3.стр. от определение по гр.д. № 6766/2013 на Върховния касационен съд, ІV ГО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1360
София, 28. ноември 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 6766 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 306/30.07.2012 на Старозагорския окръжен съд по гр.д. № 284/2012, с което е потвърдено решение № 51/20.01.2012 на Старозагорския районен съд от 22.05.2012 г. по гр.д. № 583668/2011, с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК искове за съществуване на вземането за 10.200 лева по договор за заем (чл. 240 ЗЗД) със законната лихва от 10.12.2010 г. (чл. 86 ЗЗД), прекратено е производството по предявения иск за сумата 9.118, 61 лева договорна лихва за времето от 04.04.2003 до 08.12.2010 г. и за разноски в заповедното производство, като са присъдени разноски по делото.
Недоволен от решението е касаторът ВСКК на ч. з. с. „З.”, С. З., представляван от адв. В. Ц. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е отхвърлен иск за оспорване на вземането по чл. 254 ГПК (отм.), за задължението на съда по иска за съществуване на вземането да вземе предвид настъпилите след издаването на заповедта правопогасяващи факти, за възможността възражение за прихващане да бъде направено след изтичането на срока за отговор на исковата молба и по материалноправните въпроси за тълкуването на договорите съгласно изискванията на добросъвестността и за погасителния ефект на извършено частично плащане, което не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата по чл. 76, ал. 2 ЗЗД, които (въпроси) се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Т. Д. Д., представляван от адв. А. Й. от САК я оспорва, като счита, че поставените правни въпроси не обуславят решението по делото, тъй като безспорно е установено, че влялата си при ищеца Взаимоспомагателна каса не е развивала никаква дейност и съответно не е кредитор по договор за заем нито й е учредено обезпечение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е правоприемник на заемодателя на ответника за получената на 03.03.1999 г. сума 15.000.000 (неденоминирани) лева със съответната лихва, обезпечени с ипотека. Част от заема е погасен, като заемателят е издал запис на заповед за непогасения остатък в размер на 10.200 (деноминирани) лева с падеж 20.12.2002 г. По записа на заповед е издаден изпълнителен лист (но с лихвата от 12.03.2003 г.), който е предявен по и.д. № 3371/2005 на държавен съдебен изпълнител. Ответникът е оспорил вземането по изпълнителния лист с иск по чл. 254 ГПК (отм.), който е отхвърлен с влязло в сила решение. Ипотекираният имот е изнесен на публична продан по и.д. № 3209/2005 на ДСИ. С протокол за разпределение от 03.01.2008 г. по изпълнителното дело за осребряване на ипотекиран имот за ищеца е заделена припадащата му се сума в размер на 11.703 лева.
Процесното вземане (главница 10.200 лева, договорна лихва 9.118,61 лева за времето от 04.04.2003 до 08.12.2010 г., законната лихва от 09.12.2010 г. и разноски в заповедното производство) е непогасен остатък от вземането но договора за заем, то е предявено заповедното производство, като е издадена заповед само за главницата и законната лихва. По образуваното изпълнително дело въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение ищецът е получил сумата 10.990, с което той е напълно удовлетворен. Предявеният иск за договорната лихва и недопустим, тъй като за него не е издадена заповед за изпълнение. Недопустим е и искът за разноски в заповедното производство.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси обуславят решението по делото и се разрешават противоречиво от съдилищата.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 306/30.07.2012 на Старозагорския окръжен съд по гр.д. № 284/2012.
Указва на касатора ВСКК на ч. з. с. „З.”, С. З. и му предоставя възможност в едноседмичен срок да представи квитанция за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса са разглеждане на касационната жалба в размер на 204,00 лева.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесена такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.