О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
София, 06.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.02.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 426/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ж. С. Ж. от [населено място] против въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 492 от 29.12.2011 год., в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Районен съд [населено място] № 3266/ 09.12.2010 год., по гр.д.№ 584/2009 год. за отхвърляне на предявената от касатора, в качеството му на ищец, срещу ЕТ К. Д. А., упражняващ търговска дейност под фирма „Г.- К- К. Д.” искова претенция по чл.92, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 1 300 евро до пълния заявен размер от 10 000 евро, представляваща договорна неустойка по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 20.05.2008 год., заедно с лихва от датата на исковата молба и деловодни разноски.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон – чл.309 ТЗ- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с едновременното наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на определения като значим материалноправен въпрос, който доуточнен от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС се свежда до приложимостта на забраната по чл.309 ТЗ в хипотезата, когато неустойката за забава е уговорена в клаузите на едностранна търговска сделка и възражението за прекомерност е направено от страната – търговец, в чиято обичайна търговска дейност се включва същата.
Като израз на визираното противоречие в съдебната практика е посочено решение № 530 от 14.10.2008 год., по т.д.№ 242/2008 год. на І т.о. на ВКС, постановено по реда на ГПК/ отм./.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявената искова претенция, основана на чл.92, ал.1 ЗЗД, е доказана по основание, тъй като е налице твърдяното в исковата молба неизпълнение на поетото от продавача ЕТ К. Д. А., упражняващ търговска дейност под фирма „Г. – К- К. Д.” задължение по предварителен договор за покупко- продажба между страните от 20.05.2008 год., съставляващо основание за ангажиране договорната му отговорност за обезвреда, съгласно неустоечната клауза на чл.9 от същия.
Съобразявайки периода на длъжниковата забава от един ден и липсата въобще на въведено от ищеца твърдение за претърпени конкретни вреди от договорното неизпълнение на ответника, Благоевградският окръжен съд е изградил правен извод, че така договорената неустойка от 10 000 евро се явява прекомерна по см. на чл.92, ал.2 ЗЗД и подлежи на намаляване до размера на сумата 1 300 евро, като е счел за основателно защитното възражение на ЕТ К. Д. А. в тази насока, излагайки съображения за неприложимост на законовото правило на чл. 309 ТЗ, когато сделката не е двустранно търговска, т.е., щом ищецът участва в същата в качеството си на ФЛ, а не на търговец.
Следователно решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение дават основание да се приеме, че поставеният от касатора въпрос на материалното право, като релевантен за крайния правен резултат по делото попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
По отношение на същия е недоказано както поддържаното от касатора селективно основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, така и селективния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Вторият въобще не аргументиран извън възпроизвеждане на законовия му текст, което е в противоречие с постановките в т.4 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, а доколкото с цитираното във вр. решение на І-во т.о. на ВКС № 530/14.10.2008 год., по т.д.№ 242/2008 год., постановено по реда на ГПК / отм./ съставът на касационната инстанция се е произнесъл единствено по въпроса дали при липсата на краен срок до който ще се начислява договорената между съконтрахентите неустойка за неизпълнение на непарично задължение се нарушава общоприетото правило за добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения, за да е нищожна същата по см. на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, особено, когато поради търговския характер на сделката тя не може да бъде и намалена, то отсъства визираното противоречие- арг. от т.3 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Въпреки гореизложеното, в случая касационното обжалване следва да бъде допуснато, поради наличие на селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Служебно известното е на настоящия съдебен състав, че с решение на І-во т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК № 88 от 22.06.2010 год., по т.д.№ № 911/2009 год., имащо задължителен за съдилищата в страната характер, е изразено становище, за невъзможността да се намали договорената неустойка по абсолютна търговска сделка, поради забраната по чл.309 ТЗ, но само по отношение на страната- търговец, а страната- нетърговец може да се позове на прекомерността и, за да иска намаляването и по общия ред на чл.92, ал.2 ЗЗД, което е в пълно противоречие на възприетото от Благоевградския окръжен съд разрешение в обжалваното въззивно решение.
Водим от гореизложеното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 492 от 29.12.2011 год., по в.гр.д.№ 20111200500663 /2011 год., в частта му, предмет на касационната жалба на Ж. С. Ж. от [населено място] с вх.№ 637/22.02.2012 год.- за разликата над сумата 1 300 евро до пълния размер на исковата сума от 10 000 евро.
УКАЗВА на касатора Ж. С. Ж. от [населено място] в едноседмичен срок, считано от връчване на съобщението до него, да внесе по сметка на ВКС сумата 342 лв./ триста четиридесет и два лева/ допълнителна държавна такса за касационното производство, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представи по делото и съответен документ, удостоверяващ извършеното плащане.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до страната, че при неизпълнение на така дадените указания, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД изтичане на указания срок делото да се докладва по компетентност за евентуално насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.