ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1368
гр. София, 17.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1297 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Д. С. срещу решение № 900 от 25.05.2009 г. по гр. д. № 897/09 г. на Окръжен съд гр. П.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация А. А. Г. оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 178 от 29.01.2009 г. по гр. д. № 2655/08 г. Районен съд гр. П. е отхвърлил иска на С. С. срещу А. Г. за собственост на ? ид. ч. от апартамент, придобит въз основа на завещание от Й. И. Г. С решение № 900 от 25.05.2009 г. по гр. д. № 897/09 г. Окръжен съд гр. П. е потвърдил първоинстанционното решение. Въззивният съд е приел че саморъчното завещание, с което ищецът обосновава правото си на собственост върху ? ид. ч. от процесния апартамент е нищожно, на основание чл. 25 ал. 1 ЗН. С графологична експертиза било установено, че подписът на завещателката е положен от нея, но не било доказано че текстът е изцяло ръкописно написан от нея. Пред въззивния съд касаторът е направил искане за допълнителна графологична експертиза. Съдът е отказал да допусне доказателството, като се е позовал на чл. 266 ал. 1 ГПК. Приел е че експертизата е недопустима, тъй като сравнителният материал е съществувал към момента на разглеждане на първоинстанционното производство.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран процесуалноправен въпрос за това, дали въззивният съд може да откаже събиране на нови доказателства които са съществували, но не са били известни на страната в производството пред районния съд, с оглед разпоредбата на чл. 266 ал. 2 и чл. 267 ал. 2 ГПК. Поддържаните от жалбоподателя доводи са, че разрешеният от съда въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, обосноваващи основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Формулираният процесуалноправен въпрос относно доказателствата, които могат да се сочат и събират във въззивното производство и по-специално дали пред въззивния съд страните могат да искат назначаване на нова експертиза тогава, когато сравнителният материал е съществувал при изготвяне на предходната експертиза, е съществен за изхода на делото и е свързан с тълкуване на закона. С оглед на новата процесуална уредба на въззивното производство, въведена с приетия през 2007 г. ГПК, която се различава съществено от тази по ГПК от 1952 г., и предвид липсата на практика по приложението й, следва да се приеме, че поставения от касатора въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Налице е хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, поради което подадената касационна жалба следва да бъде допусната до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 900 от 25.05.2009 г. по гр. д. № 897/09 г. на Окръжен съд гр. П..
УКАЗВА на С. Д. С. в едноседмичен срок да внесе 53.44 лв. д. т. по сметка на ВКС, съгласно чл. 18 ал. 2 т. 2 от Т. за държавните такси които се събират от съдилищата по ГПК, обн. ДВ бр. 22 от 28.02.2008 г., както и да представи вносна бележка с която да установи плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: