Р Е Ш Е Н И Е
№ 139
гр. София, 27 март 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Попова
ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова
Блага Иванова
при секретар Аврора Караджова и
в присъствие на прокурора Руско Карагогов,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 111/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. Й. И. срещу решение № 602 от 07 януари 2009 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 1145/2008 година, с което е изменена в санкционната й част и потвърдена в останалата й част присъда № 25 от 21 май 2008 година на Софийския окръжен съд, НО, 1-ви състав, постановена по нохд № 734/2006 година по описа на този съд.
В касационната жалба са заявени нарушения в доказателствената дейност на съда във връзка с постановения от него отказ за повторна проверка на част от доказателствата по делото, в резултат на което е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, вкл. и относно съпричиняването от пострадалия на настъпилия вредоносен резултат, а наложеното наказание е явно несправедливо. Това ангажира на практика всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК.
Основното отправено до съда искане е за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, а алтернативното – за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание жалбоподателят-подсъдим Н. Й. И. не участва лично. Представлява се от назначения му служебен защитник адв. И, който поддържа касационната жалба при направените в нея оплаквания и отправени до съда искания. В представените в съдебно заседание писмени бележки акцентира върху претендираното оправдаване на подсъдимия при хипотезата на чл. 15 от НК.
Жалбоподателката-частен обвинител и граждански ищец М. И. К. също не участва лично. Представлява се от повереника си адв. П, който изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия И.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия за неоснователна, а атакуваният съдебен акт – за правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:
С атакуваното въззивно решение е изменена само в санкционната й част присъдата на Окръжния съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Н. Й. И. за това, че на 22. 07. 2006 година, на ГП-І-6, в землището на с. Ч., Софийска област, при управление на товарен автомобил „Прага” в нарушение на правилата за движение – чл. 150 от ЗДП и чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДП, по непредпазливост е причинил смъртта на И. К. И. от с. с., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. чл. 342, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на три години лишаване от свобода при първоначален „общ” режим на изтърпяване, като е оправдан частично за допуснати нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 3, чл. 140, ал. 1 от ЗДП и чл. 10, ал. 1 от ППЗДП.
Осъден е да заплати на гражданския ищец М. К. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20000 лева, заедно със законните последици.
Присъдени са направените по делото разноски и дължими държавни такси, като са възложени в тежест на подсъдимия.
В производство, инициирано по жалба на подсъдимия, е постановен атакуваният сега по касационен ред съдебен акт, с който присъдата е изменена само в наказателно-осъдителната й част, като е намален размерът на наложеното на подсъдимия наказание на две години лишаване от свобода.
Присъдата е потвърдена в останалата й част.
Жалбата на подсъдимия И е неоснователна.
Акцентът в нея е поставен върху оплакването за явна несправедливост на наложеното му наказание, в подкрепа на което са и преобладаващата част от изложените в жалбата доводи. Маркираните в нея възражения срещу доказателствената дейност на въззивния съд, са развити в представените писмени бележки, където е конкретизирано и отправеното искане за оправдаване по повдигнатото обвинение при наличие на хипотезата на „случайно” деяние по смисъла на чл. 15 от НК.
Известно е, че проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наложеното наказание е възможна само при констатации за отсъствие на нарушения на процесуалните правила, които да злепоставят изводите на съда по фактите, поради което тези възражения следва да бъдат обсъдени преди останалите.
Доводите за игнориране и превратност в оценката на доказателствената съвкупност, не намират опора в данните по делото.
Тези доводи визират основно показанията на свид. Балов, които (според защитата) установяват сигнализиране на товарния автомобил, управляван от подсъдимия, чрез поставен на задната част на каросерията светлоотразителен триъгълник. Идентични възражения се съдържат и във въззивната жалба на подсъдимия и те са получили отговор, видно от съдържанието на въззивното решение (л. 5 от същото).
Във връзка с установеността по делото на това обстоятелство е и възражението за допуснато нарушение на процесуалните правила, ограничило правата на подсъдимия, поради отказа на въззивния съд да допусне повторен разпит на свидетелите Б, Б. и Е. (поемни лица при извършения първоначален оглед на местопроизшествието).
Всъщност, при внимателен прочит на показанията на посочените свидетели (протоколи от с. з. от 29. 11. 2006 година и от 19. 07. 2007 година) е видно, че свидетелите Б са категорични, че не са установили наличие на светлоотразителен триъгълник на мястото на произшествието – поставен на товарния автомобил или паднал от него, намиращ се в близост и пр., а свид. Балов заявява, че по принцип следва да се постави такъв триъгълник на автомобила, когато излиза на път от републиканската пътна мрежа, а през останалото време не се поставя, за да не се счупи при „подвоза” на дървесината от склада до мястото за товарене и транспортиране. Разпитите на свидетелите са проведени от съда при участие на подсъдимия и неговия защитник адв. Я при предоставена възможност за поставяне на въпроси от страните, чиито отговори изрично са отразени в протоколите от съдебни заседания. Разпитите са приключени едва след изчерпване на всички въпроси, което също изрично е отразено. Показанията на свидетелите не са игнорирани, а надлежно обсъдени от предходните съдебни инстанции, съобразно останалата доказателствена съвкупност, а именно: данните от протоколите за оглед и фотоалбумите към тях, показанията на свидетеля П, пътувал непосредствено след автомобила на пострадалия И. , експертното заключение на АТЕ. Допълнителният оглед е извършен на следващия ден, когато местопроизшествието вече не е било запазено. Констатациите и от двата огледа обаче са подробни и прецизни и отразяват намирането и изземването на следи и вещи, вкл. част от декоративна решетка, табела, очила, но не и светлоотразителен триъгълник и това е било предмет на обсъждане от предходните съдебни инстанции.
Отделен е въпросът, че дори и да би бил поставен такъв триъгълник на управлявания от подсъдимия автомобил, това не би удовлетворило изискванията на закона за техническа изправност и надлежно обозначаване на превозните средства съгл. чл. 139 от ЗДП.
Като е приел за установена липса на каквото и да било обозначаване на автомобила, съдът не е направил това произволно, а на базата на цялостен анализ и оценка на доказателствата по делото, при изложени съображения за това (л. 5-6 от решението). Механизмът на ПТП е изяснен категорично и от заключението на АТЕ по делото – разположението на автомобилите на пътното платно, скоростта на движение на пострадалия, зоната на осветеност, опасната зона за спиране и отстоянието от автомобила на подсъдимия, от което той е могъл да бъде забелязан при конкретните пътни и атмосферни условия и т. н. Съдът е обсъдил заключението и го е възприел като ясно, точно и правилно.
Предвид изложените съображения, не намират опора в данните по делото доводите в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствената дейност на съда по смисъла, вложен в чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, които да са ограничили правата на подсъдимия в процеса и да са довели до неверни изводи по фактите и до неправилни правни изводи. Констатираното в случая съответствие между фактите и тяхната правна оценка обуславя законосъобразността на атакувания съдебен акт.
Искането на жалбоподателя-подсъдим за оправдаване по повдигнатото му обвинение няма как да бъде удовлетворено, доколкото са налице и двата признака от съдържанието на непредпазливата вина – обективния, тъй като подсъдимият е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици и субективния – тъй като е могъл да ги предвиди.становените по делото факти не дават основание да се приеме, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, което е обратната страна на небрежността.правлението на технически неизправен и напълно необозначен автомобил, в тъмната част на денонощието и при намалена видимост, е създало непосредствена опасност за останалите участници в движението, като пряко и непосредствено е причинило смъртта на пострадалия И.
Не намира опора в данните по делото и твърдението за игнориране от съда на несъмнено установеното съпричиняване вредоносния резултат от страна на пострадалия. При конкретните пътни и атмосферни условия (тъмната част на денонощието, недобра видимост и пр.), движението със скорост, която не би му позволила да спре в зоната на осветеност от късите светлини на автомобила, обосновава правилните изводи на съда за допуснато от страна на пострадалия нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДП, което пряко е допринесло за настъпване на резултата.
Това обстоятелство е отчетено от съда както при индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание, така и при определяне на размера на дължимото обезщетение в полза на гражданската ищца К.
Освен това, за са смекчи санкцията му, въззивният съд е отчел всички установени по делото обстоятелства, които са посочени от подсъдимия в касационната му жалба в подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наложеното му наказание (л. 7 от решението). Претендираната от него по-голяма снизходителност не намира опора в данните по делото, най-вече на плоскостта на преценката на личната му обществена опасност, като тя не би удовлетворила изискванията на чл. 54 от НК и не би изпълнила целите на наказанието по чл. 36 от НК.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 602 от 07 януари 2009 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 1145/2008 година, с което е изменена присъда № 25 от 21 май 2008 година на Софийския окръжен съд, НО, 1-ви състав, постановена по нохд № 734/2006 година по описа на този съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.