Р Е Ш Е Н И Е
№ 137
София, 23.10. 2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1701/2019 г.
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по молба на А. С. К. и А. И. К., двамата от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 181 от 28.03.2017 г. по т. д. № 864/2017 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е уважен предявеният от „У. Б.” АД, [населено място] иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане на банката към двамата молители по договор за банков револвиращ кредит № 020 от 27.09.2012г. за сумите: 45 000 лв. – главница и 5 714.55 лв. – договорна лихва за периода 20.07.2014 г. – 29.03.2015 г., дължими при условията на солидарност.
Молителите поддържат, че след постановяване на атакуваното решение са се снабдили с ново доказателство, имащо съществено значение за разрешения спор, а именно – определение № 38 от 21.01.2019 г. по т. д. № 2015/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 99 от 23.03.2018 г. по в. т. д. № 65/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, потвърждаващо решение № 527 от 21.11.2017 г. по т. д. № 865/2017 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от „У. Б.” АД, [населено място] иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане на банката към тях по договор за банков кредит № 008 от 07.03.2013 г. за сумите: 80 000 лв. – главница и 8 063.21 лв. – договорна лихва за периода 20.07.2014 г. – 29.03.2015 г., дължими при условията на солидарност. Считат, че с посоченото влязло в сила решение, постановено по спор между същите страни относно договор, подписан по същото време както процесния, при същите обстоятелства и при същите правопораждащи факти, е доказано твърдението им, че сключeните между тях и банката договори за кредит са унищожаеми поради заплашване. Молителите твърдят, че с влизането в сила на решението по т. д. № 865/2017 г. на Пловдивски окръжен съд със сила на пресъдено нещо е установено, че са били подложени на заплахи по отношение на имущественото им състояние и живота на тяхното дете, което именно ги е принудило да подпишат договорите за кредит в качеството на солидарни длъжници.
Ответникът по молбата – „У. Б.” АД, [населено място] – оспорва същата като недопустима, респ. като неоснователна и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 04.07.2019 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед релевираното основание за отмяна на влязлото в сила решение, приема следното:
Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна и в установения в чл. 305, т. 1 ГПК преклузивен 3-месечен срок, поради което е процесуално допустима.
Като неоснователни следва да бъдат преценени заявените от ответника възражения за недопустимост на молбата за отмяна.
На първо място, не може да бъде споделено становището за депозирането й след установения в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК преклузивен срок. Доколкото като ново доказателство молителите сочат определение № 38 от 21.01.2019 г. по т. д. № 2015/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК и предвид необжалваемостта на същото, началният момент на законовия тримесечен срок е датата на неговото постановяване – 21.01.2019 г., като с оглед правилото на чл. 60, ал. 6 ГПК този срок изтича на 22.04.2019 г. Видно от приложения по делото пощенски плик и поставеното върху него клеймо, молбата за отмяна е изпратена чрез „Български пощи” на датата 22.04.2019г., т. е. в последния ден от преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид изричната разпоредба на чл. 62, ал. 2 ГПК, релевантна при преценката за спазване на срока е именно датата на подаването на молбата по пощата, а не датата на входирането й в деловодството на съда (24.04.2019 г.), както неправилно твърди ответникът.
На второ място, напълно неоснователно е и възражението, че молбата за отмяна е нередовна, тъй като не са били налице предпоставките за исканото от подателите й удължаване на срока за отстраняване на нередовността й. Преценката на тези предпоставки е в изключителната компетентност на администриращия молбата за отмяна съд и същата не подлежи на последващ контрол от Върховен касационен съд. В правомощията на последния е единствено проверката дали молбата за отмяна отговаря на установените в закона изисквания за редовност.
С оглед изложеното, депозираната от А. С. К. и А. И. К. молба е допустима. Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна.
За да е налице предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна на влязло в сила решение, обстоятелството или писменото доказателство, на което се позовава заинтересованата страна, трябва да отговаря на следните изисквания: да е ново, да е от съществено значение за делото и да не е могло да бъде известно на страната при решаването му или същата да не е могла да се снабди с него своевременно.
В конкретния случай тези предпоставки не са налице.
Посоченото от молителите обстоятелство – влизане в сила на решение № 527 от 21.11.2017 г. по т. д. № 865/2017 г. на Пловдивски окръжен съд, настъпило с постановяване на определение № 38 от 21.01.2019 г. по т. д. № 2015/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., не е от съществено значение за спора, разрешен с атакуваното решение. Действително, това решение е постановено по спор между същите страни, на същото основание (чл. 422, ал. 1 ГПК), но за вземания, произтичащи от друг договор за банков кредит. Различният извод, до който са достигнали съдилищата по релевираното от ответниците по двете дела (настоящите молители) възражение за унищожаемост на всеки от договорите за банков кредит, по който те са солидарни длъжници, е резултат от извършената преценка на събраните по делата доказателства. Следователно, в случая не се касае за общ правопораждащ факт, установяването на който се ползва със сила на пресъдено нещо, както неправилно считат молителите. Твърдението за сключване на всеки договор поради породен основателен страх у молителите подлежи на пряко доказване по всяко от заведените срещу тях дела и не може да бъде презюмирано за всички възникнали между страните правоотношения. Ето защо, влязлото в сила решение, с което единият от сключените между страните договори за кредит е признат за унищожаем, е ирелевантно за спора по делото с предмет дължимостта на суми по другия договор за банков кредит.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не е налице заявеното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което подадената от А. С. К. и А. И. К. молба е неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 ГПК, молителите следва да заплатят на ответника „У. Б.” АД, [населено място] разноски за настоящото производство в размер на сумата 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от А. С. С. и А. И. К., двамата от [населено място], молба за отмяна на влязло в сила решение № 181 от 28.03.2017 г. по т. д. № 864/2017 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА А. С. К. и А. И. К., двамата от [населено място], [улица], ет. 4, ап. 20 да заплатят на „У. Б.” АД, ЕИК,[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], пл. „Света Неделя” № 7, юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 300 (триста) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: