3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
С., 1.02.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на пети декември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.996 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ИА “Военни клубове и военно почивно дело”, [населено място], приподписана от процесуалния му представител юрисконсулт М. Н. срещу въззивно решение № 4331 от 18.06.2012 год. по гр.д. № 2592/2012 год. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение от 26.10.2011 г. по гр.д. № 21394/2010 г. на Софийски районен съд са уважени предявените от З. М. Б. срещу жалбоподателя искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
С изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос: допустими ли са исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, при извършена по почин на работодателя отмяна на заповед № ЧР-09-218 от 22.04.2010 г., преди прекратяването на трудовото правоотношение да е станало факт в обективната действителност и когато към датата на подаване на исковата молба трудовото правоотношение не е било прекратено.
Ответницата по касационната жалба З. М. Б. в писмения отговор, подаден чрез адвокат Ж. Ж. изразява становище, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване настоящият съдебен състав намира следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са уважени предявените от З. М. Б. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ Софийски градски съд е приел, че заповед № ЧР-09-218/22.04.2010 г., с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, поради съкращаване на щата, считано от 25.05.2010 г., връчена на служителката на 26.04.2010 г. заедно с предизвестие за прекратяване на трудовия договор № 5101/22.04.2010 г. е незаконосъобразна, тъй като работодателят не е доказал наличие на реално съкращаване на щата. За издадената заповед № 440/5.05.2010 г. на изпълнителния директор на основание чл.344, ал.2 КТ, връчена на Б. на 12.05.2010 г. при отказ на служителката, удостоверен с подписите на двама свидетели, с която по почин на работодателя заповедта за уволнение е била отменена, същата не е била уведомена към датата на подаване на исковата молба – 10.05.2010 г. Приел е, че е налице основание за търсене на защита срещу отменено от ръководителя уволнение по реда на трудовите спорове и е уважил исковете, по съображения, че не е налице посоченото в заповедта основание- съкращаване на щата.
Касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато при условията на констатирана вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо.
Към датата на подаване на исковата молба /10.05.2010 г./, с която са предявени обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение между страните със заповед № ЧЛ-09-218/22.04.2010 г. на изпълнителния директор на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“, [населено място] трудовото правоотношение между страните не е било прекратено. В самата заповед е посочено изрично, че прекратяването на трудовия договор е считано от 25.05.2010 г. При това положение, към датата на подаване на исковата молба в съда трудовият договор не е бил прекратен и не е бил налице предмет на съдебна защита срещу незаконно уволнение по исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1-3 КТ. Или ищцата не е имала правен интерес да атакува уволнение, което не е било настъпило като юридически факт в обективната действителност, в който смисъл по идентичен случай се е произнесъл Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение с определение № 131 от 11.03.2011 г. по ч. гр. д. № 116/2011 г., копие от което е приложено.
Указва на Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно-почивно дело” в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 128.15 лв., като при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4331 от 18.06.2012 год. по гр.д. № 2592/2012 год. на Софийски градски съд.
Указва на Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно-почивно дело”, [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 128.15 лв., като при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на документ за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение при Върховния касационен съд, за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :