2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1357
гр.С., 30.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на петнадесети декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1599/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на А. Н. А. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 851/ 23.06.2010 г. по гр.д.№ 546/ 2010 г. С въззивното решение е потвърдено решение на В. районен съд по гр.д.№ 3603/ 2008 г., като по този начин по предявената против касатора от К. Атанасова Д. молба по чл.72 от СК (отм.) е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата А. Н. А., детето В. А. А. да напуска пределите на Р. Б. и да пътува в чужбина неограничено до навършване на 18 годишна възраст, при условия и за периоди, каквито майката К. А. Д. прецени.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че за да постанови решението си въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за допустимостта на производството с оглед уреждането му изрично[населено място] (ЕО) № 2201/ 2003 г. като такова извън компетентността на българския съд и с оглед наличието на правен интерес да се иска заместващо съгласие при наличието на Директива 2004/38/ЕО вр. чл.18 от Д., гарантираща свободно придвижване на гражданите на страните членки на ЕС. Освен това е формулиран и материалноправният въпрос за това, даването на заместващо съгласие с такъв широк обхват не накърнява ли конституционно гарантирани права на единия от родителите и може ли съдът да даде такова разрешение, след като всяко конкретно пътуване би трябвало да е съобразено с интереса на детето. Счита, че повдигнатите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а относно процесуалните въпроси поддържа също, че практиката на съдилищата е противоречива. На това основание претендира за допускане на касационно обжалване на решението, съответно отмяната му.
В изложението на основанието за допускане на касационното обжалване е направено и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕО относно тълкуване на общностни норми, а именно: изключителна ли е компетентността по чл.8 пар.2 от Регламент (ЕО) № 2201/ 2003 г.; намира ли приложение чл.12 пар.2 от Регламент (ЕО) № 2201/ 2003 г., ако пред първата инстанция страните не са повдигнали спор за компетентност на съда; дерогира ли правилото на чл.12 пар.3 от Регламент (ЕО) № 2201/ 2003 г. приложението на чл.17 от регламента.
Ответникът по касация К. А. Д. оспорва жалбата. Счита, че не са налице твърдяните основания за допускане на обжалването, както и че решението на въззивния съд е правилно и обосновано. Поради това моли обжалването да не бъде допускано.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима.
По отношение на искането за отправяне на преюдициално запитване съдът приема, че такова не се налага. Съгласно чл.629 ал.3 от ГПК вр. чл.234 от Д. съдът, чието решение не подлежи на обжалване, може да откаже отправянето на преюдициално запитване тогава, когато смисълът на разпоредбите, чието тълкуване се иска, не буди съмнение или когато по същия въпрос има постановено ясно и недвусмислено решение на съда на ЕО. Конкретният случай е такъв, доколкото няма съмнение, че компетентността по чл.8 пар.2 от Регламент (ЕО) № 2201/ 2003 г. не е изключителна, защото допуска страните мълчаливо да учредят компетентност на друг съд. Изключителна е компетентността на съда, която регламентът изрично предвижда като такава (чл.6), но не и тази по чл.8 пар.2. Правилото на чл.12 пар.2 от регламента, за чието тълкуване също се иска отправяне на преюдициално запитване, урежда хипотеза на отклонение от общото правило за пророгация на компетентност по свързани с брачните искове въпроси за отношенията родители – деца, което е без значение в конкретния случай, тъй като между страните няма висящ брачен процес, а единствено спор за родителска отговорност; по тези съображения съотношението между чл.12 и чл.17 от регламента, няма значение за настоящето производство. Поради това искането за отправяне на преюдициално запитване следва да се отклони.
Що се касае до искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, същото следва да се приеме за основателно.
Поставеният материалноправен въпрос може ли съдът да даде разрешение, заместващо съгласието на единия от родителите детето да пътува неограничено зад граница, обуславя обжалваното решение. Той е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС (срв. решение № 982 от 15.03.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 900/ 2009 г.), поради което е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК и обжалването следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Н. А. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕО относно тълкуване на общностни норми от Регламент (ЕО) № 2201/ 2003 г.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 851/ 23.06.2010 г. по гр.д.№ 546/ 2010 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 40 лв (четиридесет лева). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: