1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1375
С., 21.12. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 588 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Г. Ц. от [населено място], чрез пълномощниците си адв. С. С. и адв. З. Г., и двете от АК-С., против въззивно решение № 923 от 01.12.2010 г., постановено по в.гр.д. № 607 по описа за 2010 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 с-в, с което като е потвърдено решението от 18.05.2010 г. по гр.д. № 1951/2008 г. на Софийски градски съд, І-12 с-в, е отхвърлен като неоснователен искът предявен от В. Г. Ц. срещу М. А. Ч. от [населено място], с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят твърди, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решавани са противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2, както и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси са: върху коя страна пада доказателствената тежест по см. на чл. 193 ГПК при оспорване истинността на документ, представен в нотариално заверен препис, който формално носи подписа на страната, която го е оспорила; допустимо ли е да се приеме за доказана неавтентичността на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот при условията на чл. 161 ГПК, ако страната не е предупредена за последиците от непредставянето на оригинала от договора и твърди, че не притежава такъв документ в оригинал; в особеното исково производство по чл. 362 и сл. ГПК, във вр. с чл. 19, ал. 3 ЗЗД, длъжна ли е страната на основание чл. 154, ал. 1 ГПК да докаже отрицателния факт, че не разполага с оригинал от документа, материализиращ предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот и/или позитивния факт по какви причини междувременно вече не го притежава, ако сделката е сключена в писмена форма с нотариална заверка на оспорения подпис; допустимо ли е при действието на чл. 12 ГПК съдът да приеме за установени обстоятелствата по делото при постановяване на съдебния акт, ако не е преценил всички събрани и относими доказателства; трябва ли по почин на въззивния съд служебно да се постави допълнителна задача на вещото лице-графолог в производството по чл. 193 ГПК, ако страните не направят своевременно искане. Твърди се, че по част от поставените правни въпроси от процесуално естество въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика, каквато е посочена и представена, в друга част са решавани противоречиво от съдилищата и са представени съдебни решения на отделни състави на ВКС/ВС, а по приложението на чл. 154 ГПК се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответницата по касационната жалба М. А. Ч. от [населено място], чрез пълномощниците си адв. Д. Б. и адв. З. Н., и двете от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск с обжалваем интерес над 5000 лв. и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима.
За да отхвърли предявеният иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД въззивният съд е приел, че предварителния договор, сключен между страните е неистински, тъй като подписът положен за „продавач” под процесния предварителен договор, не е поставен от обещателката.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по повдигнатият процесуалноправен въпрос, конкретизиран от настоящата инстанция, съгласно разрешението дадено в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, който въпрос е обусловил изхода на делото, а именно: може ли въззивният съд с оглед т. 10 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, предвид твърденията на страните, служебно да възложи задача на вещото лице по графологичната експертиза, а именно наред с нотариално завереното копие от предварителния договор да извърши проверка на всички оригинални записвания по водените книги от съответния нотариус, заверил датата и подписа на обещателката по предварителния договор, когато преценява подписите на нотариуса, на служителя от кантората му, както и на техните печати и щемпели, което би изключило вероятността положеният подпис за „обещател” да е пренесен от друг документ, при хипотезата, че липсва оригиналът на предварителния договор. Останалите процесуалноправни въпроси не са обусловили изхода на делото, а касаят неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основание за касиране по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
На касатора следва да се укаже, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметка на ВКС дължимата държавна такса в размер на 658, 44 лв., на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа ГПК/2008 г./, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 923 от 01.12.2010 г., постановено по в.гр.д. № 607 по описа за 2010 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 с-в.
Указва на В. Г. Ц. от [населено място], [улица], вх. А, ет. ІV, ап. 3, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 658,44 лв. и представи документ затова в канцеларията на съда, като в противен случай производството по делото пред ВКС ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: