О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1367
гр.София, 17.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1289 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. К., В. А. В. и Ц. Г. М. срещу решение № 541 от 30.03.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, VI граждански състав, постановено по в.гр.д. № 1* от 2005 г., с което е отменено решение № 20 от 14.02.2005 г. по гр.д. № 4* от 2004 г. на Пловдивския районен съд и вместо него е постановено решение за допускане на делба на 18 ниви, залесени ниви и залесени горски територии, бивша собственост на С. Д. М. , между касаторите, С. Н. Ф., Е. Н. П., Г. С. Р., В. А. Р., Н. А. Р., Р. А. Р., В. Р. Р., В. П. Р., А. Н. М., Г. М. Р., Т. М. Р., Г. К. С. и А. Г. Т..
К. твърдят, че решението е неправилно като постановено при грубо нарушение на процесуалните норми- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване сочат чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Счита, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следния съществен за делото процесуалноправен въпрос- дали в първата фаза на производството по делба съделителите могат да оспорват произход или това следва да стане в отделен процес. Като практика на ВКС, на която решението противоречи са посочени решение № 407 от 22.02.1972 г. по гр.д. № 2* от 1971 г. на ВС, Първо г.о. и решение № 1* от 24.06.1967 г. по гр.д. № 629 от 1967 г. на ВС, Второ г.о.
Пълномощникът на ответниците по жалбата С. Н. Ф., Е. Н. П., Г. С. Р., В. А. Р., Н. А. Р., Р. А. Р., В. Р. Р., В. П. Р., А. Н. М., Г. М. Р. и Т. М. Р. оспорва жалбата като неоснователна и недопустима.
Ответниците по жалбата Г. К. С. и А. Г. Т. не вземат становище.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение за допускане на делба на имотите, бивша собственост на С. Д. М. , въззивният съд е приел, че ищците по делото са негови наследници, тъй като било безспорно установено, че тяхната пряка наследодателка С е дъщеря на С. М. Приел е, че възражението на останалите наследници на С. М. , че ищците не са наследници на С. М. , тъй като решението по гр.д. № 3* от 2001 г. на Пловдивския районен съд, с което е установено по реда на чл.436 от ГПК /отм./, че С. С. М. е родена на 07.07.1882 г. от родители С. Д. М. и А. С. М. , не може да им бъде противопоставено поради неучастието им в този процес, не може да се разглежда в делбеното производство. Прието е, че това възражение по същество е твърдение за допусната грешка в акта за гражданско състояние на С. М. , която грешка следва да бъде установена и поправена в отделно производство по специалния ред на чл.547 от ГПК.
Това решение противоречи на практиката на съдилищата по въпроса за приложението на нормата на чл.281 от ГПК /отм./, според която в първата фаза на делбата се разглеждат оспорвания на произхождение, на осиновявания, на завещания и на истинност на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и дарения. В този смисъл са двете представени от касаторите решения на ВКС, в които е прието, че в първата фаза на делбата могат да се разглеждат оспорвания на произхождение и на осиновяване. Тоест, налице е посоченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и касационното обжалване на решението следва да се допусне.
Неоснователно е възражението на пълномощника на ищците по иска и ответници по жалбата за недопустимост на касационното обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК /тъй като не било доказано, че обжалваемият интерес на касаторите бил над 1000 лв/: Д. , в ГПК не е дадено легално определение на понятието „обжалваем интерес”. Настоящият състав на ВКС счита, че по дела за делба обжалваемият интерес на съделителя, когато той претендира за отхвърляне на иска поради липса на съсобственост с останалите съделители, се съизмерява с цената на всички делбени имоти. В случая, предмет на делбата са 18 имота с обща площ над 64 дка, чиято обща оценка неминуемо надвишава 1000 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на М. А. К., В. А. В. и Ц. Г. М. срещу решение № 541 от 30.03.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, VI граждански състав, постановено по в.гр.д. № 1* от 2005 г.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата от ВКС в размер на 50 лв.
УКАЗВА на касаторите, че при невнасяне на държавната такса в срок касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва след изтичане на горепосочения срок за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.