, които трябва да бъдат взети предвид при определяне на размера на обезщетението. Доколкото касационното обжалване се допуска по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК не трябва да се преценяват твърденията на касатора за наличието на основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 910/30.04.2015 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по гр. д. № 77/2015 година в обжалваната му част.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.