4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1377
гр. София, 31.10. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
Б. Ц.
като разгледа докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 267 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Т. К. Г., подадена срещу тази част на решение № І-83/09.10.2010 г. по въззивно гр. дело № 1249/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с която, като е потвърдено решение № 51/08.06.2010 г. по гр. дело № 145/2009 г. на Царевския районен съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу [фирма] иск с правно основание чл. 200 от КТ, във вр. с чл. 52 от ЗЗД за заплащане на сумата 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от професионално заболяване за периода 07.05.2008 г. – 19.12.2009 г.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и доводи за недопустимост и за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответникът [фирма] в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Във връзка с оплакването за недопустимост на атакувания съдебен акт, в касационната жалба и в писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се изтъква обстоятелството, че въззивното решение е постановено в неработен ден – на 09.10.2010 г. (събота). Постановяването на съдебното решение в неприсъствен ден не представлява негов порок, а още по-малко – такъв, който да обуславя недопустимост на същото. Ето защо, така изтъкваното обстоятелство не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
По повод оплакванията за неправилност на обжалваната част от въззивното решение, като общо основание за допускане на касационно обжалване, в изложението се сочи правният въпрос – влязлото в сила експертно решение на ТЕЛК задължително ли е за гражданските съдилища относно наличието на професионално заболяване. К. е направил опит за посочване и на други правни въпроси, разрешени от въззивния съд, но ясна формулировка на такива други въпроси изложението не съдържа. Поради това и предвид т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че в случая не са налице други общи основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, освен горепосочения правен въпрос.
Жалбоподателят поддържа и излага доводи, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и с влезли в сила решения на съдилищата (като се сочат и конкретни такива на ВКС и САС), както и че е от значение за точното прилагане на закона. По този начин се навеждат допълнителните основания за касационно обжалване по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, но не и това по т. 3 от същия текст – предвид т. 4 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, а в случая жалбоподателят не поддържа посоченият от него правен въпрос да е от значение за развитието на правото.
За да отхвърли иска с правно основание чл. 200 от КТ, във вр. с чл. 52 от ЗЗД за заплащане на процесното обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че касаторът-ищец е представил по делото две противоречиви експертни решения на ТЕЛК. Съгласно първото от тях – под № 1105/19.05.2009 г., издадено от специализирана ТЕЛК за общи заболявания, – придобитата от ищеца трайно намалена работоспособност е в резултат на негово общо заболяване; а съгласно второто от тях – под № 3800/22.10.2009 г., издадено от ТЕЛК за общи болести, – заболяването е професионално. Въззивният съд е приел, че второто решение “противоречи” на предвидената процедура за отчитане на професионалните заболявания; както и че то е издадено след влизане в сила на първото експертно решение, “което е недопустимо съгласно действащата нормативна уредба”. В тази връзка е прието и че при условие, че въпросът относно професионалния характер на заболяването е бил пререшен по съответния ред, е следвало издаденото вече и влязло в сила решение на ТЕЛК – очни заболявания да бъде отменено, но това не е сторено. С оглед на това са приети за неоснователни твърденията във въззивната жалба на ищеца за липсата на противоречие между двете експертни решения, което според окръжния съд дало основание на първоинстанционния съд да събере допълнителни доказателства, включая назначаването на медицинска експертиза, и да направи правилния извод за липса на доказателства за професионалния характер на заболяването на ищеца.
Така даденото от въззивния съд разрешение на посочения от касатора правен въпрос, е в противоречие с разрешаването на този въпрос в постановените по реда на чл. 290 от ГПК: решение № 185/27.05.2010 г. по гр. дело № 5264/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 273/19.05.2011 г. по гр. дело № 652/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. В тях е прието, че признаването на професионалния характер на заболяването, съгласно чл. 62, ал. 3 от КСО е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в специалната Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Съгласно чл. 3, 10 и 13 от същата наредба, признаването на професионалната болест, към което се отнасят и нейното усложнение и късните й последици, както и причинно-следствената връзка между професионалната болест и условията на труд става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната. Експертното решение на ТЕЛК има двойствен характер – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на субективното право на обезщетение на работника или служителя.
От гореизложеното следва, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваната част от въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Тъй като касационното обжалване се допуска по иск, произтичащ от трудово правоотношение, то съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, касаторът-ищец не следва да внася държавна такса за производството по чл. 290 от ГПК.
По делото е постъпила и частна жалба по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 и с чл. 248, ал. 3, изреч. 2 от ГПК, подадена от ответника [фирма] срещу постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение № 2061/30.11.2010 г. на въззивния съд. Тъй като въпросът относно разноските по делото е обусловен от крайния изхода на спора по него, то тази частна жалба следва да се разгледа в рамките на производството по чл. 290 от ГПК – съвместно с касационната жалба на ищеца (за което няма процесуална пречка – аргумент от чл. 278, ал. 1, изреч. 2 от ГПК), като и по двете жалби съдът ще се произнесе с решението по делото.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-83/09.10.2010 г., постановено по въззивно гр. дело № 1249/2010 г. на Бургаския окръжен съд – в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният по делото иск с правно основание чл. 200 от КТ, във вр. с чл. 52 от ЗЗД за заплащане на сумата 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от професионално заболяване за периода 07.05.2008 г. – 19.12.2009 г.
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.