О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1392
София 04.12.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на трети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4528 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от П. И. Д. чрез пълномощник адв.Р. П. срещу решение № 1883 от 14.03.13г.по в.гр.дело № 5136/12г.на Софийски градски съд.С него е отменено изцяло решението от 21.01.12г.на СРС,55 състав по гр.дело № 13385/11г.и вместо него е постановено друго,с което е обявена на основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр.с чл.357 КТ нищожността на клаузите на чл.3 и чл.4 от споразумение от 16.08.10г.,сключено между П. [фирма] и П. И. Д.,като противоречиви на чл.221 ал.1 КТ.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.Представя съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба П. [фирма] не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че на 16.08.10г. П. [фирма] /работодател/и П. И. Д. /служител/са подписали споразумение за прекратяване по взаимно съгласие на сключения помежду им трудов договор,считано от датата на подписването му.Поради предсрочното прекратяване на договора работодателят се е задължил да изплати на служителя обезщетение в размер на 121 000 лв,платими на три вноски по 40 333 лв в срок съответно до 30.09.0г.,30.11.10г. и 31.01.11г. – чл.3.В чл.4 е предвидено,че при забава от страна на работодателя за плащане на коя и да е от вноските с повече от 14 работни дни той дължи неустойка в размер на 120 евро за всеки просрочен ден до пълното изплащане на сумата,на която е настъпил падежът.Въззивният съд е счел,че клаузата в споразумението,касаеща размера на обезщетението при прекратяване на трудовия договор между страните,е нищожна поради противоречие със закона – чл.221 ал.1 КТ,който императивно регламентира обезщетението при прекратяване на трудовия договор без предизвестие.На същото основание е приел за нищожна и клаузата за договорената неустойка,тъй като нищожният договор не поражда правни последици и не е налице неизпълнение на валидно възникнало задължение.
В случая поставеният от касатора П. Д. материалноправен въпрос : допустимо ли е страните по трудово правоотношение да договарят обезщетение при прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие и свободно да определят неговия размер, е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 505 от 3.01.13г.по гр.дело № 1476/11г.на ІV г.о.и решение № 81 от 6.03.13г.по гр.дело № 700/12г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК,което обуславя допустимост на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Тъй като спорът е трудов касаторът не дължи заплащане на държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 14.03.13г.,постановено по в. гр.дело № 5136/12г.на Софийски градски съд,Въззивно отделение,ІІ”д” състав.
Делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.