О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1387
София, 08.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 917/2009 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Я. А. Г. от с. Д. извор, Пловд. област е подал касационна жалба против решението на Окръжен съд Пловдив по гр. д. № 28/2009 год. и представил изложения на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Н. ч. „П”, с. Д. извор не е взел становище по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Първомайският районен съд с решение от 3. 12. 2008 г. по гр. д. № 155/2008 г. е осъдил Н. ч. „П” да заплати на Г. сумата 1005 лв. обезщетение за неизползван отпуск за периода 2000 – 2006 г., и да впише в трудовата му книжка данните за прекратяване на трудовото му правоотношение. Пловдивският окръжен съд с въззивно решение от 26. 2. 2009 г. по гр. д. № 28/2009 е отменил решението на районния съд и отхвърлил исковете. Въззивният съд е счел исковете за неоснователни, тъй-като ищецът Г не е установил факта на прекратяване на трудовото му правоотношение, който е основание да претендира за обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ и за вписване в трудовата книжка по чл. 350, ал. 1 КТ.
Искането на жалбоподателя Г. за допускане на касация на въззивното решение е основателно. Решаващият съд е отхвърлил претенциите поради липса на писмен акт, установяващ прекратяване на трудовия договор, което съдът е определил като липса на материалноправно основание. При това положение съдът е следвало да прецени и изложи съображения за процесуалната допустимост на исковете, тъй-като липсата на материалноправна легитимация е равнозначна на липса на процесуално право на иск. Въззивният съд е приложил неточно закона – чл. 269 ГПК, като се е произнесъл по въпроси, които не са били посочени във въззивната жалба на ответника по иска, ч. „П”. От съдържанието на въззивната жалба е видно, че се оспорва извода на първоинстанционния съд относно трудовия стаж на ищеца, като се твърди, че той е работил на четиричасов работен ден и дължимото обезщетение за неизползван отпуск е 873.68 лв. според заключение на вещото лице.
Налице са предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 26. 2. 2009 г. по гр. д. № 28/2009 г. на Пловдивския окръжен съд по жалбата на Я. Г.
За производството на касационно обжалване не се дължи държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: