1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1387
гр.София, 04.12.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5156 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК
Образувано е по касационни жалби на К. П. П., представлявана от адв. Б. К., и на Н. Г. Б., представляван от адв. М. Г., срещу въззивно решение № 139/18.04.2013 г. постановено по въззивно гр.дело № 122/2013 г. по описа на Окръжен съд -Хасково, с което е потвърдено Решение № 558/15.12. 2012г. на Районен съд – Димитровград по гр.д. № 983/2012 г. С първоинстанционното решение, съдът в производство по чл.127 и чл.127а СК, е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетния Н. Н. Б. на бащата Н. Г. Б., като е определил местоживеенето на детето при бащата, а на майката режим на лични контакти и я е осъдил да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 80 лева. Родителските права по отношение на малолетното дете П. Н. Б. са предоставени на майката К. П., определено е местоживеене на детето при майката, като на бащата е определен режим на лични контакти и е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 80 лева за детето. На основание чл.127а ал.2 СК съдът е разрешил малолетната П. Б. да напуска страната и да пътува в чужбина, придружавана от майката К. П. или неин пълномощник, за което на детето да бъдат издадени необходимите лични документи.
С касационната жалба, подадена от К. П. въззивното решение се атакува в частта му, с която родителските права по отношение на малолетния Н. Н. Б. са предоставени на бащата, а на майката е определен режим на лични контакти, както и да заплаща издръжка в размер на 80 лева. В тази част се поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, необоснован, постановен при съществени нарушения на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 1/1974 г. и ППВС № 1/1957 г. по въпросите за критериите за предоставяне на родителските права на родителя и кой случай е „изключителен” и може да обуслови извод за разделянето на децата. Релевирани са и процесуалноправни въпроси, касаещи задължителното изслушване, съгласно чл.59 ал.6 СК, на родителите при спорове за предоставяне на родителските права, за задължението на съда служебно да следи за интереса на децата и в тази връзка да събира доказателства във всеки етап от процеса.
В касационната жалба на Н. Б. се сочи, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно и необосновано в частта, с която родителските права по отношение на малолетната П. са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти и е постановено същия да заплаща издръжка за детето си; както и в частта за даденото разрешение детето да напуска страната и да пътува в чужбина, придружавано от майката, без ограничение във времето и местата за пътуване.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че решението в атакуваната му част е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика – основание за касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Изведени са материалноправни и процесуалноправни въпроси във връзка с критериите за предоставяне на родителските права на родителя; за задължението на съда да извърши преценка и да следи за интереса на детето при изследване в съвкупност на обстоятелствата, имащи значение за определяне на неговото местоживеене; за режима на лични контакти между родителя и детето, ако то има местоживеене извън страната; за необходимостта от това всички деца да живеят заедно и само по изключение да се допуска разделянето им; за задължението съдът да събира доказателства с оглед охрана интереса на детето във всеки един момент от развитието на производството пред инстанцията по същество; за приложението на преклузията по чл.266 ГПК, когато спорът касае страна, за чийто интерес съдът следи служебно. Поставен е и въпросът може ли съдът да разреши на ненавършило пълнолетие дете неограничено да пътува в чужбина, без съгласието на единия родител.
В писмените си отговори по подадените касационни жалби и двете страни считат, че не са налице основания за касационен контрол на въззивното решение в съответните атакувани части.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл.127 и чл.127а СК намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
В конкретния случай въззивната инстанция е отказала събирането на нови доказателства /вкл. доклад от Международната социална служба в Англия за условията за отглеждане на дете, с които разполага там майката/, поискани от страните в хода на въззивното производство, поради преклудирането им с оглед разпоредбата на чл.266 ГПК. За да приеме, че двете деца следва да се отглеждат разделено, съдът е посочил, че се съобразява с желанието на 11- годишния Н. да живее при баща си в България, където се чувства сигурно и спокойно, а по отношение на малолетната П. е посочено, че нейната ниска възраст и пол определят като по-подходящ родител, на когото следва да се предоставят родителските права – майката К. П.. Същевременно, режимът на лични контакти с децата и по отношение на двамата родители не е съобразен с определеното разделно местоживеене на децата в различни държави. Разрешено е на осн.чл.127а ал.2 СК на малолетната П. да се издадат необходимите документи и тя неограничено да напуска страната и пътува в чужбина, придружена само от майката или неин пълномощник.
При така възприетото от въззивната инстанция, поставените в изложенията на двамата касатори материалноправни и процесуалноправни въпроси са правно релевантни, тъй като обуславят крайното решение. Същите са решени в противоречие със задължителната съдебна практика /ТР№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ППВС №1/ 1974г. и решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/, създадена по приложението на чл.266 ГПК, чл.59 ал.6 СК, чл.127 ал.2 СК и чл.127а СК. Налице е поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и следва въззивното решение да се допусне до касационен контрол по изведените въпроси и в двете касационни жалби.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 139/18.04.2013 г. постановено по въззивно гражданско дело № 122/2013 г. на окръжен съд Хасово.
УКАЗВА на жалбоподателката К. П. П., с ЕГН – [ЕГН], [населено място], [улица]бл. вх.”” ап., в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната си жалба в размер на 137.60 лева, както и че при неизпълнение на това разпореждане в срок, касационната жалба ще бъде върната на основание чл.286 ал.1 т.2 вр. с чл.284 ал.3 т.4 ГПК.
УКАЗВА на жалбоподателя Н. Г. Б., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица]бл. вх.”” ап., в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 137.60 лева, както и че при неизпълнение на това разпореждане в срок, касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286 ал.1 т.2 вр. с чл.284 ал.3 т.4 ГПК.
След представянето на документите за платена в посочения срок държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.