Р Е Ш Е Н И Е
№ 137
гр. София, 13 юни 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на осемнадесети март, две хиляди и четиринадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова
ЧЛЕНОВЕ: Севдалин Мавров
Красимир Шекерджиев
при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Петя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №295 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба от защитника на подсъдимия И. Г. В. срещу решение №22 от 21.06.2011 г., постановена по ВНОХД №714/2013 г., по описа на Апелативен съд- гр.София, с което е потвърдена присъда №22 от 21.06.2011 г., постановена по НОХД №2/2007 г. по описа на СОС и подсъдимият В. е признат за виновен в това, че на неустановена дата и място, без надлежно разрешително, с цел разпространение е придобил и със същата цел до 26.05.2004 г. на паркинга при тунел „Траянови врата“ Софийска област, е държал високорисково наркотично вещество- марихуана с активен компонент третрахидроканабинол 2,2%, с нето тегло 998 гр, на стойност 5 988 лева, като същото вещество на същата дата и място е разпространил чрез продажбата му на подсъдимия Д. Д. О. чрез подсъдимия Г. Б. Д., като на основание чл.354а, ал.1, във вр. с ал.2, НК и чл.55, ал.1, т.1 НК му е нолежоно наказание една години и два месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и „глоба“ в размер на 2 500 лева.
С присъдата на основание чл.354а, ал.6 НК е отнето наркотичното вещество- предмет на престъплението и подсъдимият В. е осъден да заплати разноски по водене на делото в размер на 625 лева.
В касационната жалба и допълнението към нея се релевират доводи за допуснати от въззивният съд съществени нарушения на процесуални правила, неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното на този подсъдим наказание.
Поддържа се, че неправилно са били анализирани доказателствените материали, събрани в хода на воденото наказателно производство, като незаконосъобразно решаващият съд е ценил приетата по делото дактилоскопска експертиза, като не е отчел възраженията на защитата. Оспорва се и кредитирания от решаващите съдилища протокол за оглед на местопроизшествие, като не е отчетено това, че предвидената в процесуалния закон процедура за извършването на следственото действие не е спазена. По отношение на този процесуален документ се твърди, че отразената в него дата и час е неточна и доколкото това са задължителни реквизити на протокола, този недостатък е формално основание документа да бъде изключен от доказателствената съвкупност.
Поддържа се и оплакване за предубеденост на член на съдебния състав на първоинстанционния съд, като се поддържа, че това е самостоятелно основание за отмяна на потвърдителното въззивно решение.
По отношение на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК не са отразени конкретни оплаквания, като е посочено единствено това, че те също са налични.
Прави се искане за отмяна на постановения въззивен съдебен акт и се предлага подсъдимият В. да бъде изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение.
В хода на касационното производство защитникът поддържа касационната жалба и допълнението към нея, като поддържа, че са налице всички касационни основания. Предлага подсъдимият В. да бъде изцяло оправдан.
Представителят на държавното обвинение твърди, че приложения по делото протокол за оглед е изготвен при спазване на разпоредбите на НПК. Предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила.
Подсъдимият В. моли за справедливост.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:
Касационната жалба е неоснователна.
По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила
Касационният съдебен състав споделя изяло фактическите и правните изводи, направени от първостепенния и въззивния съдебни състави и прецени, че събраните в хода на производството доказателствени материали са правилно анализирани.
Законосъобразно решаващите съдилища са кредитирали показанията на свидетелите Б., Р., К., М., В. и С., които са възприели срещата на подсъдимия В. и свидетеля Я. и предаването на инкриминираното наркотично вещество. Съдебните състави правилно са отчели, че тези гласни доказателства кореспондират с показанията на свидетелите К. и М., които са присъствали на извършването на огледа на местопроизшествие и са възприели случилото се. Правилно са били ценени показанията на свидетеля Я. по отношение на това, че именно подсъдимият В. е предал плика, в който се е намирало наркотичното вещество и впоследствие той е бил поставен в багажника на автомобила, с който са пристигнали подсъдимия Д. и свидетеля.
Касационната инстанция не възприе оплакванията на защитника, отразени в касационната жалба, за допуснати съществени нарушения, свързани със съставянето на протокола за оглед на местопроизшествие и изготвянето на дактилоскопската експертиза.
Не може да се възприеме тезата, че при съставянето на протокола за оглед на местопроизшествие, който в частта, с която е иззето високорисковото наркотично вещество има характер на протокол за изземване е нарушен предвидения императивен законов ред за извършване на това действие по разследването. Действително, като момент на започване на действието, е отразен 22:45 часа, а като негов край 11:45 часа, но очевидно това представлява техническа грешка, допусната във връзка с начина на изписване на времето. В случай, че се приеме, че допуснатата неточност представлява процесуално нарушение, то същото не е от категорията на съществените по смисъла на чл.348, ал.3 НПК, и не би могло да доведе до невъзможност да бъде кредитиран този протокол. Дори протокола за оглед да бъде изключен от доказателствената съвкупност, отразените в него обстоятелства се установяват от други доказателствени източници и конкретно от показанията на свидетелите, възприели предаването на предмета на престъплението от страна на подсъдимия В..
Касационната инстанция не възприе и оплакването за невъзможност да бъде ценено заключение на приетата по делото дактилоскопска експертиза. С нея са изследвани открити следи върху плик, в който са се съдържали наркотичните вещества, който от своя страна е приобщен законосъобразно към доказателствената съвкупност. Този плик е иззет с посочения по- горе протокол за оглед, впоследствие по отношение на него е осъществен допълнителен оглед, установени са дактилоскопни следи и те са изследвани от вещите лица, изготвили експертизата. Налице е непрекъсната доказателствена верига, която свързва намиращия се в подсъдимия предмет с този, изследван от експертите, като се установява несъмнената съпричастност на В. към извършването на престъплението- предмет на воденото наказателно производство.
При прегледа на атакувания въззивен съдебен акт може да бъде направен извод, че правилно въззивният съд е възприел доказателствените изводи на първоинстанционния съд, като двата съдебни състави са оценили правилно доказателствената съвкупност, обсъдили са доказателствените източници и са направили верни фактически изводи на базата на събраните доказателства. При анализа им не са допуснали фактически или правни неточности и правилно са изяснили релевантните за изхода на делото факти.
Не може да бъде възприето и оплакването за предубеденост на първостепенния съд, като дори да се прецени, че в предходен момент на воденото наказателно производство е допуснато нарушение на процесуални правила, липсват каквито и да е доказателства това нарушение да е в резултат на предубеденост на член на състава на съда по отношение на изхода на делото.
Ето защо касационната инстанция прецени, че не са налице предпоставки да бъде отменено атакуваното въззивно съдебно решение на основание чл.348, ал.1, т.2 НПК.
По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон
При регламентиране на касационното производство, за разлика от въззивното, законодателят не е предвидил наличието на служебно начало. Съгласно разпоредбата на чл.347 НПК касационната инстанция има задължение да провери атакувания съдебен акт само в обжалваната му част и по отношение на обжалвалите лица. На това задължение кореспондира и разпоредбата на чл.351 НПК, където законодателят е предвидил изрично задължение за касационния жалбоподател да посочи касационното основание и данните, които го подкрепят. Ето защо при касационната проверка съдът се произнася единствено по отношение на отразените в касационната жалба касационни основания и конкретните доводи, свързани с тях. По отношение на непосочени касационни основния или при липса на доводи, които да ги подкрепят за съда не съществува изискване да проверява законосъобразността на атакувания съдебен акт.
При внимателен преглед на депозираната касационна жалба и допълнението към нея може да бъде направен извод, че всички отразени в нея доводи са свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Липсват конкретни оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон, което да кореспондира с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Ето защо за касационния съд е невъзможно да отговори на направеното немотивирано оплакване за допуснато нарушение, свързано с това касационно основание, поради което и постановения съдебен акт не може да бъде отменен или изменен на това основание.
По отношение на оплакването за явна несправедливост на отмереното наказание
Касационният съд прецени, че и по отношение на това касационно основание липсват конкретни доводи, като единствено то е посочено цифрово в депозираната основна касационна жалба. Въпреки това, доколкото е изразено общо недоволство от постановената осъдителна присъда и постановеното въззивно решение и е отправено искане за оправдаване на подсъдимия, за тази инстанция съществува задължение да провери законосъобразността на наложеното на В. наказание.
При преценката на относимите към индивидуализацията на наказанието обстоятелства, правилно са били ценени като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства добрите му характеристични данни, чистото му съдебно минало и изминалия дълъг период от време между извършването на инкриминираното деяние и постановяването на осъдителния първоинстанционен съдебен акт.
Вярно въззивният съд е приел, че не може да сподели изводите на първостепенния съд относно приложимостта на разпоредбата на чл.55, ал.1 т.1 НК, но доколкото липсва надлежен протест срещу присъдата за него не е имало възможност да я коригира в тази и част.
Този извод се споделя и от касационната съдебна инстанция, която прецени, че при индивидуализацията на наказанието същото не е било завишено, а напротив първостепенния съд е бил снизходителен.
Ето защо и това оплакване, отразено в касационната жалба не може да бъде споделено и атакувания въззивен съдебен акт не трябва да бъде коригиран, като бъде намалявано отмереното на подсъдимия В. наказание.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №22 от 21.06.2011 г., постановена по ВНОХД №714/2013 г., по описа на Апелативен съд- гр.София.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.