О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1380
София 06.10.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври, две хиляди и девета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 969/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. П., град П., подадена от пълномощника му адвокат И, срещу въззивно решение №168 от 24.03.2009 г. по гр. дело №17/2009 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено решение №188 от 12.11.2008 г. по гр.дело №2632/2008 г. на Плевенския районен съд и е уважен предявеният от М. М. Б. срещу Л. Л. Ц., С. И. П. и Н. А. П. иск за заплащане на неустойка по договор за заем в размер на 7 773.43 лв. Въззивният съд е приел, че уговорената неустойка в размер на 2 % на ден върху пълния размер на заема до пълното му издължаване не противоречи на добрите нрави, поради което клаузата за неустойка не е нищожна.
Ответницата по касационната жалба М. М. Б., град П., оспорва жалбата.
Ответниците по касационната жалба Л. Л. Ц., град П., и С. И. П., град П., не са заявили становище.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправен въпрос относно значението на размера на неустойката за последиците по чл.92, ал.2 ЗЗД – намаляването и поради прекомерност и като условие за действителност на самата клауза за неустойка, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият въпрос обуславя крайното решение на съда и е решен в противоречие с трайно установената съдебна практика, според която уговаряне на неустойка в размер на 2 % върху пълния размер на заема за всеки просрочен ден до пълното му издължаване е в противоречие с добрите нрави. Според същата практика така определената с договора за заем неустойка не е прекомерно завишена по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, а в нарушение на чл. 9 ЗЗД е договорена в противоречие с добрите нрави. Автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени. Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави.Това представлява основание за нищожност на тази част от договора за заем – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Касационната жалба на Н. А. П., град П., трябва да се допусне до разглеждане, като на касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 155.49 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №168 от 24.03.2009 г. по гр. дело №17/2009 г. на Плевенския окръжен съд.
УКАЗВА на Н. А. П., град П., в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 155.49 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.