1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1362
гр.София, 30 ноември 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5091 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], представлявано от адв. А. Т., срещу въззивно решение №3532/11.05.2015г., постановено по възз.гр.д. №16979/2013 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която като е отменено решение от 19.07.2013г. по гр.д. № 18564/2011 г. на Районен съд- София, е уважен искът на [фирма] – [населено място] с правно основание чл.403 ал.1 ГПК и жалбоподателят е осъден да му заплати общо сумата 7 063.78 лв. – вреди от допуснато обезпечение на бъдещ иск. В останалата му част, с която искът е отхвърлен за сумата от 6 763.76 лв., въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е необосновано, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила – основание за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси /уточнени от състава на ВКС, съгласно т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК/, а именно: 1/ Представляват ли по смисъла на чл.403 ал.1 ГПК вреди „причинени вследствие на обезпечението”, разноските за адвокатско възнаграждение, които страната е направила за защитата си в производството по обжалване на определението за допускане на обезпечението и в изпълнителното производство, образувано по издадената обезпечителна заповед; 2/ За доказателственото значение на фактурата и конкретно – достатъчно доказателство ли е тя, за да установи извършено от страната плащане на договореното адвокатско възнаграждение. По първия въпрос се твърди, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, като в тази връзка е представено влязло в сила решение №298/19.06.2014г. по възз.гр.д. №414/ 2014г.на ОС –Хасково, с което съставът на съда е приел, че не са вреди, подлежащи на обезщетяване по реда на чл.403 ал.1 ГПК, разноските на страната за адвокатско възнаграждение, защото същите не произтичат пряко и непосредствено от наложената обезпечителна мярка, а от производството по допускането й. По втория въпрос се поддържа основание за касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като са представени копия от решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], представляван от адв.Н. Р., в писмен отговор поддържа становище, че касационната жалба е недопустима за разглеждане, а алтернативно, че не са налице основания за допускане на касационния контрол.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. Възражението на ответната страна, че жалбата следва да се остави без разглеждане в хипотезата на чл.280 ал.2 т.1, предл.1-во ГПК, е неоснователно. В случая ищецът е предявил иск с правно основание чл.403 ал.1 ГПК и с посочена цена от 13 923.54лв., като конкретните съставящи претенцията имуществени пера, не представляват отделни искове. В този смисъл не е налице изключението по чл.280 ал.2 т.1 предл. 1-во ГПК и въззивното решение не попада в категорията съдебни актове, за които не е предвиден касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че срещу ищеца с определение от 17.12.2010г., постановено по ч.гр.д.№14232/2010г. на СГС е допуснато обезпечение и издадена обезпечителна заповед за бъдещи искове на ответника с правно основание чл.79 ал.1 вр. с чл.286 ЗЗД за сумата 24 624 лева и по чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата 120 000 евро, чрез налагане на запор върху всички банкови сметки на [фирма] – [населено място]. Въз основа на издадената обезпечителна заповед е образувано изпълнително дело №2011839040001 на ЧСИ И. М. К. с район на действие СГС. Бъдещите искове са предявени в дадения от съда 10-дневен срок, но производството по същите е приключило с определение за прекратяване на делото и връщане на исковата молба като нередовна в хипотезата на чл.129 ал.3 ГПК. Установено е и, че ищецът по настоящото дело е обжалвал определението по допускане на обезпечението, като производството по възз.ч.гр.д. №430/ 2011г. на САС е приключило с определение за прекратяване и обезсилване на издадената обезпечителна заповед, поради оттегляне на молбата за обезпечение от [фирма]. С предявения иск по чл.403 ал.1 ГПК страната, срещу която е било допуснато обезпечението, е претендирала обезщетение за причинените й вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по обжалване на определението за допускане на обезпечението и по изпълнителното дело – общо в размер на сумата 7 063.78 лв. ; както и за процесуално представителство по т.д.№88/2011г. на СГС – за сумата 6763.76 лв. Въззивният съд е приел, че претенцията е основателна до размера на сумата от 7 063.78 лв., представляваща заплатени от ищеца адвокатски възнаграждения в производството по обжалване на обезпечението и по изпълнителното дело. Посочено е, че претендираните разходи представляват вреда за имуществото на ищеца, която е настъпила като пряка и непосредствена последица от допуснатото обезпечение. Направен е извод, че вредите в този размер са доказани от представените по делото договори за правна помощ и съдействие и приложените към тях фактури, установяващи според съда действително извършено плащане на договорените суми на датата – 26.04.2011г. Претенцията за разликата от 6 763.76лв. – вреда, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по т.д.№88/2011г. на СГС – е счетена за неоснователна и е отхвърлена, като в тази част въззивното решение е влязло в сила и не е предмет на обжалване.
При тези решаващи мотиви на въззивната инстанция, налице е основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване, по първия изведен /и уточнен съгласно т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК от състава на ВКС/ правен въпрос – представляват ли, по смисъла на чл.403 ал.1 ГПК, вреди „причинени вследствие на обезпечението”, разноските за адвокатско възнаграждение, които страната е направила за защитата си в производството по обжалване на определението за допускане на обезпечението и в изпълнителното производство, образувано по издадената обезпечителна заповед. По този въпрос приетото в обжалваното решение противоречи на влязлото в сила решение №298/ 19.06.2014г., постановено по възз.гр.д. №414/ 2014г.на ОС –Хасково. Както се посочи, съставът на ОС – Хасково е счел, че не са вреди, подлежащи на обезщетяване по реда на чл.403 ал.1 ГПК, разноските на страната за адвокатско възнаграждение, защото същите не произтичат пряко и непосредствено от наложената обезпечителна мярка, а от производството по допускането й.
Вторият поставен в изложението въпрос – дали фактурата представлява достатъчно доказателство за извършено плащане на договорено адвокатско възнаграждение – касае конкретната преценка и анализ от страна на съда на доказателствата по делото и поради това същият не може да обуслови допускането на касационния контрол. Отделно от това, представените копия от съдебни актове на ВКС, във връзка с поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, са неотносими, тъй като правните въпроси, по които съставите са се произнасяли са съвсем различни и в този смисъл неприложими като задължителна съдебна практика към настоящия случай.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №3532/11.05.2015г., постановено по възз.гр.д. №16979/2013 г. на Софийски градски съд в обжалваната му част.
УКАЗВА на касатора [фирма] – [населено място], представлявано от адв. Ал.Т., че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на сумата 142.82 лв. и да представи платежния документ по делото. В противен случай, при неизпълнение на разпореждането, касационната жалба ще бъде върната.
След и в зависимост от изпълнението на указанията на съда в посочения срок, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията – докладчик за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.