Р Е Ш Е Н И Е
№ 137
гр.София, 03.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4758 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. С. против решение № 908 от 1.7.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 924 по описа за 2016 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, втори състав, с което е отменено решение № 5026 от 31.10.2014 г. по гр. д. № 17657 по описа за 2013 г. на Варненския районен съд, двадесет и пети състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. М. С. против В. М. С. иск за заплащане на сумата от 8 000 евро и е постановено друго решение за осъждане на ответницата да заплати на ищеца тази сума на основание чл.284, ал.2 от ЗЗД.
Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което моли то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответникът по касационната жалба С. С. оспорва жалбата и моли решението на Варненския окръжен съд да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба на В. С. срещу решението на Варненския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, с което този съд се е произнесъл по иск с цена 8 000 евро.
Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 291 от 10.04.2017 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса може ли съдът да основе своите изводи на заверен от страната препис от документ, чиито оригинал е поискан от другата страна, но не е представен по делото. Отговорът на този въпрос се съдържа в разпоредбата на чл.183 от ГПК, която позволява на страната да представи заверен препис на документа, на който се позовава. Това облекчение обаче отпада, ако противната страна поиска да види оригинала и в такъв случай страната, заверила преписа, трябва да представи този оригинал или официално заверен препис от него. Задължението важи и за хипотезата, при която оригиналът се намира у трето лице. Ако това задължение не се изпълни, преписът трябва да бъде изключен от доказателствата по делото, тъй като не се установява, че такъв документ въобще съществува. Ето защо съдът не може да основе своите изводи на преписа, който не е годно доказателствено средство. В този смисъл е задължителната практика на ВКС, съдържаща се в решения № 81 от 8.7.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5665/2013 г., III Г.О., № 174 от 7.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1992/2013 г., II Г.О., № 239 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1050/2012 г., IV Г.О., № 95 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 662/2012 г., II Г.О., № 231 от 8.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 325/2010 г., II Т.О,ТК, № 133 от 5.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 73/2010 г., I Т.О., ТК и много други.
От този отговор на въпроса следва, че въззивният съд е извършил твърдяното в касационната жалба процесуално нарушение. По искане на ответницата в отговора на исковата молба с определение от 9.4.2014 г. Варненският районен съд е задължил ищеца да представи оригинала на анекса от 19.04.2012 г./ стр.47 по описа на ВРС/. В молба от 11.06.2014 г. пълномощникът на ищеца е заявил, че оригиналът се намира у Ж. Я. Й., която с определение в публичното съдебно заседание, проведено на 18.06.2014 г., е била задължена да го представи. В крайна сметка обаче този оригинал не е бил представен нито от ищеца, нито от третото задължено лице. Това означава, че преписът от анекса е следвало да бъде изключен от доказателствата по делото и да не бъде обсъждан от съдилищата. Въпреки това въззивният съд е приел въз основа на този препис, че ответницата е получила като пълномощник на ищеца сумата от 8 000 евро и е длъжна да отчете тази сума. Следователно допуснатото процесуално нарушение е обусловило решаващите изводи на въззивния съд, поради което е съществено и налага касиране на въззивното решение. Съгласно чл.295, ал.1 от ГПК след отмяната на въззивното решение спорът следва да бъде решен от настоящия състав на ВКС. По съществото на този спор се установява, че след изключване на преписа от анекса от 19.04.2012 г. от доказателствата по делото поради непредставяне на оригинала, твърдението на ищеца за получаване на сумата от 8 000 евро от ответницата в качеството му на негов пълномощник е недоказано. Дори да се приеме, че такъв документ в оригинал съществува и ответницата е получила сумата, посочена в анекса, искът се явява неоснователен и по други съображения. В публичното съдебно заседание на 18.06.2014 г. на Варненския районен съд са приети документите, намиращи се в прокурорска преписка на Районна прокуратура-Варна № 10145/2013 г. На стр.46 от тази преписка се съдържа собственоръчно написано от ищеца сведение от 19.08.2013 г. В него С. М. С., представяйки препис от анекса, признава, че от получената сума от 8 000 евро В. С. му е предала 2 500 евро. С остатъка той е изплатил заема си от 5 000 евро и лихвата върху него от 500 евро. Следователно ответницата е погасила задължението си да отчете сумата, посочена в анекса.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Варненския окръжен съд трябва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
При този изход на спора С. М. С. дължи на В. М. С. 838,61 лв. разноски по делото.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 908 от 1.7.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 924 по описа за 2016 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, втори състав, с което е отменено решение № 5026 от 31.10.2014 г. по гр. д. № 17657 по описа за 2013 г. на Варненския районен съд, двадесет и пети състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. М. С. против В. М. С. иск за заплащане на сумата от 8 000 евро и е постановено друго решение за осъждане на ответницата да заплати на ищеца тази сума на основание чл.284, ал.2 от ЗЗД И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. С.- [ЕГН], против В. М. С.-[ЕГН], иск с правно основание чл.284, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8 000 евро.
ОСЪЖДА С. М. С.-[ЕГН], да заплати на В. М. С.-[ЕГН], сумата 838,61/ осемстотин тридесет и осем лева и шестдесет и една стотинки/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: