6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 138
С., 01.03. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 387/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на “Ж.С.Г.” ООД и на [фирма], [фирма] и [фирма] срещу решение № 532 от 03.06.2009 г. по гр.д.№ 2397/2008 г. на Софийски апелативен съд. С последното въззивният съд е отменил решение от 20.05.2008 г. по гр.д.№ 494/2007 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която са уважени предявените от “Ж.С.Г.” ООД в обективно и субективно съединение искове по чл.97, ал.1 ГПК(отм.) и чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на [фирма], [фирма], Д.” ООД и [фирма], че е собственик на част от конкретно индивидуализираните в исковата му молба движими вещи, спрямо които е извършено принудително изпълнение и осъдил ответниците да му предадат част от тях, а за останалите присъдил на ищеца обезщетение в размер на 10 100 лв., представляваща част от общия размер на тяхната пазарна стойност от 558 310 лв. и вместо него апелативният съд постановил друго, с което предявените искове по отношение на тези движими вещи са отхвърлени изцяло. В останалата му част, с която са уважени установителния и ревандикационния иск по отношение на хале тип “самолетен хангар” и е отхвърлен предявения от [фирма] насрещен иск за заплащане на обезщетение за ползване на недвижимия му имот в размер на 90 570 лв. решението на първоинстанционния съд е оставено в сила.
Касаторът “Ж.С.Г.” ООД обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част по предявените от него искове с оплаквания за необоснованост и за допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, депозирано в изпълнение указанията на съда да приведе касационната си жалба в съответствие с изискванията на закона касаторът обосновава допустимостта на касационно обжалване с твърдението, че в нарушение на съдебната практика по приложението на чл. 188 ГПК (отм.), аналогична на чл.235 от сега действащия ГПК, при постановяване на решението си въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото и относими към спора гласни и писмени доказателства, както и заключения на експертизите и гласните и писмени доказателства. Като втори въпрос от процесуално естество повдига този за противоречието между мотивите и диспозитива по отношение на претендираните от него метални контейнери.
Касаторите [фирма], [фирма] и [фирма] обжалват въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е признато по отношение на тях правото на собственост на “Ж.С.Г.” ООД върху халето “тип самолетен хангар” и на основание чл.108 ЗС са осъдени да му го предадат.
Касаторите [фирма], [фирма] и [фирма] са депозирали касационни жалби и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК с идентично съдържание, като поддържат, че съдът недопустимо е подменил предмета на делото, като вместо да се произнесе по предявения от ищеца иск по чл.336, ал.1 ГПК (отм.), е разгледал иска като такъв по чл.108 ЗС, без да е било поискано изменението му по реда на чл.116 ГПК (отм.). В изложението им по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е аргументирана с произнасянето на въззивния съд по приложението на чл.78 ЗС в противоречие със съдебната практика, тъй като са игнорирани доказателствата, че процесното хале е продадено от ответника [фирма] на праводателя на [фирма] с договор от 1999 г., след която дата продавачът е престанал да бъде владелец, а само негов държател по силата на сключения между тях наемен договор. Посоченото придобивно основание, установено по надлежен ред по делото изключвало правото на собственост на ищеца върху процесното хале, но не било коментирано от съда в светлината на чл.78, ал.1 или поне на чл.80, ал.1 от Закона за собствеността. Освен наличието на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се поддържа и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за достъп до касация, мотивирано със становището, че настоящия казус е удобен повод за поставяне на началото на редица решения на ВКС, с които да се структурират и решат трайно основни въпроси около придобиването на правото на собственост по давност и периодите за придобиване на вещни права върху движими и недвижими вещи.
Касаторите взаимно си оспорват достъпа до касационен контрол по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор на касационната жалба на “Ж.С.Г.” ООД изразява становище за основателност на искането за допускане на касационен контрол на въззивното решение в частта, обжалвана от последния.
От касаторите “Ж.С.Г.” ООД, [фирма] и [фирма] са подадени и частни жалби срещу определението на въззивния съд от 19.06.2009 г., а от “Ж.С.Г.” ООД, както и от [фирма] и срещу определението му от 10.07.2009 г., и двете постановени по реда на чл.192, ал.4 ГПК (отм.).
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в процеса срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
С въззивното решение е прието, че ищецът е предявил в обективно и субективно съединение установителни и ревандикационни искове, тъй като техен предмет е установяване на обстоятелството, че имуществото, върху което е насочено принудителното изпълнение е собственост на ищеца, а не че то не е собствено на длъжника по него, поради което те не намират основанието си в чл.336 ГПК (отм.), каквато според ответниците била правната им квалификация. Въз основа на договор за покупка на сводест хангар, фактура и товарителница, както и от заключението на комплексната експертиза е прието за установено, че процесното хале тип „самолетен хангар” съответства на закупеното от ищеца през 1992 г. по договор с “Т.-К.-М.”. Според съда обстоятелството, че с влязло в сила решение по отношение на ответника [фирма] е признато, че халето е закупено от [фирма], праводател на [фирма] не обвърза ищцовото дружество, тъй като последното не е било страна по гр.д.№ 162/2002 г. на Софийски районен съд. Изложени са доводи в подкрепа на извода, че независимо от трайното му прикрепване към земята, по естеството си халето е движима вещ, състоящо се от отделни метални елементи, които могат да бъдат демонтирани и впоследствие трайно да се прикрепят към друг терен. По аргумент от чл.97 ЗС е направен извода, че той няма характера на приращение и не е придобит от собственика на терена, следователно халето е собственост на ищеца. За основателен е счетен и ревандикационния иск за предаване владението на двата метални контейнери по съображения, че правото му на собственост не е било спорно в процеса. По отношение на останалите движими вещи е прието за недоказано, че по време на въвода от частния съдебен изпълнител те са се намирали в хангара или в контейнерите, както и че стоките, върху които е било насочено принудителното изпълнение са били унищожени от взискателя [фирма].
І. По касационните жалби на [фирма], [фирма] и [фирма]:
1. Не е налице подържаното от касаторите оплакване за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по непредявен иск. Обстоятелството, че правният си интерес от водените искове ищецът е обосновал с насоченото от съдебния изпълнител принудително изпълнение върху собственото му имущество не води до извода, че основанието, на което те са предявени стои в разпоредбата на чл.336 ГПК (отм.). Искът по посочената разпоредба е предоставен за защита на третите лица, чиито права са засегнати от принудителното изпълнение за парично задължение. В разглеждания случай отнемането на процесните вещи от ответника [фирма] е предприето за изпълнение на непаричното притезание на [фирма], възникнало поради неизпълнение на задължението за връщането им след изтичане на срока на договора, по който те са били отдадени под наем. Следователно ищецът не разполага със защитата по чл.336 ГПК (отм.), а с положителният иск за собственост върху имуществото, върху което е било насочено принудителното изпълнение. Както правилно е приел и въззивният съд, търсената от ищеца защита е именно установяването със сила на пресъдено нещо, че той е собственикът на процесните вещи, а не се състои в отричането на имуществено право на длъжника.Така възприетият от въззивния съд предмет на делото, включващ и иска за ревандикация на вещите кореспондира изцяло на петитума, поддържан от ищеца както с исковата молба, така и в хода на цялото производство, което дава основание да се приеме, че обжалваното решение не съдържа произнасяне по непредявен иск, както неправилно се поддържа от касаторите.
2. Настоящият състав приема, че не са налице и сочените от касаторите селективни критерии по въпроса за приложението на чл.78 ЗС. Видно от мотивите на въззивния съд, изложени в съобразителната част на обжалваното решение въпросът породила ли е транслативен ефект сключената между праводателя на [фирма] и [фирма] правна сделка с предмет процесната движима вещ, на която продавачът не е неин собственик, въобще не е бил обсъждан. Вярно е, че същият е бил поставен, но необсъждането му от апелативния съд се явява нарушение на процесуалния закон, съставляващо основание по чл.281, т.3 ГПК, но е ирелевантно за допустимостта на касационната жалба до разглеждане по същество – чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Независимо от това следва да се изтъкне, че съдът не е имал основание да постави този въпрос на разискване при положение, че в писмените си бележки, а и в хода на процеса касаторите са се домогвали да установят, че непосредствено до сглобеното хале, предмет на делото е имало отделни части на друго такова, което е било изнесено от ищеца. Следователно при липсата на твърдение за идентичност на халето, закупено от ищеца и продаденото от ответника [фирма] на [фирма] правилно въззивният съд е подминал въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл.78 ЗС.
ІІ. По касационната жалба на “Ж.С.Г.” ООД:
Поставеният от касатора въпрос за приложението на чл.188 ГПК (отм.) във връзка с обсъждане на събраните по делото доказателства не осъществява основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Разпоредбата на чл.188 ГПК (отм.) задължава съда да извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, които са допустими и относими към спора, както и да обсъди доводите на страните. Неспазването на това изискване представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е касационно отменително основание по чл.281 ГПК. Следователно доводите, които страната развива в касационната жалба, за да обоснове това основание за отмяна не могат да служат и като основание по чл.280 ГПК за достъп до касационното обжалване. Формулирането на значимия за конкретното дело процесуален въпрос трябва да е свързано с доказателствената сила на писмените доказателства, разпределяне на доказателствената тежест между страните, но страната не може да се позовава единствено на нарушение на разпоредбата на чл.188 ГПК (отм.). В случая такива съществени въпроси не са посочени, обстоятелство, обуславящо извода, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
ІІІ. Частните жалби на касаторите са подадени в преклузивния срок по чл.275 ГПК, но са процесуално недопустими и следва да се оставят без разглеждане.
Съгласно чл. 80, предл. второ ГПК, страната, претендираща за разноски, няма право да обжалва постановеното определение, ако не е представила списък на разноските до приключване на производството в съответната инстанция. Посочената разпоредба предвижда отрицателна процесуална предпоставка за правото на обжалване. Безспорно е, че до приключване на делото пред въззивния съд касаторите не са представили списък на направените от тях разноски. Този факт изключва правото им на жалба срещу определението на окръжния съд. Законът не прави разграничение дали произнасянето на съда, сезиран с искане за присъждане на разноски е правилно – обосновано и съобразено със закона, в зависимост от конкретните съображения, въз основа на които искането е отхвърлено, изцяло или частично, и с оглед на това, да признава или отрича правото на частна жалба на засегнатата страна.
При това положение настоящият състав на касационният съд счита, че частните жалби на “Ж.С.Г.” ООД, [фирма] и [фирма] срещу определенията на Софийски апелативен съд, постановени в производство по чл.192, ал.4 ГПК (отм.) са процесуално недопустими и следва да се оставят без разглеждане.
Частната жалба на [фирма] е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, чиято отмяна се иска законосъобразно въззивният съд е върнал подадената от настоящия жалбоподател частна жалба срещу определението от 19.06.2009 г., постановено също в производство по чл.192, ал.4 ГПК (отм.). С последното в тежест на тази страна не са възлагани разноски по делото, поради което настоящият състав споделя изводите на съда, че по отношение на [фирма] липсва правен интерес от обжалване на посочения съдебен акт.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 532 от 03.06.2009 г. по гр.д.№ 2397/2008 г. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частните жалби на “Ж.С.Г.” ООД, [фирма] и [фирма] срещу определение № 864 от 19.06.2009 г., както и частната жалба на „Ж.С.Г.” ООД срещу определение от 10.07.2009 г., и двете постановени по гр.д.№ 2397/2008 г. на Софийски апелативен съд в производство по чл.192, ал.4 ГПК (отм.).
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 10.07.2009 г. по гр.д.№ 2397/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната частната жалба на [фирма] срещу определение № 864 от 19.06.2009 г., постановено по същото дело.
Определението в частта, с която се оставят без разглеждане частните жалби на “Ж.С.Г.” ООД, [фирма] и [фирма] подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до тях пред друг тричленен състав на Търговска колегия на ВКС.
В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: