О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1389
София,04.12.2013г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 4865/2013г.по описа на ВКС
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 17.04.2013г. по гр.д.№ 153/2013г. на ОС Хасково, с което са уважени искове с правно основание чл. 191, ал.1, вр. чл. 189 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят- [община], чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответниците С. Г. С. и С. Т. С., чрез процесуалния си представител поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил [община], да заплати на С. Г. и С. Т. , на осн. чл. 191, ал. 1 вр. чл. 189 ЗЗД сумата в размер на 11620,72 лева, представляваща стойността на плодовете, които С. Г. и С. Т. са били осъдени да върнат и разноските по гр.д. № 122/2007г. по описа на Районен съд Свиленград, поради евикция на следния недвижим имот: Дворно място с площ 647 кв.м., находящ се в [населено място], кв. 300, УПИ , по плана на [населено място], одобрен със Заповед № 602 от 22.11.1993 год., при граници – УПИ , УПИ , УПИ , [улица]. С решението [община] е осъдена да заплати и направените по делото разноски в размер на 1464,83 лв. представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. С решение № 337/15.01.2013 год. е допусната поправка на явна фактическа грешка в Решение № 258/15.10.2012 год., постановено по гр.д. № 517/2012 год. по описа на РС – Димитровград като [община], е осъдена да заплати законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 09.07.2012 год. до окончателното плащане на вземането.
Съдът е приел, че с договор от 10.04.2006г. С. Г. и С. Т. са закупили от общината недвижим имот, представляващ дворно място с площ, 647 кв.м, находящ се в [населено място], кв. 300, УПИ ., по плана на [населено място] като са заплатили на [община] цена в размер на 17 465 лв., с вносни бележки от 07.04.2006г., както и следните суми: режийни разноски – 69.86 лв., местна такса – 349.30 лв., данък за прехвърляне на имущество – 349.30 лв. и цена за пазарната оценка – 35 лв., или сума в общ размер 18268.46 лв. Прието е са установено, че ищците – ответници по жалба са осъдени да предадат владението на имота на С. М. и М. П., както и че са осъдени да заплатят на признатите от съда собственици месечно обезщетение в размер на 307 лв., считано от 09.05.2007 г., до предаване на владението върху имота, както и 1045.44 лв. деловодни разноски, а на държавата – да заплатят д.т. 51.28 лв. с решение от 13.06. 2008г. по гр.д.№122/2007 г., по описа на Свиленградския районен съд.
Установено е, че с писмо № В – 352/19.10.2009г., депозирано в Общинския съвет С. С. Г. е поискал разваляне на договора за покупко – продажба от 10.04.2006г. и доброволно уреждане на отношенията, като [община] върне заплатените по договора суми и заплати присъденото на действителните собственици на имота обезщетение , както и разноските и държавните такси и на 23.11.2009 г. е подписано споразумение, по силата на което [община] възстановила продажната цена 17 465 лв. и другите платени във връзка с договора суми. В споразумението не е взето отношение по другите претенции.
Установено е също така, че с молба вх. № В – 7759/10.12.2010г., ищецът С. отново е поискал да му бъдат изплатени сумите, които със съпругата си дължали за обезщетение на собствениците на процесния имот, а така също и дължимите по гр.д. № 122/2007 г. на Свиленградския районен съд такси и разноски и с писмо № И – 457/03.02.2011г. [община] е отказала тяхното заплащане с мотива, че ищците знаели за правата на третите лица върху процесния имот, поради което са поели риск с покупката на този имот.
Съдът е приел, че ищците- купувачи са добросъвестни, че с влязло в сила решение, ищците са съдебно отстранени от имот, които с договора от 10.04.2006г. [община] им е продала. Прието е от съда, че ищците са осъдени да заплатят на признатите от съда собственици и месечно обезщетение в размер на 307 лв., считано от 09.05.2007 г., до предаване на владението върху имота, както и 1045.44 лв. деловодни разноски и ДТ в размер на 51.28 лв, поради което [община] следва да им заплати обезщетение в размер на плодовете, които купувачът е осъден да върне на третото лице, както и разноските по делото, в случай, че бъде съдебно отстранен от имота, поради обстоятелството, че продадената вещ принадлежи изцяло на третото лице.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, а именно дължи ли купувача на отстранения продавач стойността на обезщетението за ползуване имота от последния за времето от влизане в сила на съдебното отстраняване до реалното предаване на веща, дължат ли се разноските по образуваното срещу купувача изпълнително делото с оглед разпоредбата на чл.191, ал.1 ЗЗД. Поддържа, че по тези въпроси е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси, тъй като даденото от въззивния съд решение на поставените от жалбоподателя въпроси е именно в съответствие с практиката на ВКС, намерила израз в решение от 05.11.2013г. по гр.д.№48/2013г., ІV г.о. на ВКС и решение от 13.10.2011г. по гр.д.№1515/2010г., ІІІ г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. В същата се приема, че разноските по воденото дело от купувача срещу третото лице за запазване на имота, се обхващат от отговорността на продавача за вреди, тъй като са пряка и предвидима последица от неизпълнението, като длъжникът обаче се освобождава от отговорност за вредите, които кредиторът би могъл да избегне като положи грижата на добър стопанин, съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 ЗЗД. Посочва се, че причинната връзка между неизпълнението и вредата очертава границите на отговорността и кредиторът може да е понесъл всякакви загуби и да е пропуснал да реализира различни ползи, но обезщетение се дължи само за тези от тях, които са в причинна връзка с неизпълнението и при имуществените вреди паричното обезщетение се определя като разлика между паричната равностойност на имуществото на кредитора, както е увредено и паричната му равностойност, ако не беше увредено.
Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на соченото основание, тъй като така установената практика не е неправилна и не се налага нейната промяна чрез допускане на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.04.2013г. по гр.д.№ 153/2013г. на ОС Хасково.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: