О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№138
София,01.02.2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1573 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. С. Н., приподписана от адв. Т от АК – Русе срещу въззивно решение № 230/07.07.2009 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 468/2009 г.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Тя е подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Насрещната страна М. Ю. Б. чрез адв. В е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение не страда от пороците, с които се обосновава касатора. Поради това моли касационно обжалване да не бъде допускано и претендира заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски .
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
И. Н. е предявил против М. Б. иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение от 1800 лв., за причинени му неимуществени вреди от думи на ответника, изречени на 14.01.2007 г. на общо събрание на Общинската организация на СДС в гр. С. поле, че е „агент на ДС”. Н. поддържа, че казаното е невярно и го позори, от което е претърпял и неимущественото увреждане.
Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния Русенски районен съд, е отхвърлил иска. Приел, е че на общо събрание на общинската организация на СДС в гр. С. поле, на което са присъствали страните и други членове на организацията, Б. при обсъждане кандидатурата на Н. за председател, го е обвинил, че бил агент на ДС и разсипал местната организация.становено е, че липсват данни Н. да е бил щатен, нещатен служител, секретен сътрудник или обект на разработка на бившата ДС и разузнавателни служби на БНА.
Съдът приел, че само по себе си твърдението, че някой е бил агент на ДС не е позорно обстоятелство. Принадлежността към органите на бившата ДС в обществото като цяло, така и сред кръга познати и съмишленици на Н. , не се възприема еднозначно.
В заключение съдът е приел, че Б. е изразил негативна оценка за качествата на Н. , но изразът „агент на ДС” не е нито обида към личността му, нито позорящо го обстоятелство. Липсва противоправно деяние, поради което и иска по чл. 45 ЗЗД е неоснователен.
Настоящият състав намира, че поставеният в изложението въпрос дали има персонална обида за едно лице, ако му бъде дадена оценка или квалификация, приемани от него като негативни е от значение за резултата по спора и изясняването му е от значение за точното приложение на правото. Касационното обжалване следва да бъде допуснато поради наличие на условията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 230/07.07.2009 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 468/2009 г.
УКАЗВА на касатора И. Н. в едноседмичен срок от съобщението да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 36 лв., като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
При евентуално изпълнение на указанията, насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2010 г. от 09.00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: