О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
София, 11.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело № 841 /2015 г
Производство по чл. 248 от ГПК.
След постановяване на определението по чл. 288 ГПК е постъпила молба № 4607/28.04.2015г. от П. Х. Д., А. П. П., Г. Н. С., В. И. С. и Н. И. С. с искане за изменение на определение № 222 от 15.04.2015г. по настоящото дело в частта за разноските, като им се присъдят претендираните и доказани такива в размер на 1500 лв.
Ответникът по тази молба Национална спортна академия „В. Л.” прави възражение за намаляване на разноските от 1500 лв. на основание чл. 78, ал.5 ГПК до размер 500 лв. Подава молба № 4991/28.04.2015г. за намаляване на присъдените с определението по чл. 288 ГПК разноски в полза на Т. Г. А. от 1500 лв. на 500 лв.
Съдът, като прецени исканията и данните по делото, намира следното:
С определение № 222 от 15.04.2015г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 14.08.2014г. по гр.д.№ 9024/2010г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Национална спортна академия „В. Л.” [населено място]. С обжалваното решение е оставено в сила решение от 12.05.2010г. по гр.д.№ 7990/2006г. на Софийски РС, с което са отхвърлени предявените от касатора искове 1. по чл. 97, ал.1 ГПК /отм/ да се признае за установено по отношение на Столична община, че държавата е собственик на ПИ 2216 в кв. 155 по плана на [населено място] „Студентски град” с площ 609 кв.м. очертан по т. 1,2,9,3,4,5,6,7,1 по скицата на в.л. П. от 03.05.2012г. л. 197 от делото на СГС, по настоящем с идентификатор 68134.1605.2216 по кадастралната карта на р. „Студентски град/, 2. по чл. 108 ЗС да бъде осъден А. П. П. да предаде владението на недвижим имот УПИ ІІ-2216 в кв. 155, целия с площ 1539 кв.м. по цифрите 8,9,10,11,12,13,14,8, и 3.по чл. 109 ЗС да бъде осъден А. П. П. да преустанови строителството на обект „магазини и бар”в УПИ ІІ-2216 от кв.155, 4.иск по чл. 108 ЗС да бъдат осъдени ответниците Е. Т. Д., починала в хода на процеса, заместена от наследниците си Т. Г. А., К. Г. А. и М. К. Б., ответника И. Х. С., починал в хода на производството и заместен от наследниците си Г. Н. С., В. И. С. и Н. И. С. и ответника П. Х. Д. да предадат владението на имот 3468 в кв. 155 по цифрите 6,5,21,22,6 от скицата към допълнителното заключение на в.л. П. от 04.12.2013г. стр. 199 от делото на СГС, с площ 126 кв.м. и имот 3469 от кв. 154 по цифри 31,32,33,34,35,36,37,31 с площ 1715 кв.м.
С определението по чл. 288 ГПК съдът е осъдил касатора да плати на един от ответниците – Т. Г. А., наследник на починалата в хода на процеса Е. Т. Д., претендираните от него и доказани разноски с договор за правна помощ в размер на 1500 лв.
Тъй като в настоящото производство не е провеждано открито съдебно заседание, съдът намира искането на касатора за намаление на присъдените разноски, включващи адвокатски хонорар за допустимо. Разгледано по същество обаче то е неоснователно поради следното: От приложеното по въззивното дело удостоверение за данъчна оценка е видно, че един кв.м. от имот с местонахождение, където се намират процесните имоти е 56,20 лв. Процесните имоти не са декларирани и за тях няма открита данъчна партида. Така общата площ на всички процесни имоти е 3989 кв.м. При определената данъчна оценка на един кв.м., общата данъчна оценка на процесните имоти е 260 082 лв. При тази цена дължимото възнаграждение по Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения от 2004г. с последно изменение от 2014 г., определено по чл.7, ал.2 т. 4 във вр. с чл. 9, ал.3 е значително по-високо от договореното – 2000 лв. и присъдено от съда в размер на 1500 лв.. Предвид това и като се отчита фактическата и правна сложност на казуса, съдът намира, че няма основание за намаление на адвокатското възнаграждение.
Молбата на П. Х. Д., А. П. П., Г. Н. С., В. И. С. и Н. И. С. е основателна. Те са ответници по касация и са представлявани в производството от адвокат Я. В.. С подадения от тях отговор на касационната жалба те са претендирали разноски и са представили договор за правна помощ с уговорено и платено възнаграждение в размер на 1500 лв., което претендират сега. Няма основание то да бъде намалено като прекомерно по изложените по-горе съображения за цената на иска и дължимия хонорар, съгласно чл.7, ал.2 т.4 във вр. с чл. 9, ал.3 от Наредба № 1. По тези съображения на тези ответници по касация следва да се присъдят деловодни разноски за това производство в размер на 1500 лв.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допълва определение № 222 от 15.04.2015г. по настоящото гр.дело № 841/2015г. в частта за разноските, като осъжда Национална спортна академия „В. Л.” [населено място] да плати на П. Х. Д., А. П. П., Г. Н. С., В. И. С. и Н. И. С. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 1500 лв.
Оставя без уважение молбата на Национална спортна академия „В. Л.” за изменение на определение № 222 от 15.04.2015г. по настоящото гр.дело № 841/2015г. в частта за разноските, като се намалят присъдените 1500 лв. в полза на Т. Г. А..
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: