О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1358
София, 15.12.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело № 169/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 288 във вр. с чл.280 ГПК.
С решение № 79 от 13.06.2008 г. по гр.д. № 376/2008 г. на Русенски районен съд, оставено в сила с решение № 541/20.10.2008 г. по гр.д. № 567/ 2008 г. на Русенски окръжен съд ответникът “Е” АД, гр. В. е осъден на основание чл.59 ЗЗД да заплати на ищеца “М” Е. сумата 8851 лв., представляваща обезщетение за ползването на собствения на ищеца трафопост за периода от 1.08.2005 г. до 31.12.2005 г., ведно с лихви и разноски.
Ответникът “Е” е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон свързани с тезата му, че ищецът не би могъл да бъде собственик на трафопоста, тъй като тези обекти не се приватизират.
Относно допустимостта на обжалването се позовава на наличието на противоречива практика по въпроса за собствеността на трафопостовете, което установява с представените решения на състави на ВКС- р. № 1081/ 5.11.2008 г. по гр.д. № 3259/ 2007 г. на ВКС, ІІІ г.о., р. № 883 от 26.07.2007 г. по гр.д. № 1207/ 2006 г. на ВКС, ІІ г.о. и р. № 2* от 5.03.2007 г. по гр.д. № 3198/ 2005 г. на ВКС, ІV г.о. – основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Счита че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като произнасянето от страна на ВКС ще допринесе за формирането на постоянна съдебна практика и по други въпроси, свързани със статута на енергийните съоръжения и достъпа до тях.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищецът “М“ ЕООД- Р. е поддържал, че е собственик на трафопост, който се ползва от ответника за доставяне на електроенергия на свои клиенти, поради което претендира съответно обезщетение. За да уважи иска, който е квалифицирал по чл.59 ЗЗД, въззивният съд е изложил съображения, че ищцовото търговско дружество е станало собственик на трафопоста в резултат на преобразуване на бившето държавно предприятие и последвалата приватизация и има право на обезщетение, тъй като имота се ползва от ответника, който чрез него доставя енергия на свои клиенти срещу съответно заплащане, в което се изразява и обедняването на ищеца.
Представените по делото решения на различни състави на ВКС сочат, че по въпроса за собствеността на трафопоста е налице противоречива съдебна практика, като в обжалваното решение се приема, че този обект може да бъде собственост на търговското дружество по силата на преобразуване и приватизация т.е. на основание чл.17а ЗППДОбП / отм/, а в представените решения на съставите на ВКС е прието, че трафопостът като съоръжение е изключителна държавна собственост и не може да бъде предмет на приватизационна сделка, като същият статут следва и за постройката, в която е разположен трафопостът. От данните по делото е видно, че има решение и на състав на ВКС в противния смисъл- р. № 1* от 1.10. 2007 г. по гр.д. № 1304/ 2006 г. на ВКС, ІІІ г.о., водено между същите страни и на същото основание, но за предходен период от време.
С оглед на изложеното следва да се допусне касационно обжалване, но само на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а не по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като за последната хипотеза се изисква да липсва съдебна практика, а ако има такава тя да е неправилна и да се налага да се промени- обстоятелства, които не се обосновават в жалбата.
Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 541/20.10.2008 г. по гр.д. № 567/ 2008 г. на Русенски окръжен съд.
Указва на “Е” АД- В. да внесе в 7 дневен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 177 лв., като в същия срок представи във ВКС и вносния документ, тъй като при неспазване на срока жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: