ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1361
София, 01.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 5458/2014 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. И. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.Е. П. срещу решение № 141 от 5.6.2014 г, постановено по гр.дело № 123/14 г на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 593 от 13.1.2014 г по гр.дело № 501/13 г на Габровски районен съд.С първоинстанционното решение С. М. И. е осъден да заплати на К. Й. К. сумата 5 009 лв, /по предявен частичен иск от общ размер 15 009 лв/, която сума представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на извършено от ответника неправомерно деяние-продажба на 3 броя хромникелови вани на основание чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 8.3.13 г до окончателното плащане.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е недопустимо, респ.неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.Подържа се, че дадената от съда правна квалификация не съответства на изложените в исковата молба факти, а указанията за разпределение на доказателствената тежест в доклада по чл.146 от ГПК са неточни и неправилни.Подържа се, че тези процесуални нарушения са обективирани във въззивната жалба, но окръжния съд в противоречие с т.2 от ТР 1/13 г на ОСГТК не е обезпечил правилното приложение на императивна материално правна норма и не е дал указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства.
Ответникът по касационната жалба К. Й. К. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
В исковата молба ищецът К. Й. К. подържа, че е бил собственик на три броя хромникелови корита, като през лятото на 2010 г наел ответника С. М. И. да ги превози.Ответникът ги превозил и разтоварил на една от улиците на кв.В., пред имот № .През м.септември 2010 г ищецът установил, че коритата са изчезнали.Подържа, че ответникът ги продал на трети лица, а на ищеца дал сумата 4 500 лв, която не отговаря на действителната пазарна стойност на вещите.Подържа, че между страните не са налице договорни отношения, с които ищецът да е възложил на ответника продажбата на собствените му вещи.Като е продал същите на посочената стойност ответникът извършил неправомерно и правно укоримо деяние, от което нанесъл на ищеца вреда в размер на разликата между действителната и продажната им стойност.Претендира обезщетение за вреди в размер на сумата 5009 лв, предявен като частичен иск от сумата 15 009 лв.
Ответникът е оспорил иска като е заявил, че не е увредил ищеца, а му е предал действителната стойност на вещите, тъй като същите били негодни за употреба и представлявали вторични суровини.
Първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск като такъв по чл.45 от ЗЗД.Направил е доклад по чл.146 от ГПК и е разпределил доказателствената тежест като е указал, че ищецът следва да докаже неправомерното деяние, извършено от ответника, вредата и причинната връзка между същите и установи пазарната стойност на вещите с оглед установяване размера на вредата, а ответникът да докаже своите възражения.
В съдебно заседание страните са заявили, че нямат възражения по направения доклад.
С въззивната жалба ответникът е изложил оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, чрез определяне на неправилна правна квалификация на предявения иск, довела до неточни указания в доклада по чл.146 от ГПК, с който е разпределена доказателствената тежест по отношение на правнорелевантните факти.
Въззивният съд е възприел дадената правна квалификация по чл.45 от ЗЗД и приемайки иска за основателен е потвърдил първоинстанционното решение.
Върховният касационен съд, Четвърто Гражданско отделение намира следното : Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 1/2013 г на ВКС, ОСГТК дейността на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.Въззивната инстанция не дължи повтаране на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях.Докладът на делото е от особено значение за постановяване на правилно и съобразено с обективната фактическа действителност решение по материалноправния спор.Докладът е насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права.Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция правна квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са дадени неправилни указания във връзка с подлежащите на доказване факти, той следва служебно дори без да е сезиран с такова оплакване да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора.
По така поставения от касатора въпрос относно правомощията на въззивната инстанция при дадена от първоинстанционния съд неправилна правна квалификация обжалваното решение противоречи на т.2 от, поради което следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Воден от горните мотиви, ВКС, Четвърто ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 141 от 5.6.2014 г, постановено по гр.дело № 123/14 г на Габровски окръжен съд.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът С. М. И. от [населено място] да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 102, 50 лв
При неизпълнение в срок касационното производство по жалбата ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.