О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
гр. София, 28.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трeто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари двехиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова гр. дело № 7182 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3226/23.07.2013 г. от М. Нихад О. ЕГН [ЕГН], чрез неговата майка и законен представител Г. М. М. и по касационна жалба вх. № 3282/25.07.2013 г. от [фирма], [населено място] ЕИК[ЕИК], и двете срещу решение на Смолянски окръжен съд № 242 от 14.06.2013 г., постановено по гр. д. 187/2013 г.
С обжалваното решение е отменено решение № 16 от 30.01.2013 г., постановено по гр. д. № 201/2012 г. на Районен съд – Златоград 1. в частта му, с която е уважен предявеният от М. Нихад О. ЕГН [ЕГН], чрез неговата майка и законен представител Г. М. М., против [фирма], [населено място] ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 200 КТ за разликата над 48 000 лв. до 60 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 10.05.2011 г. до окончателното й заплащане, като искът е отхвърлен над посочения размер, 2. в частта му за присъдените в полза на М. Нихад О. ЕГН [ЕГН] разноски за разликата над 2 072 лв. до 7 000 лв. и в частта му, с която [фирма], [населено място] ЕИК[ЕИК] е осъдено да заплати държавна такса над 1 920 лв. до 2 400 лв. и 3. първоинстанционното решение е потвърдено в частта му, с която искът по чл. 200 КТ е отхвърлен за разликата над 60 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв. като неоснователен и недоказан.
С касационната жалба от М. Нихад О. ЕГН [ЕГН], чрез неговата майка и законен представител Г. М. М. се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска да се отмени в частта му, с която исковата претенция е отхвърлена над 48 000 лв. до пълния предявен с исковата молба размер от 100 000 лв. Навеждат се доводи, че въззивният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като също така неправилно е приел, че в случая, е налице съпричиняване, тъй като пострадалият не е допуснал груба небрежност и не е допринесъл за настъпилата трудавата злопоука.
С изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с разбирането, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В тази връзка, касаторът е посочил и приложил съдебна практика със задължителен характер по смисъла на ТР № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК, а именно: копие от решение на Върховния касационен съд, I г. о. постановено по реда на чл. 290 ГПК.
С касационната жалба от [фирма], [населено място] ЕИК[ЕИК] също се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение и се иска да се отмени в частта, с която предявеният иск е уважен и да се намали размера на присъденото обещетение. Навеждат се доводи, че този размер е прекомерно завишен в нарушение на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и в противоречие с практиката на съдилищата по прилагането на чл. 200 КТ, както и че приетият от въззивния съд процент на съпричиняване на вредоносния резултат е изключително нисък.
С изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 т. 3 ГПК с разбирането, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В тази връзка, касаторът е посочил и приложил съдебна практика със задължителен характер по смисъла на ТР № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК, а именно: копия от постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд, две решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК, едно решение на ВКС по реда ГПК /отм./ и едно определение, постановено в производство по чл. 288 ГПК.
Касационните жалби са процесуално допустими. Подадени са в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване съдебно решение на въззивна инстанция, при цена на иска над 5 000 лева.
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че районният съд при определяне размера на присъденото обещетение правилно е отчел всички специфични в случая обстоятелства, отчитайки практиката на съдилищата в РБ и тази на ВКС по дела с правно основание чл. 200 КТ и дадените с постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд задължителни указания по прилагането на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обещетение за неимуществени вреди. Приел е също така за основателно възражението на работодателя за съпричиняване /в размер на 20 %/от страна на пострадалия работник в резултат на проявена груба небрежност при изпълнение на възложената работа, която е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
За да се произнесе по допустимостта на обжалването Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
По касационната жалба от М. Нихад О. ЕГН [ЕГН], чрез неговата майка и законен представител Г. М. М..
Касаторът е формулирал два материалноправни въпроса, а именно: какви са критериите за определяне на справедливо обещетение за неимуществени вреди и кога пострадалият проявява груба небрежност, която води до съпричиняване на вредоносния резултат.
Поставените въпроси са включени в предмета на спора, индивидуализирани са по основание и петитум на иска и са от значение за изхода на конкретното дело.
В представеното от касатора решение на Върховния касационен съд, I г. о. е прието, че при определяне на размера на обещетението при съобразяване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът следва да вземе предвид възрастта на пострадалия, внезапността на смъртта му, грижите които той е полагал за семейството си, страданията които смъртта му е причинила на неговите близки, възрастта на преживелия съпруг и деца и т. н. В този смисъл е раздел II на постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд.
В посочената задължителна практика по смисъла на т. 2 на ТР № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК, която има отношение към начина за определяне размера на справедливо обещетение за неимуществени вреди е дадено разрешение различно от приетото с обжалваното решение, което налага същото да се допусне до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия поставен от касатора материалноправен въпрос.
По поставените в изложението въпроси и искания досежно разноските, както и по заявената от касатора частна жалба против определение № 899/28.08.2013 г. по гр.д. № 187/2013 г. на ОС – Смолян, настоящият състав счита, че съгласно чл. 81 ГПК следва да се произнесе след постановяването на решение по реда на чл. 290 ГПК.
По касационната жалба от [фирма], [населено място] ЕИК[ЕИК].
Касаторът в своето изложение не е формулирал конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси. Позовал се е формално на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК като е изложил общи касационни оплаквания, свързани с правилността на обжалваното решение. Наличието на ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е общо основание за допускане по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК и неговата липса е достатъчна предпоставка за недопускане касационно обжалване на въззивното решение. Доколкото в настоящата фаза правилността на решението не подлежи на съдебен контрол, посочените с изложението най – общо въпроси, свързани със справедливите размери на обещетения за претърпени неимуществени вреди във връзка с чл. 52 ЗЗД и на съпричиняване на вредоносния резултат следва да бъдат разгледани в производство по чл. 290 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Смолянски окръжен съд № 242 от 14.06.2013 г., постановено по гр. д. 187/2013 г. по касационна жалба вх. № 3226/23.07.2013 г. от М. Нихад О. ЕГН [ЕГН], чрез неговата майка и законен представител Г. М. М..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Смолянски окръжен съд № 242 от 14.06.2013 г., постановено по гр. д. 187/2013 г. по касационна жалба вх. № 3282/25.07.2013 г. от [фирма], [населено място] ЕИК[ЕИК].
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: