Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
София, 26.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 28.02.2018година в състав
lПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3120 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Г., Д. Х. Ш. и С. К. В. срещу въззивно решение № 277 от 25.11.2016 г. по възз. гр.д. № 414 /2016 г. на Ловешки окръжен съд, г.о., с което са обезсилени като недопустими
1 ) решение № 77 /22.03.2016 г. по гр. дело № 853 /2014 г. на Троянския районен съд, с което е признато за установено на основание чл.124,ал.1 от ГПК, че ответниците В. М. С. и А. К. С. не са собственици на урегулиран поземлен имот, находящ се в [населено място], [община], Л. област, отменени са на основание чл.537,ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот от 22.04.2008 г. и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност от 16.04.2008 г. на нотариус Б. К. с район на действие РС-гр.Т., и
2) постановеното по реда на чл.250 от ГПК решение № 207 /08.07.2016 г. по гр.д. № 853 /2014 г. на Троянския районен съд, с което на основание чл.194,ал.3 вр. чл.250 от ГПК са признати за неистински /неавтентични/ документи – удостоверение за наследници на Б. Т. К. №406 от 03.10.2015 г., досежно обстоятелствата в т.2 – по отношение на Т. Б. Т., и Протокол от 16.04.2008 г. на нотариус Б. К., въз основа на който е съставен нотариален акт по реда на обстоятелствена проверка на П. Л. И., и е оставена без уважение в останалите части молбата за постановяване на допълнително решение по делото, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това.
Насрещните страни В. М. С. и А. К. С. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове за собственост, за които след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. (настояща чл.280,ал.3 ГПК след изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г.) не съществува ограничение за касационно обжалване.
Въззивният съд е приел следното:
Ищците са предявили отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК, но районният съд е формулирал и изразил основно волята си като при сезиране с положителен установителен иск. Първоинстанционният съд е проследил наследяването на процесните имоти, документите за собственост и свидетелските показания относно владението на имотите от ищците, вместо основна част от мотивите му да са относно правото на собственост на ответниците.
Налице е нередовност на исковата молба поради противоречие между основание и петитум. Ищците са индивидуализирали имота по регулационния план от 1980 г., като по същество целят изменението му и поправка на грешка в този план относно парцел ІV пл. №697 в кв. 42 по регулационния план от 1980 г. на [населено място]. С отрицателния установителен иск не може да се постигне търсената защита на ищците, тъй като няма да се установи кой е собственик на спорния имот и към кой имот следва да се заснеме. Дори и да бъде отречено правото на собственост на ответниците върху процесния имот, като последица няма да се достигне до заснемане към имотите на ищците.
Недопустимостта на обжалваното решение обуславя недопустимостта и на решението по чл.250 ГПК.
Касационно обжалване следва да се допусне по процесуалноправния въпрос: Какви са правомощията на въззивния съд, когато констатира за пръв път нередовност на исковата молба, която се изразява в противоречие между основание и петитум? Както и по по-общия процесуалноправен въпрос: Какви са правомощията на въззивния съд, когато констатира за пръв път нередовност на исковата молба?
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд въпросите са обуславящи и са разрешени в противоречие с разрешенията в посочените от жалбоподателите решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК: решение № 644 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1269 /2009 г., на ВКС, IV г. о., решение № 644 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1269 /2009 г., на ВКС, IV г. о,, решение № 348 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 473 /2010 г., на ВКС, III г. о., решение № 18 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 3359 /2013 г., на ВКС, III г. о., т. 4 на ТР № 1 /17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС (разглежданата хипотеза е между тези, за които с т.5 от ТР № 1 / 09.12.2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че разрешението запазва действие), както и с постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: решение № 97 от 16.04.2014 г. по гр. д. № 4814 /2013 г., на ВКС, III г. о. и решение № 98 /16.04.2014 г. по гр. д. № 5788 /2013 г., на ВКС, III г. о.
С това е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Жалбоподателите следва да заплатят държавна такса по сметка на ВКС в размер на 50лева за разглеждане на касационната им жалба.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 277 от 25.11.2016 г. по възз. гр.д. № 414 /2016 г. на Ловешки окръжен съд,.
Указва и дава възможност на жалбоподателите М. Д. Г., Д. Х. Ш. и С. К. В. в едноседмичен срок от съобщение да представят доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева за разглеждане на касационната им жалба, като им указва, че при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.