6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
[населено място] , 10.01.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1368/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Медицински център за репродуктивна медицина „Радост“ ООД против решение №12/08.01.2018г. по т.д.№401/17г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение №361/31.05.2017г. по т.д.№2071/14г. на Варненски окръжен съд , с което на основание чл.74 ТЗ са отменени решенията на Общото събрание на съдружниците на „Медицински център за репродуктивна медицина „Радост“ООД,проведено на 10.12.14г.,обективирани в съставения протокол от тази дата и на основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.71 ТЗ е признато за установено,че ищецът П. С. И. притежава членствени права на съдружник , съответни на 250 дяла от капитала на „Медицински център за репродуктивна медицина „Радост“ООД .
В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост на въззивното решение,поради постановяването му при липса на правен интерес и на активна процесуална легитимация и за неговата неправилност, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.Направено е искане за обезсилване ,евентуално – отмяна на атакувания по реда на касационното производство съдебен акт и присъждане на направените пред настоящата инстанция съдебни разноски.
Ответникът в настоящото производство П. С. И. е оспорил наличието на основания за допустимост на касационното обжалване и основателността на изложените в касационната жалба съображения.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и при спазване изискванията на чл.284 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
С предявената от него искова молба П. И. е оспорил законосъобразността на решенията на А. Л. Е., взети в качеството му на едноличен собственик на капитала на „МЦРМ“Радост“ООД,обективирани в писмен документ,съставен на 10.12.2014г. , с които е прието на основание чл.517 ал.3 ГПК да се заличи ищеца като съдружник в дружеството,дяловото му участие да се поеме от съдружника А. Л. А., на И. да не се изплаща дружествен дял, с оглед отрицателния финансов резултат към м.ноември 2014г. и за промяна на правната форма от ООД в ЕООД. Навел е твърдения за липса на предпоставки за прекратяването на членството му в дружеството,която липса е обосновал с това,че не е получавал уведомление за налагане на запор върху дружествения му дял,което е в противоречие с разпоредбата на чл.428 ал.5 ГПК; няма редовно връчено на дружеството изявление на взискателя за прекратяване на участието на съдружника И. и на същия не му е изплатена припадащата се на съдружника част от имуществото,определена съобразно чл.125 ал.3 ТЗ, а дори да се приеме,че изявлението е връчено по законоустановения ред,прекратяването на членственото му правоотношение настъпва с изтичането на тримесечния срок,предвиден в чл.517 ал.3 ГПК,който не е бил изтекъл към датата на решенията от 10.12.2014г. С тези твърдения ищецът е обосновал искането си съдът да признае за установено съществуването на членствено правоотношение между него и дружеството, което, доколкото е било налице към момента на вземането на решенията без негово участие и без да е бил редовно поканен, е основание за незаконосъобразност на същите и обуславя отмяната им по реда на чл.74 ТЗ. Първоинстанционният съд е уважил така предявените искове.
За да потвърди този резултат въззивният съд е приел исковете за допустими, което е мотивирано с наличие на правен интерес от предявяването им,доколкото с твърдените за извършени от управителя на дружеството действия се накърняват произтичащите от членственото му правоотношение права на ищеца. Посочено е,че , за да настъпи прекратителния ефект на волеизявлението на взискателя по изпълнителното дело,образувано срещу ищеца в качеството му на длъжник,след насочено изпълнение върху дружествения му дял в ответното дружество,е необходимо изявлението за прекратяване на участието му по чл.517 ал.3 изр.1 ГПК да е получено от надлежния представителен орган на дружеството.Тъй като към датата 05.11.2014г. ,на която в конкретния случай изявлението е било връчено на А. Е. последният вече не е бил нито съдружник , нито управител /доколкото с предходно решение на ОСС от 25.07.2014г. , което в отношенията между съдружниците и дружеството поражда незабавно действие,е бил изключен като съдружник и освободен като управител/, съдът е заключил,че той не е могъл нито да приема валидно решения,нито да получава изявления на трети лица,адресирани до дружеството.Поради това фактическият състав на чл.517 ал.3 ГПК е приет за неосъществен,а оттам е направен извод,че членственото правоотношение на съдружника не е било прекратено по този ред.Тъй като атакуваните решения от 10.12.2014г. са били взети без той да бъде надлежно поканен и да участва в събранието,проведено на посочената дата, съдът е приел,че е налице незаконосъобразност,обосноваваща положителен за съдружника изход от спора по чл.74 ТЗ.
Искането за допускане на решението на Варненски апелативен съд до касационен контрол е мотивирано от касатора в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 ГПК с наличието на хипотезите на чл.280 ал.2 предл.2 /недопустимост/ и предл.3 /очевидна неправилност/ ГПК и при твърдения за постановяването му в противоречие със съдебната практика на ВКС /чл.280 ал.1 т.1 ГПК/ по въпросите: „Длъжен ли е въззивният съд да съобрази научните,логическите и опитните правила при преценката на събраните по делото доказателства и как следва да формира вътрешното си убеждение?“/реш. по гр.д.№1163/10г. на четвърто г.о./; “Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните в рамките на предмета на спора и в рамките на оплакванията във въззивната жалба?“ /реш. по гр.д.№1609/14г. на четвърто г.о., реш. по т.д.№34/13г. на второ т.о., реш. по гр.д.№89/12г. на четвърто г.о. и реш. по гр.д.№241/11г. на първо г.о. на / и „Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства,без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображение защо възприема едни,а други отхвърля?“ /реш. по гр.д.№196/14г. на трето г.о./. Като съществени за изхода на спора са определени и въпросите : „Редовно ли е връчването на уведомлението от АВп- ТР и съдебния изпълнител за връчването на изявлението на взискателя по чл.517 ал.3 ГПК,извършено на вписания в ТР адрес и на вписания в ТР управител и може ли то да прояви предвиденото в закона действие – прекратяване на членственото правоотношение,ако с решение на ОСС,невписано в ТР, е прието решение за освобождаване на управителя?“; „Какво означава изразът „връчва на дружеството“,употребен в чл.517 ал.3 ГПК?“; „Редовно ли е връчването на юридическо лице,което е направено на адреса на управление на дружеството и от значение ли е качеството на лицето,което го е получило,ако то е присъствало физически на този адрес?“; „Кои правила прилага съдебният изпълнител относно връчването?“; „Какво е действието на решението за изключване на съдружник и освобождаване на управител за третите лица,ако то не е вписано в ТР, т.е. ако по партидата на дружеството не е вписано заличаването на управителя и вписването на нов?“. Като допълнителни предпоставки за извършване на селекцията по така формулираните група въпроси касаторът сочи хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Като съдебна практика,на която противоречи даденото от въззивния съд по тях разрешение се цитират решения по т.д.№3197/14г. на първо т.о. на ВКС, по гр.д.№4953/14г. на четвърто г.о., по т.д.№1068/16г. на второ т.о., по т.д.№799/09г. на второ т.о. и т.д.№349/2008г. на второ т.о. на ВКС. С доводи за постановяване на решението на апелативния съд в нарушение на материалния закон касаторът е попитал: „Настъпва ли прекратяване на членственото правоотношение ако уведомлението за наложения запор и изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството са връчени на дружеството?“; „Спазена ли е установената от закона последователност в поредността на действията на съдебния изпълнител при насочено принудително изпълнение върху дял в търговско дружество и това довело ли е до прекратяване участието на ответника?“ и „Кога настъпва прекратяването на членственото правоотношение и какви са последиците,които настъпват, ако стойността на дружествения дял е отрицателна величина?“. Към тази група въпроси липсва посочена допълнителна предпоставка за допускането на касационния контрол /цитираните в съответния раздел от изложението съдебни решения на ВКС са във връзка с направени от касатора съждения по различни от формулираните въпроси,поради което не могат да обосноват приложимост на критерия по чл.280 ал.1 т.1 ГПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК , съобразена във връзка с постановките на ТР №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки – формулирани в приложението към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда.
Не изпълняват това изискване за приложимост на общата предпоставка за допустимост на обжалването въпросите от третата група.Същите, освен че не са обуславящи крайните решаващи изводи на въззивния съд /първият съдържа невъзприето от състава твърдение,че изявлението е връчено на дружеството, вторият е от фактологично,а не от правно естество,а третият нито е относим към предмета на спора,нито е бил въвеждан в него/, не са свързани с конкретни обосновки,релевантни към приложимост на някоя от допълнителните предпоставки за допустимост по чл.280 ал.1 т.т.1,2 или 3 ГПК.
От втората група въпроси релевантни са единствено първият, доколкото кореспондира на решаващия извод на апелативния съд,обусловил крайния изход на спора,че връчването на съобщение до дружеството чрез управителя му,за когото е взето предходно решение на ОСС за освобождаването му, не може да произведе целеното действие. Конкретни разрешения в противовес на възприетото по него от въззивния съд обаче не се съдържат в цитираната в подкрепа на твърдението за наличие на допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК съдебна практика на ВКС. Решението по т.д.№3197/14г. на първо т.о. съдържа общо препращане към правилата за връчване на търговци и юридически лица,без да изследва последиците от връчване,извършено на адреса по седалището на дружеството чрез лице,което няма представителни спрямо него функции. Решението по гр.д.№4953/14г. на четвърто г.о. касае общата хипотеза на връчване на книжа на физически лица,поради което е неотносимо към настоящата.Останалите цитирани решения са относими към осмия въпрос,за който е отречено да осъществява общата предпоставка за допустимост.
Соченият в евентуалност допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът не е обосновал като приложим по причините и с целите,разяснени в т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалването на решението на апелативния съд следва да бъде допуснато по обобщения от състава процесуално-правен въпрос за задължението на въззивната инстанция при произнасянето си да обсъди доводите на страните в рамките на предмета на спора,очертан от тях и във връзка с оплакванията,въведени с въззивната жалба и отговора на нея,като формира изводите си,след като прецени всички правно релевантни факти и обсъди всички допустимо събрани и относими към спора доказателства, излагайки съображения защо възприема едни,а отхвърля други. За да формира крайния си извод, Варненски апелативен съд се е позовал единствено на протокол от Общо събрание на съдружниците от 25.07.2014г. /който не е бил приет по делото по предвидения процесуален ред/, съдържащ решение за изключване на А. Е. като съдружник и освобождаването му като управител на дружеството и въз основа на този факт е заключил,че същият поради това не е имал право да получава съобщения,адресирани до дружеството. В тази връзка не се е произнесъл по възраженията на ответната страна,направени още с отговора на исковата молба и поддържани във въззивното производство,че връчването на уведомлението за прекратяване участието е направено на адреса на управление на дружеството,вписан в Търговския регистър и по доводите му за правните последици от вписванията спрямо третите лица /какъвто е и съдия-изпълнителят/. Налице е противоречие в този начин на процедиране с константната съдебна практика,обективирана в цитираните от касатора /а също и в други служебно известни на състава/ съдебни решения на ВКС,с което се обосновава приложимост на допълнителен критерий за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
На касатора следва да бъде указано да представи документ за внесена по сметка на съда такса по чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1 на МП в размер на 80 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №12/08.01.2018г. по т.д.№401/17г. на Варненски апелативен съд
УКАЗВА на Медицински център за репродуктивна медицина“Радост“ООД да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 80 лв., като представи доказателства за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Касаторът да се уведоми със съобщението,че при невнасяне на определената държавна такса в указания срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено. След изтичането на срока и неизпълнение на указанието делото да се докладва за прекратяване.
След представянето на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване на делото в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.