4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
С., 18.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 334 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. С. К. и Д. А. К. – граждани на Обединено К. Б. и С. И. срещу Решение № 2033 от 23.12.2011 год. по гр.д.№ 2789/2011 год. на Софийски апелативен съд, 8 с-в с което въззивният съд е потвърдил решението от 21.03.2011 год. постановено по гр.д.№ 4120/2009 год. на Софийски градски съд. С това решение СГС е отхвърлил предявеният от Д. и Д. К. срещу [фирма] иск с правно основание чл.55 ал.1 вр.чл.88 вр.чл.87 ал.2 ЗЗД за сумата 33186 евро, като неоснователен.
Решението е постановено при участието на привлеченото от ищците трето лице помагач [фирма].
Искът произтича от сключен на 18.09.2006 год. предварителен договор за продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място], комплекс „А. Х.” за сумата 58572 евро. Твърдението на ищците е, че са отправили изявление за разваляне на предварителния договор при условията на чл.87 ал.2 ЗЗД, упражнявайки правото си по чл.4.2 от предварителния договор, поради виновното му неизпълнение от насрещната страна, изразяващо се в обременяването на имота с тежести – учредяването на договорна ипотека, което е в противоречие с поетото задължение на прехвърлителя да не сключва сделки.
Последователно подържаната теза на ответника е, че не е налице неизпълнение на договора и оттук – липсата на предпоставки за предсрочното му прекратяване, тъй като не са настъпили негативни последици за приобретателите-ищци. Аргументира се с това, че съгласно чл.4.1 „б” от договора, имотът следва да е освободен от тежести към момента на прехвърлянето на собствеността на имота. Наличието на вещни тежести през времетраене на строителството не рефлектира неблагоприятно върху правната и имуществена сфера на приобретателя.
Първоинстанционният съд е приел, че не е налице виновно неизпълнение от страна на ответника, поради което за ищците не е възникнало потестативното право да развалят едностранно предварителния договор. Сезиран с въззивната жалба на Д. и Д. К., съставът на САС счел, че доводите на ищците за наличието на предпоставките по чл.87 ал.2 ЗЗД са неоснователни, поради което е потвърдил първоинстанционния акт.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК
В депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма] е изразил становище, че липсват основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Претендира разноски.
В изложението са формулирани следните въпроси: 1./ Учредената договорна ипотека от ответника по касационната жалба, представлява ли сделка от категорията на посочените в чл.4.2 във вр. с чл.4.1 от процесния договор?; 2./ Има ли правно валидно значение фактът, дали към момента на осъществяване на сделката (учредяването на ипотеката), същата пряко уврежда интересите на купувача по предварителния договор или пък създава една потенциална заплаха за неговата правна сфера за в бъдеще?; 3./ Следва ли решаващите изводи на съда да се базират на съображения за отсъствие на пречки за последващо точно изпълнение на договора от страна на продавача, основани на нотариалното прехвърляне на процесния апартамент без тежести, като тези съображения да водят съда до извода, че договорното неизпълнение от страна на ответника по касационната жалба (нарушението на чл.4.2 от договора), не може да се квалифицира като увреждащо интересите на продавача-касатор?; 4./ Допустимо ли е решаващият състав при тълкуване на процесния договор на основание чл.20 ЗЗД да подмени волята на страните, обективирана в същия, със своята, като по този начин се стигне до изменение на договора?.
В изложението се сочи, че по посочените правни е налице устойчива практика на ВКС. Посочени са Решение № 559/1993 год. по гр.д.№ 1724/1992 год. на ІV г.о.; Определение № 663/2009 год. по т.д.№ 565/2009 год. на ІІ т.о.; Решение № 81/2009 год. по т.д.№ 761/2008 год. на І т.о. Счита, че поставените въпроси обуславят допускането на касационен контрол по критериите на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГК на ВКС.
Становището на настоящия съдебен състав, че основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице произтича от следното:
От цитираната по-горе съдебна практика, само Решение № 81/2009 год. по т.д.№ 761/2008 год. има правната характеристика на задължителна такава, по критериите на т.2 на ТР № 1/19.02.20010 год. на ОСГТК. Това решение е свързано с прилагането на чл.20 ЗЗД и съдът е посочил границите на тълкуването на договорната клауза от страна на съда, който изследва действителната, а не предполагаемата воля на страните и не може да подмени нейното съдържание.
Това решение има отношение към въпроса, посочен в п.4 от изброяването по-горе. Основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК би било налице, ако при произнасянето си по чл.20 ЗЗД, въззивният съд би изложил мотиви, че обсегът на тълкуването включва и подмяна на действителната воля на страните. В случая такова произнасяне по посочения правен въпрос липсва, а тезата на касатора всъщност е за неправилност на въззивния акт, поради допуснато нарушение на чл.20 ЗЗД. Дори да би било налице (становище, което съдебният състав не споделя), това нарушение би било основание по чл.281 т.3 ГПК, но не и по чл.280 ал.1 ГПК.
Въпросът по п.1 няма белезите на правен въпрос, съответстващ на критериите на т.1 на ТР № 1/17.02.2010 год. на ОСГТК. Това е въпрос отправен към ВКС за изразяване на становище по договорните клаузи, което е извън приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК.
По правните въпроси, посочени в п.2 и п.3 на изложението е налице задължителна съдебна практика, материализирана с постановено по реда на чл.290 ГПК Решение № 153 от 28.12.2012 год. по т.д.№ 1022/2011 год. на І т.о. на ВКС. Произнасянето на въззивния съд по предпоставките за упражняването на потестативното право за развалянето на договора по реда на чл.87 ал.2 ЗЗД е в съответствие със становището на ВКС.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноски, без да са представени доказателства за такива. На 31.01.2013 год. по делото е постъпила молба с вх.№ 1030 с приложен списък по чл.80 ГПК и доказателства за заплатени 2400 лв. адв.възнаграждение. Молбата, обаче изхожда от третото неучастващо по делото лице [фирма] и разходите за адв.възнаграждение са направени от това дружество. Доказателства за сторени разноски от [фирма] не са представени.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2033 от 23.12.2011 год. по гр.д.№ 2789/2011 год. на Софийски апелативен съд, 8 с-в.
ОСТАВЯ без уважение искането на [фирма] за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.