1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1378
София, 02 декември 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4006/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. П., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат И. Л., срещу решение №497 от 16.03.2015 г. по гр. дело № 4478/2014 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 10.07.2014 г. по гр. дело №14496/2013 г. на Софийския градски съд за отхвърляне на иска му до пълния предявен размер за сумата 80 000 лв.
Ответникът по касационната жалба П. на Р. Б., [населено място], оспорва жалбата.
Касационна жалба е постъпила и от П. на Р. Б. срещу същото решение в частта, с която е потвърдено решение от 10.07.2014 г. по гр. дело №14496/2013 г. на Софийския градски съд за осъждането и да заплати на С. С. П. на основание чл. 2 ал. 1, т.2 ЗОДОВ /редакция пред ДВ бр.98 от 11.12.2012 г./ сумата от 3 500 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, както и законна лихва, считано от момента на влизане в сила на съдебното решение до окончателното изплащане.
Ответникът по тази касационна жалба С. С. П., [населено място], оспорва жалбата.
Въззивният съд е приел, че считано от 26.10.1994 год. ищецът е работил като „контрольор по пътни такси” при У.„П.т. и р.”. На 10.04.2006 г. същият е бил разпитан в качеството му на обвиняем по сл.д. № 206/2004 г. по описа на НСлС и му е било предявено постановление за привличането му в качеството на такъв. Била му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 500 лв. Към момента на образуване на наказателното производство срещу него той е бил на 37 години. Впоследствие с присъда № 27/16.11.2012 г., постановена по НОХД № 430/2006 г. по описа на Софийски окръжен съд, влязла в сила на 02.12.2012 г., той е бил признат за невиновен. Обвиненията, по които е бил оправдан същият са две – за извършено престъпление по чл.219, ал.4, във вр. с ал.3 и ал.1 НК, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК, както и за извършено престъпление по чл.201 НК, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК. От свидетелските показания се установява, че в резултат на проведеното срещу него наказателно производство, което имало широка медийна известност, ищецът се е отчуждил, станал е сприхав, изпаднал е в депресия и не е изпълнявал съпружеските си задължения. Затворил се, постоянно мислел негативно и през всичките шест години и 52 заседания по наказателното дело той всеки път преживявал нещата. Освен това нямал възможност да работи и семейството е изпитвало финансови затруднения. Трябва да се приеме за установено по несъмнен начини, че ищецът е търпял вреди в личен план, изразяващи се в душевни стрес и притеснения от образуваното срещу него наказателно производство, както и накърняване на обществената му репутация. Липсват обаче доказателства за твърденията му, че наказателното производство е довело до придобиване на душевни страхови разстройства и влошаване на здравословното му състояние, както и че воденият процес срещу него и други още 30 негови колеги е бил отразен в медиите по начин, който да накърни доброто му име в обществото. От анализа на всички доказателства по делото следва да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на П. на Р.Б. хипотезата на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ /редакцията и преди ДВ бр.97/11.12.2012 г./. Продължилото шест години и седем месеца наказателно производство е приключило с оправдаването по повдигнатите му обвинения в извършване на две престъпления от общ характер. При определяне размера на претендираното обезщетение трябва да се съобрази продължителността на наказателното производство /шест години и седем месеца/; тежестта на престъпленията, предмет на обвинението – ищецът е бил обвинен в извършване на две тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, за които се предвижда наказание лишаване от свобода, съответно от три до дванадесет години /за престъплението по чл.219, ал.4 НК, във вр. с ал.3 НК/ и от една до шест години /за престъплението по чл.209 НК/; интензитетът на негативните емоционални изживявания – психически стрес и притеснения; възрастта му /към момента на повдигане на обвиненията той е бил на 37 г./; общественият и професионалият му статус, както и обществено – икономическите условия в страната към периода на наказателното преследване /2006 – 2012 г./.При съобразяване на всички тези обстоятелства трябва да се приеме, че сумата от 3 500 лв. е достатъчна за обезщетяване на причинените неимуществени вреди съобразно нормите на чл. 4 ЗОДОВ и чл.52 ЗЗД и задължителните указания, дадени в ППВС № 4/1968 г.
Касаторите са изложили доводи, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, а също и за значението на всяко едно от тях за размера на обезщетението, както и относно справедливостта като критерий по чл.52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 г. и ТР №3/22.04.2005 г. ОСГК на ВКС. Представени са и съдебни решения.
Касационните жалби са подадени в срок, редовни са и са допустими.
Касационно обжалване на решение №497 от 16.03.2015 г. по гр. дело № 4478/2014 г. на Софийския апелативен съд следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси обуславят изхода на делото и са решени в противоречие с практиката на ВКС – ППВС №4/23.12.1968 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №497 от 16.03.2015 г. по гр. дело № 4478/2014 г. на Софийския апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.