3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1370
София, 28.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 626 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 213 от 08.02.2012 година по гр.д. № 3102/2011 година на Пловдивски окръжен съд е потвърдено решение № 1567 от 26.04.2011 г. по гр.д. № 2313/2009 г. на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от В. И. Г. от [населено място] против Т у, [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 1-04 от 13.01.2009 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 255, ал.1 КТ. В решението е прието за установено, че през 1985 година ищецът е бил назначен на работа в Т у, филиал [населено място] като доцент, където е работил до 06.02.2006 г., когато трудовото му правоотношение е било прекратено от работодателя поради навършване на пенсионна възраст. След решение на Катедрения съвет на Университета за продължаване на трудовия договор при условията на § 11 ПЗР ЗВО, на 16.02.2006 година между страните е бил сключен нов трудов договор, с който ищецът се е задължил да работи като преподавател във Факултет по машиностроене и уредостроене към катедра „Машиностроителна техника и технологии” за срок от една година, а с допълнително споразумение от 21.12.2007 г., срокът на трудовия договор е продължен за една година. На 19.01.2007 г. ищецът е бил преназначен на работа като професор, а на 18.01.2008 г., трудовият му договор е бил продължен с още една година. Със заповед № 1-04 от 13.01.2009 г., считано от 05.02.2009 г., работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 325, т.3 КТ поради изтичане на уговорения срок. При така установените факти, въззивният съд е приел, че уволнението е извършено законно. Съобразявайки решение на Съда на Европейския съюз от 18.11.2010 г. по съединени дела С-250/2009 г. и С-268/2009 г., въззивният съд е изследвал доколко с § 11 ПЗР ЗВО се постига целта за осигуряване оптимално разпределение на професорските длъжности между поколенията чрез подходящите и необходими средства, приемайки, че разпоредбата е приложена изцяло в синхрон с изискванията на чл. 6, § 1 Директива 2000/78/ЕС на Съвета от 27.11.2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. Приел е, че не е установено дискриминация по отношение възрастта на ищеца, който е бил третиран по-благоприятно от нехабилитираните преподаватели, за които важи обща възраст за пенсиониране при навършване на съответния трудов стаж.
Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд е постъпила от В. И. Г. от [населено място]. Изложени са доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 КТ по обуславящите изхода на делото въпроси: следва ли при преценката доколко с прекратяването на трудовото правоотношение с професор, работил при условията на § 11 ПЗР ЗВО, е постигната целта за осигуряване оптимално разпределение на професорските длъжности между поколенията да бъде отчетено обстоятелството, че на мястото на уволнения не е назначен друг университетски преподавател професор; следва ли при извършване на тази преценка съдът да съобрази настъпило в хода на процеса изменение на чл. 328, ал. 1, т.10 КТ; как се разпределя доказателствената тежест при въведено в рамките на трудовия спор оплакване за неравно третиране по смисъла на ЗЗдискр. и приложими ли са правилата на чл. 159 ГПК и чл. 266 ГПК към възможността на страната да предложи на националния съд да отправи искане за преюдициално запитване по реда на чл. 628 ГПК и допустимо ли е отправяне на второ преюдициално запитване в рамките на инстанционното производство по въпроси различни от вече поставените.
Ответникът по касационната жалба Т у, [населено място] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение -повдигнатите в изложението към касационната жалба процесуалноправни въпроси се явяват от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, воден от което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 213 от 08.02.2012 година по гр.д. № 3102/2011 година на Пловдивски окръжен съд.
Делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Гражданска колегия на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: